Офшорна конкуренция

/КРОСС/ 40% от годишния БВП на света е замразен и това до голяма степен обяснява забавеното развитие на всички страни, в които властва неолибералната философия. Най-активният разобличител по „Досиетата Панама" е вестник „Гардиън", но той сам се оказа регистриран офшорно, за да пести данъци!

Разкритията за панамската правно-инвестиционна къща „Мосак Фонсека" ще бъдат запомнени от милиони хора като „разобличението на Владимир Путин". Каквито и още имена да изплуват, оттук нататък на обикновения човек ще му е ясно, че „Влад" е хванат натясно, а как по-точно - това могат да обяснят само специалистите. Но мисля, че основната цел на операцията е съвсем друга.

Извън този театрален ефект първите публикации се оказаха леко комична антикулминация. От месеци насам бяха обещавани някакви гороломни факти. Говореше се за 40 млрд. долара лични сметки на руския президент. После за 20 млрд. Сега милиардите се оказаха два. И то не на Путин или роднини, а на „близки приятели". Ами то на властника по принцип всеки му е приятел - като не броим някои хора в затвора. Но аз съм убеден, че „Панамските документи" не са манипулация. Фактите са истински. Само има лек подбор.

Още началното съобщение на „Зюддойче цайтунг" се оплака, че клиентите на въпросната „Мосак Фонсека" са толкова много, че се наложило да бъдат търсени само определени хора по списък - този на „нарушители на ембарго на ООН". Кой е съставил този списък, не е ясно, но в него присъства Путин, а отсъстват американци.

За да има повече правдоподобие, на вълците бяха подхвърлени жената на исландския премиер, чийто стол и без това се клатеше, бащата на Дейвид Камерън, семейството на бивш премиер на Пакистан, братовчед на Асад, син на Кофи Анан, самият Порошенко, бившият окупационен премиер на Ирак, кралят на Саудитска Арабия (който по принцип не може да наруши закона, защото той самият е законът), новият президент на Аржентина. Все фигури за еднократна употреба. Кой се интересува от тях?

Кой финансира и най-вече кой координира проектите на Международната организация на разследващите журналисти? Хващам се на бас, че и участниците не са съвсем наясно. Тя е базирана във Вашингтон, главните й спонсори са държавната агенция USAID, американските фондации „Форд", „Карнеги", „Рокфелeр", „Келог", „Отворено общество".

Има ли някаква връзка между отсъствието на северноамериканци и присъствието на северноамериканско финансиране? Може и да няма. Напоследък Хилъри Клинтън на няколко пъти много разпалено обясняваше, че взима дарения от големите банки и финансови къщи, но по никакъв начин не се влияе от техните предпочитания. Просто има застъпване във възгледите за благото на страната (че е нужен по-малко контрол върху дейността на Уолстрийт).

Не знам колко синонима на думата „лицемерие" могат да се употребят, когато някой не лъже, а само подбира факти. Най-активният разобличител е в. „Гардиън", но той сам се оказа регистриран офшорно, за да пести данъци! Всъщност анонимната собственост е голям проблем не само за българските медии. Но „Гардиън" не лъже - просто ни спестява досаден детайл.

А преценката кое е съществено е много важна. Например Европейската комисия започна преговорите по Трансатлантическото споразумение с най-доброто намерение да „хармонизира" европейския социален и екологичен модел с американския, като в замяна ще получим по-висок икономическия растеж на ЕС със 120 млрд. евро годишно. Но някои анонимни фактори прецениха кои мерки са приоритетни - тъкмо тези, които ампутират въпросния модел и дават на корпорациите по-големи права, отколкото на държавите.

Докато централната глава за каквито и да било преговори за международна търговия днес е тази за данъчните убежища и неукриването на финансова информация от властите. И тази глава в случая мистериозно липсва - като американец в панамските разкрития. По официални оценки всяка година ЕС губи 1 трлн. евро във вид на укрити печалби. Ако се обложат с обичайната за Западна Европа ставка от 25%, това прави 250 млрд. евро. Това е над два пъти повече от обещания ефект от ТПТИ.

Нелоялната конкуренция на мултинационалните спрямо местните (европейски и американски) компании е централен проблем днес. Първите фактически получават държавна субсидия чрез правото да плащат малко или нищо от печалбата си. Това е язва или „раково образувание", както се изрази вицепремиерът Калфин, която все по-бързо се разраства именно благодарение на липсата на международни правила и институции. Но пък фактори, институции, структури, лица не го смятат за тумор просто защото са част от неговата физиология. Питайте карибските пирати дали за тях анонимният грабеж е пречка за търговията или просто бизнес.

Реално компании като „Епъл", „Гугъл", „Старбъкс", големите петролни, фармацевтични и телекомуникационни компании използват десетки данъчни вратички по света, за да плащат на чужди държави средно не повече от 2% данък печалба, при положение че официалната ставка в САЩ достига 35%. И това се толерира от Конгреса чрез отваряне на нови и нови данъчни вратички. Вече над година еврокомисарката по конкуренцията - датчанката Маргрет Вестагер, се опитва да подведе под отговорност споменатите компании, които завземат все повече от европейския пазар. В отговор американското финансово министерство заплашва да намали още повече данъците за тези компании, укриващи от бюджета на САЩ между 1,7 и 2,1 трлн. долара годишно!

Проблемът обаче не е само търговски. По оценка на финансовия журналист Димитър Събев, между 21 и 32 трлн. долара са натрупани в тези „убежища" и не вършат работа. Не се инвестират. Не увеличават общественото или личното богатство. Т.е. това е чист акт на егоизъм, чрез който глобалният капитализъм прави опит да се самоубие. Посочената сума се равнява на 40% от годишния БВП на света. Замразяването й до голяма степен обяснява забавеното развитие на всички страни, в които властва неолибералната философия. Проблемът е и социален и политически. По-малко инвестиции, както и пазарниците признават, означава по-малко работни места, по-ниски доходи, по-малко данъчни постъпления, повече социално напрежение и обществен упадък. А от морална гледна точка става дума за наематели тарикати - ползват социалната общност, която ги е приютила и ги защитава, но не си плащат наема.

Все пак на какво се дължи тази неочаквана кампания? Струва ми се, че главната цел все пак е „офшорна конкуренция". В периода между двете световни войни са се оформили два офшорни полюса - бивши и сегашни британски протекторати и континентален (Бенелюкс, Ирландия, Швейцария, Лихтенщайн).

Какво е новото? Появява се нов полюс. Преди два месеца агенция „Блумбърг" писа: „След дълги години бичуване на други страни за това, че помагат на богати американци да укриват парите си в чужбина, САЩ се очертават като водещи в тази дейност. Те отказват да прилагат върху себе си новите стандарти за разкриване на информация и с това привличат сметките на световните богаташи от места като Бахамите и Британските Вирджински острови към места като Невада, Уайоминг, Южна Дакота." (Тук не броим щатите Ню Джърси и Делауеър, създадени по съвети на нюйоркски адвокати още в края на XIX век). САЩ „по същество са най-голямото данъчно убежище в света", сподели през януари Андрю Пени, управляващ директор в „Ротшилд и партньори".

Нищо чудно. Преди векове тъкмо пиратски острови като Тортуга и Сейнт Мери са се славели с уреденост и сигурност. Там морският вълк е можел спокойно да си остави съкровището на съхранение.

Чавдар Найденов

„Труд"