Румен Петков: Имам фаворити и опасения

/КРОСС/ По отношение очакваното с нетърпение от отделни български граждани и цели трудови колективи изявление на държавния секретар на САЩ за корумпираното българско длъжностно лице, моите фаворити са двама (всъщност, много повече, но съм се концентрирал върху двама).
1. Красимир Каракачанов: За начина на определяне на технологията за ремонт на самолетите L-39 в нелицензиран завод и за това, че до ден днешен не са наложени никакви санкции на тези, които не извършиха ремонта. Това показва много повече от зависимост, защото е всезнайно, че пари трудно се връщат. До кубинките, които се купуват на цената на произволно избрани Маноло Бланик.
2. Владислав Горанов: Живее в апартамент, за който не плаща наем, на приятелски начала. И това не впечатлява никого. Изтече огромна информация от Националната приходна агенция, за която вероятно много българи ще осъдят държавата и затова никой не носи политическа отговорност. Как точно се организира „изтичането на информация", е друг въпрос. Пропуснатите ползи за държавата от събиране на такси от хазарта (стотици милиони) са в резултат именно на разписаните от министър Горанов правила - как той е бил мотивиран да разпише тези правила, също е друг въпрос.
Опасявам се, че държавният секретар може да не е чул за проявите на упоменатите ни двама сънародници, поради шумоленето на 2.5 милиарда, паднали на празна площадка, на която ще се изгради завод, от който ние ще си вземем някога самолетите, които платихме миналата година.
Безпокойството ми е да не би държавният секретар да се занимае с незначителна треторазрядна фигура, с което ще бъдат излъгани очакванията на българите (не за пръв път). Още повече, ако фигурата по някакъв начин бъде адресирана към Русия - ще бъде и глуповато, и самозлепоставящо. Надявам се САЩ да подходят с цялата отговорност и действително да покажат стремеж да подкрепят България в едно трудно за правителството на Борисов начинание и позорящо, разбира се, страната ни като начин и технология. А не да превръщаме борбата с корупцията в инструмент за политическа агресия, натиск и омраза.