Кои са съвременните будители в Лудогорието

/КРОСС/ В началото на ХІХ век преселници балканджии тръгват от планината към Лудогорието да търсят поминък. Сред тучните полета на Североизтока откриват живописен район, близък по природни дадености на родния Балкан. Битът, традициите, кухнята на тези хора са живи. Времето не успява да заличи балканджийския корен, благодарение на ревностни учители, общественици и читалищни деятели, запазили горящия пламък до днес.

Разхождаме се из китния етнографски комплекс към читалище "Самообразование 1894". Есенната многоцветна мозайка край четирите възстановени възрожденски къщи е приказна. Периодично тук животът се връща 200 години назад с традиционни обичаи, фолклорна музика и апетитните, гозбички на нашите деди.

Огънят е запален, бобът къкри в голям бакърен казан, а в огромна медна тава се готви и вкусен кебап. А няколко от жените в селото са запретнали ръкави и месят хляба.

"От моята баба се научих да меся, бях на 13 години. Уж на шега - така се получи най-хубавото тесто", споделя Мария Йорданова.

Мария е в Побит камък от 2019 година, когато купува малка къща в селото. При всяко събиране тя е част от гостоприемните домакини. "Харесва ми дървото и камъка. Моята къщичка е мъничка, но от дърво и камък", казва още тя.

Кебапът е специалитетът в есенния празник на балканджийската кухня. Свинско месо, куп нарязани зеленчуци, подправки и много търпение край огъня. Рецептата черпи вдъхновение от традицията, но невероятния вкус идва от дългогодишната практика на бай Йордан Дяков. Той споделя, че вече не е млад, но се чувство така. А за приготвянето на рецептата казва, че трябва опит.

Всички обаче чакат нещо много специално. Сладка маджунена каша, приготвяна назад в годините като десерт. Накратко, маджунът се приготвя от цвекло. Прецеденият сок от настърганото цвекло се вари до получаване на гъста течност, подобна на мед. Навремето така са подслаждали някои десерти.

"Едно време това са правили хората - гледали са цвекло и са си правили маджун. Дори и маджунени курабии са правили. Вместо захар са слагали маджун за сладост в тестото. Днес има хора, които жадуват да опитат това нещо", разказва Росица Герджикова.

За кашата се запържва брашно в добре загрято тиганче с олио. Бърка се до получаване на златист цвят. В сместа се налива маджун, разреден наполовина с вода. Следва упорито бъркане. "Повече огън трябва да има, а бъркането трябва да е постоянно, за да не загори или пък да се появят бучки", казва още Росица.

През 30-те години в Побит камък са живели над 2000 души. Днес са по-малко от 200.

"Китно малко селце, но много задружно", споделя Мария.

Това са съвременните будители. Запазили спомена за предците, съхранили бит и традиция, те носят със себе си посланието за следващите поколения.