Росен Желязков: Да започнем 2026 г. с удължителен бюджет е рисково

/КРОСС/ Нека да не бъркаме технологията за приемането на бюджета с философията му и заложените в него параметри.

Това призова в интервю пред БНР министър-председателят Росен Желязков, като уточни, че по правилата на Народното събрание оттеглянето на бюджета след първо гласуване може да стане само с решение на парламента.

"Ако се започне процедурата отначало, това означава, че ще загубим около два месеца само в процедури. Това предполага да изготвим удължителен бюджет, който да се прилага през 2026 г. Т.е. удължителен бюджет да действа през най-сложния, комплексен период на следващата година, когато ще тече двойното обръщение на лева и на еврото през януари. Това е системен риск. Затова нашето разбиране е, че може да се получи по-оптимален бюджет, което може да стане с изменителни доклади между първо и второ гласуване, ако Тристранният съвет - правителство, синдикати и работодатели - постигнат съгласие по общите параметри. ... Ако консенсусът е да работим с удължителен бюджет за 2025 г. и той е по-приемлив, това също е вариант".

Желязков подчерта:

"Ако се разберем по параметрите, дали ще бъде оттеглен, дали ще бъде в ход изменен с доклади, това е субстанцията. Ние в момента гледаме кое е важното, около което трябва да се обединим".

Ако насложим желанията в момента, това означава по-малко приходи и повече разходи, изтъкна той.

"Добре е, че в момента имаме разговор и с работодатели и със синдикати. И този разговор ще доведе до някакъв консенсус. Ще видим дали този консенсус ще удовлетвори и политическите амбиции на опозицията".

Според премиера сме станали свидетели на първите в историята протести срещу бюджет, в който има значително увеличение на социалните плащания:

"Не са социални протести като през 96-97 г., когато очакванията от бюджета са за повече разходи и социална защита. Бюджет 2026 не е нито ляв, нито десен. ... Протестите обединиха доста необединими групи. Там имаше хора, които протестират срещу еврото, имаше хора, които протестират за повече Европа, за повече либералност, имаше хора, които протестират за повече консерватизъм, протестират за системни, а и други за антисистемни политики. Има и поколенчески разминавания - протест на младите, които са типичният генерационен изблик срещу статуквото или срещу консервативното. Такива групи, които са там, защото не харесват властта като такава".

Съотношението на БВП към дълга расте, защото има повече разходи, които основно са за социални плащания, подчерта той:

"Ако има консенсус в обществото, че ролята на държавата е да увеличи преразпределението, както е във всички европейски държави, ние сме държавата с най-нисък процент на преразпределение, тогава се поставя въпросът за повече социални разходи, което означава повече приходи, които основно са данъчни приходи. Финансисти и икономисти, а и работодателите, преди да бъде внесен бюджетът, в разговорите тогава предлагаха да се помисли за увеличаване на ДДС. Ние през 2026 г. категорично не можем да позволим това, защото ще е елемент, който би стимулирал инфлационните процеси. Ще чуем всички предложения, които могат да осигурят увеличение в приходната част, но не мисля, че в момента обществото ще приеме намаляване на разходната част на бюджета".