Защо скокът на заплатите не спира бедността

/КРОСС/ Трябва да подобряваме бизнес средата и даваме възможност компаниите да изкарват повече пари и така да вдигат заплатите, а не по изкуствен начин. Всеки път предупреждаваме, че по този начин единственото, което получаваме, е инфлация. Това не вдига богатството на хората, това е неработещ механизъм. Това каза Добромир Иванов - изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, в предаването „Здравей, България4 по Нова телевизия.

Два са начините България да стане по-богата, заяви той. Единият е да има повече износ и повече чуждестранни инвестиции. „Т.е. трябва да вкараме повече пари в държавата. И двете в момента не ги правим добре. Ако не правим това, всяко вдигане на заплатите не е пазарно и съответно не води до добър резултат", обясни Иванов.

Необходима е реформа в пенсионните фондове, добави той. „Създаването на мултифондове ще вкара огромен финансов ресурс в икономиката, който ще даде възможности компаниите да се развиват по-добре. Такива механизми създават възможност нашите компании да имат инвестиции, да се развиват глобално, да изкарват пари. Това ни прави по-богати и това е реалният начин да си богат. Това трябва да е разговорът - за реформи, за подобряване на цената, а не за цифри", категоричен Иванов.

Добрин Иванов - изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заяви, че високият дял на сивата икономика в България е основната причина за високия процент работещи бедни у нас. „България е на първо място по този дял. 12% от работещите са бедни, което означава, че всеки 3 от 4 работещи бедни работят на непълен работен ден. Това означава или че получават скрити възнаграждения, или е тяхно лично решение. Другият 1 работещ беден е самонает - или в хотелиерския бизнес, или в строителството, или в земеделието", обясни той.

Пазарът на труда е горещ и повсеместно липсва работна ръка. „В желанието си да привлече или запази работниците си, работодателите повишават заплатите на работниците си повече от ръста на производителността и повече от възможностите на икономиката", обясни Добрин Иванов.

Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта отбеляза, че границата на бедност е различна за различните региони. „Това означава, че тези, които взимат по-високи доходи, повдигат границата на бедност. Има сектори, които получават по-високи възнаграждения, плюс държавните служители, чиито заплати бяха увеличени наскоро. Общото повишаване на дохода също играе роля в това да се вдигне долната граница на бедност", обясни той.

Николов очаква догонване на заплатите в ниската зона на доходите, докато във високата това няма да се случи. „Инфлацията до голяма степен вече се случи, консумирали сме я до голяма степен. Много от компаниите, включително международните оперират, в доста несигурна среда", поясни той.