Малко се работи в тази държава

Предложенията за промени в Кодекса на труда са козметични, нужен ни е нов, който да насърчи хората да се трудят повече.
Българите са трети по мързел в Европа, защото 7,6% от тях в трудоспособна възраст не само не работят, но дори и не си търсят работа. Евростат обяви тези данни в навечерието на Международния ден на труда 1 май. Ако трябва да сме честни мързелът на българите е точно толкова мит, колкото и вече позабравеният, че сме втори по интелигентност в света след евреите.
И все пак в тази държава се работи малко. Но за това не са виновни хората, а системата.
Кодексът на труда в България е анахронизъм от 1986 г. и не само че не отговаря на съвременния свят, а дори противоречи на Конституцията.
Кодексът е фиксиран единствено върху правата на работниците. Такива, каквито биха били в идеалния свят на електрификация и съветска власт. В него има безумни ограничения за това колко време би могъл да работи и колко трябва да почива работникът. Докато те го пазят от произвола на работодателя, всичко е окей. Шокиращото е, че Кодекса на труда пази българина от собственото му желание за работа.
КТ е преправян стотици пъти през годините. Но всички възможности за гъвкаво работно време и работа на две места всъщност са направени така, че само да пречат. Работодателят, който желае да наеме човек на втори трудов договор или да плати повече за повече работа трябва да изпише толкова документация, че се отказва да го прави.
Какво се случва пък, ако работникът сам поиска да работи повече. Примерно на два трудови договора, които обаче да не са на общо 12 ч дневно, а за 13 или 14 ч. Вариантите са два. При първия бдителен служител в администрацията хваща "грешката" още при регистрацията на втория трудов договор и спира трудовия ентусиазъм овреме. При втория бдителният чиновник се намесва при вече регистрирани договори и се отбива с цялата си мощ на някой работодател. Толкова за свободния пазар и търсенето и предлагането на труд.
Държавата не желае да се работи много, в тази държава се работи по малко.
Реално промени, които трябва да облекчат наемането на хора на работа, не го постигат. Защото мотивът на държавата е, че трябва да защити хората от лошите капиталисти. Да им даде повече време за личен живот, както мотивира своите промени в КТ вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин.
Да, в идеите на социалния министър има логика. Да, въвеждането на гъвкаво работно време, което позволява днес да работиш 5 или 6 часа, а утре 12, е добро. Да, въвеждането на еднодневните трудови договори би могло да накара някои от споменатите в началото на този текст "мързели" да работят. Но отново ограниченията в предложените текстове са повече от възможностите. Защо един човек е ограничен да не работи повече от 90 дни в годината на дневен договор? Защо отработването на намаления работен ден не може да стане наведнъж? Защо в България не можеш да работиш легално повече от 12 часа в денонощието, ако сам преценяваш, че имаш тази възможност? Защото държавата не е разбрала, че трудът не е порок и от работа не се умира.
В икономическите и трудовите статистики в ЕС България винаги е на последните места. Като изключим тази за мързела. Производителността на труда е 6,7 пъти по-ниска от тази в ЕС, защото работниците не са мотивирани достатъчно да работят легално. Едва 0,5% от българите работят на 2 трудови договора и шокиращо вместо делът на тези хора да се увеличава, той намалява през годините. Средно за ЕС делът на хората с две работи е 4%, а в шампионите от Швеция гони 10%.
Стандартът на живот в България и Швеция ясно показва коя е правилната политика. Хората, които работят повече, създават повече блага в икономиката, но и изкарват повече пари и живеят по-добре. И с този мотив трябва да се пипа трудовото законодателство. Хората трябва да имат възможност да работят повече и да изкарват повече пари. И заради това е нужен изцяло нов Кодекс на труда. Нека в него останат някои ограничения срещу свръхексплоатацията от страна на работодателя. Но да се разреши на хората да работят, ако желаят и 7 дни по 24 часа. Това е даване на право на избор дали да изкарваш повече пари, с които да си купуваш материални блага, или да търсиш духовно щастие в нематериалното.
Тези правила вече са наложени в живота. И хората, които работят на повече от едно място, нарастват постоянно. Но го правят нелегално, получавайки пари на ръка. И проблемът не е в това, че държавата губи данъци, а че работейки на черно, тези хора нямат права. Нямат защита, ако не им платят или пострадат на работа. Няма кой да провери дали работното място е опасно за здравето. Защото институциите контролират редовните, не черния пазар. Нали никой не е виждал инспектор да проверява чистачката в богаташка къща има ли трудов договор?
Ако на тези хора се даде възможност да работят на светло, повечето ще излязат. И парите в държавата ще скочат рязко и като разполагаеми в населението, и като икономически и бюджетни статистики. Нужно е само държавата да осъзнае, че трудът е право на човека, а не милост, отпусната от правилата на властниците.
Честит Ден на труда, работещи мързели!

Коментар на Виктор Иванов, "24 часа"