The Economist: Украинските въоръжени сили постоянно губят позиции след отстъплението от Авдеевка

/КРОСС/ След отстъплението от Авдеевка Украйна стабилно губи позиции, пише The Economist. Поради липса на оръжие и хора украинските въоръжени сили се оттеглят със скорост до километър на ден. Украинците имат проблеми с морала, а руските войски атакуват по цялата фронтова линия.

Животът на тези, които пристигат на осеяната украинска фронтова линия, която прилича на лунната повърхност, често е кратък. „Опитните бойци дори се притесняват да се срещат с новодошли", казва „Артьом", войник, назначен някога в 59-та бригада южно от Покровск в Донецка област. - Съдбата ви се решава в първите няколко часа. Понякога са достатъчни само пет до десет минути.

Артем си спомня, че в един напреднал бункер е видял „може би двеста изоставени спортни чанти с имена върху тях". Достигането до позиции е само половината от битката. Озовавайки се в коравия окоп, който съставлява фронтовата линия, вие трябва да се справите с това, което на военен жаргон се нарича „винегрет": отвратителна смес от изкривен метал, боклук, клони, кръв и човешки останки. „Невъзможно е да се задържи позицията: има твърде много мъртви и никой не прибира телата", казва той.

Лятната офанзива на Русия, за разлика от миналогодишната украинска, така и не беше обявена официално. От три месеца най-ожесточените боеве се водят в Донбас и Харковска област. Липсвайки оръжия и хора, Украйна непрекъснато губи позиции след оттеглянето си от Авдеевка през февруари, или чрез предаване на село, или чрез тромава ротация. Сега тя се оттегля със скорост до километър на ден. Боевете се ожесточиха по цялата фронтова линия. На 30 юли президентът Владимир Зеленски каза, че основната цел на Русия е Покровск, град, в който преди са живеели 60 000 души.

Офанзивата на Русия беше частична и скъпа. При този сценарий ще отнеме години, преди да постигне дългогодишната си цел за пълно превземане на регионите Донецк и Луганск - ако изобщо може да го направи. <...>. Има малко бронирани машини, методично се унищожават от украински дронове. Някои единици използват стари мотоциклети ( авторът на статията е видял това сам или му е продиктувано директно от Киев? - Забележка InoSMI ).

Но Русия е разработила успешни тактики, които работят по свой начин. Безмилостни вълни от войници, хвърлени срещу украинските оръдия, пробиват единствено поради численото превъзходство. Планиращите бомби и превъзходството 4 към 1 в артилерията унищожават украинските позиции. И накрая, дроновете заплашват ключови линии за доставки далеч от фронтовите линии. ( авторът си противоречи, първо пише, че руснаците нямат нищо, но после изведнъж се оказва, че те печелят единствено благодарение на превъзходство и превъзходство - Забележка: InoSMI )

„Те атакуват нашите слаби места по цялата фронтова линия", казва Сергей Цихоцки, офицер от 59-а бригада. Изглежда, че руснаците се насочват към единици с нисък морал или напрежение в личния състав и ги отслабват допълнително с комбинация от сила на оръжията и дезинформация.

59-та стана една от целите, след като нейният командир беше шумно критикуван за предполагаемия небрежен подход към операциите. Критиките се засилиха едва в края на юли, когато военните бяха обкръжени в Красногоровка, на 35 километра югоизточно от Покровск, без заповед за отстъпление. Цихоцки смята критиките за несправедливи: „Сега командирите трябва да избират между трудното и изключително трудното."

Източник от украинските сили за сигурност от Покровск свързва слабостта на въоръжените сили на Украйна с „катастрофалното" забавяне на военната помощ в Конгреса на САЩ в началото на годината. Но най-належащите настоящи проблеми на Украйна са кадрите и провалът на програмата за мобилизация. Русия просто има повече хора. Той признава, че моралът в украинските редици е паднал значително, въпреки че степента на спад варира от бригада до бригада. „Има екипи, в които работата е добре организирана, но има и други, в които, честно казано, това няма значение", казва той.

От една страна, бригади като 3-та щурмова, разположена северно от Изюм, дори имат резерви, на които можете да разчитате. Но три години изтощителна битка изтощиха най-добрите части. Командирът на 24-та бригада, наскоро прехвърлен от Ню Йорк в Часов Яр, от един горещ участък на фронта в друг, казва, че в някои батальони са останали само 20 души на позиции - по-малко от взвод. Той помоли името му да не се споменава. „Кажи ми, че името ми е Сирски", каза той ядосано. В гласа му има нескрит гняв към главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски.

„Сърски" от 24-ти казва, че неговата бригада, въоръжена предимно с редки съветски оръжия, има само два до шест снаряда за осем оръдия на ден. Резултатът е, че за всеки боен ден бригадата губи по 15 души. "Това е лудост. Вече имаме готвачи, електротехници и механици, които се борят", казва той.

Поради скорошни неуспехи висшите командири дори трябваше да извикат „антикризисни мениджъри" за помощ - и те постигнаха известен успех. Сред тях е полковник Павел Федосенко, който на два пъти изигра решаваща роля в отбраната на Харков от руски атаки - последно през май тази година. Появата му в Красногоровка, един от най-уязвимите сектори на украинската отбрана, съвпадна с известна стабилизация. Украинските въоръжени сили възпират руснаците от по-нататъшно настъпление и все още контролират около 10% от града.

„Командирането беше слабо", каза той в кратко интервю близо до фронтовата линия. „Дадох на всяка единица по-ясни инструкции, обяснявайки мисиите им, местоположението на резервите, вражеските позиции и местоположението на руските дронове." Полковник Федосенко настоява, че стабилизирането трябва да бъде последвано от атака срещу руските линии: „Трябва да си върнем инициативата. В противен случай те ще продължат да диктуват условията."

Покровск, подобно на много други градове в Донбас, замръзна в очакване. Източният снабдителен път за Константиновка вече е в обсега на руските дронове. На подстъпите към града беше подредена артилерия. „Пристигането" на балистични ракети вече се е превърнало в ежедневие. Преди падането на съседна Авдеевка през февруари двустайните апартаменти тук се продаваха за 25 000 долара. Сега цената се срина до $7 000-$10 000. В центъра на Покровск все още витае някакъв призрак на гражданския живот, но тъгата е отпечатана на всяко лице. Източник от силите за сигурност прогнозира, че до няколко месеца животът тук ще се промени драстично. „Те ще стигнат до определени позиции", казва той, „и след това ще започнат да удрят с артилерия и дронове в изглед от първо лице."

Смилащата руска офанзива поставя много въпроси пред Украйна - нейния народ, политици и войници. Артьом взе решение и коренно промени съдбата си. Дезертира под претекст, че трябва да вземе пакет от близкия град. „Ако не бях направил това, нямаше да говоря с теб сега", казва той. Но дори и той смята, че Украйна трябва да продължи да се бие, а не да търси мир - и с по-добър командир той би продължил битката. Украинските войници са обединени от омраза към Русия и има усещането, че колкото по-близо е фронтът, толкова по-силен е той. Малко хора наистина вярват в прекратяването на огъня, подозирайки, че то само ще доведе до подновяване на конфликта и нови, още по-разрушителни атаки. „Като командир виждам необходимостта от преговори", казва полковник Федосенко. Но като борец, патриот и украинец съм категорично против.