Борисов инспектира площадката на газова станция "Расово", част от "Балкански поток"

/КРОСС/ Газопреносната ни система е модернизирана и реверсивна, с най-добрите компресори, така че можем във всички посоки да транспортираме газ. Направили сме инвестиция в компресори за 360 млн. лв., като по този начин имаме не само диверсификация, но и даваме възможност на българския бизнес и потребители на най-ниска цена да им се доставя газ и да се транспортира. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който направи оглед на изграждащата се в момента компресорна станция „Расово". Заедно с другата компресорна станция - „Нова Провадия", двете компресорни станции ще служат за повишаване на налягането по трасето на Балкански поток. На КС „Расово" вече са монтирани трите компресорни агрегата, произведени от американската компания Solar Turbines. Други четири броя от същия вид компресорни агрегати от най-ново поколение е предвидено да бъдат монтирани и на КС „Нова Провадия". Агрегатите ще бъдат снабдени с ниско емисионни горивни камери и ще отговарят на всички изискванията на екологичното законодателство.
Към настоящия момент продължават да се изпълняват строително-монтажните работи на бъдещата площадка на КС „Расово", като се очаква те да приключат през месец декември. На площадката освен трите газотурбокопресорни агрегата ще бъдат разположени също административна сграда, производствени и обслужващи сгради. Общата стойност на договора за проектиране, доставка и изграждане на двете компресорни станции възлиза на близо 180 млн. евро.

Компресорните станции са ключови за реализацията на проекта „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница". Линейната фаза на проекта също е в напреднала фаза на изграждане. Сама по себе си тя представлява истинско инженерно предизвикателство предвид тежката геология на места и трасето, което пресича множество естествени препятствия като реки, канали, дерета, автомобилни пътища, ж.п. линии и друга техническа инфраструктура. Изпълнението на проекта не спря дори по времето на извънредното положение заради пандемията от COVID-19, като се работи при спазване на противоепидемични мерки. Наред с това се полагат сериозни усилия за опазване на културното наследство като с мащабни археологически кампании не се допуска унищожаването на археологически ценности при строителството на газопровода. През настоящата и през изминалата година са проучени общо 87 обекта по трасето на Балкански поток, като най-важните резултати са от разкопките при с. Владиня и гр. Летница. Очаква се на голяма изложба в Националния археологически институт с музей на БАН да бъдат представени най-интересните находки от проучванията по Балкански поток. Общият размер на направените разходи за археологически проучвания възлизат на над 18 млн. лв.

Както газопроводът, така и съоръженията към него, след въвеждането им в експлоатация ще бъдат част от газопреносната система на Република България. Реализацията на проекта е от съществено значение за утвърждаването на страната ни като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло.

Изграждането на „Балкански поток" цели повишаване сигурността на доставки на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ. Като ключов проект за пазарната интеграция, Балкански поток ще допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България.

Само преди 5 месеца, за да се запознае с напредъка по изграждането на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница на посещение у нас по покана на министър-председателя Бойко Борисов бе сръбският президент Александър Вучич. Двамата лидери огледаха с хеликоптер разширението на българския газопровод в района на Летница, след което посетиха Велико Търново.