Ще спре ли поскъпването новата методика?

/КРОСС/ Хлябът, млякото и сиренето имат цена на рафта, но държавата планира да изчислява и тяхната „справедлива стойност". Ще донесе ли това реална прозрачност и по-ниски цени за потребителите - темата коментираха в БТВ „Тази сутрин" бившият земеделски министър Мирослав Найденов и бившият шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов.

Според бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов опитът на държавата да изчисти отношенията по цялата агрохранителна верига е необходим.

Фактът, че правителството се опитва и законодателите, разбира се, парламентарното мнозинство, което има свободата в парламента да го направи, правят опит първо за изчистване на ситуацията по цялата агрохранителна верига, коментира Найденов.

По думите му потребителите имат усещането, че плащат неоправдано високи цени, а държавата трябва да даде повече яснота как се формира крайната стойност.

Държавата е длъжник на обществото да разберем какво и къде отиват нашите пари, защото ние плащаме. И оставаме с впечатлението, че плащаме несправедливи цени, заяви бившият земеделски министър.

Бившият директор на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов също вижда потенциал в новата методика. Според него основната цел трябва да бъде да се установи къде по веригата се натрупват най-големите разходи и надценки.

Целта е по-скоро според мен да се види къде са течовете по веригата. Да видим най-после това, за което всички говорим, знаем, че съществува, но никой не го е виждал. И това е как става така, че едно нещо, което се изкупува за 50 цента, стига до рафта в магазина на цена 2,50, каза Маргаритов. Той подчерта, че „справедливата стойност" не трябва да се разбира като административно фиксирана цена, а като ориентир за пазара.

Ако тази справедлива стойност като индикатор има функцията да даде оръжие в ръцете на правителството да продължи мерките, свързани с нормализирането на пазара, тогава ние определено ще можем да кажем, че си е свършила работата, коментира Маргаритов.

По думите му методиката е базирана до голяма степен на френския модел. В нея се отчитат различни показатели, включително цените на сходни продукти в други държави от Европейския съюз.

Важен въпрос остава как ще се сравняват продукти с различно качество, състав и грамаж. Именно тук Найденов даде пример със стандарта „Стара планина", въведен по време на неговия мандат.

Той даде на потребителите възможността да избират качественото. Такива стандарти, като „Стара планина", като българския държавен стандарт, който възстановихме тогава, дадоха възможност на потребителя да избере по-доброто. Естествено, по-доброто е по-скъпо и така е по целия свят, обясни той.

И двамата участници подчертаха, че стандартите не са задължителни и потребителят трябва да има избор между различни продукти и ценови категории.

Производителят може да избере дали да работи по него, а ние като потребители да изберем какво да купуваме, каза Найденов.

Маргаритов уточни, че методиката предполага изчисляването на препоръчителна, а не на задължителна крайна цена. Тя трябва да се базира на редица показатели и да служи като ориентир за масовите продукти.

Остава обаче ключовият въпрос - дали новият механизъм действително ще покаже кой и колко печели по веригата и дали тази прозрачност ще доведе до по-ниски цени за потребителите. Отговорът ще зависи най-вече от начина, по който методиката ще бъде приложена на практика.