Любомир Дацов: Ще платим с висока инфлация, ако няма бюджетно благоразумие

/КРОСС/ Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. 

Служебното правителство подготви проект на бюджет за 2023 г. с дефицит от 6,4% от брутния вътрешен продукт. В ръцете на депутатите остава решението какви мерки да бъдат взети, за да бъде бюджетният дефицит до 3% от БВП, каквото е изискването за влизане в еврозоната. С въпроси какво трябва да бъде направено, защо е важно бюджетният дефицит да бъде по-малък и какви ще бъдат последиците, ако това не бъде направено в интервю за "Труд" говори финансиста Любомир Дацов .

- Г-н Дацов, одобрявате ли решението на служебното правителство да предложи проект на бюджет за 2023 г. с дефицит в размер на 6,4% от брутния вътрешен продукт?

Ясно е, че такъв бюджет не трябва да бъде внасян, ако беше нормална обстановката. Но тя по-скоро в момента е нестандартна. Виждаме неща, които дори в законодателството не са предвидени, защото за първи път се сблъскваме с такава ситуация няколко пъти поред да отиваме на избори и да не може да бъде съставено правителство, а освен това хоризонтът за съставяне на правителство да не е много ясен. Но към доклада на бюджета има обяснения защо служебното правителство го е направило и тези обяснения са логични. Обяснението е, че ако има редовно правителство и то бъде съставено максимално бързо, този бюджет става излишен, защото правителството ще внесе собствен бюджет, отразяващ политиките на неговата програма и приоритети. То може да стъпи на базата, защото това, което е подготвено от Министерството на финансите, е пълноразмерен бюджет, с всичките остойностени политики, направени преговори с отделните министерства за плановете им за развитие. От друга страна, ако не се разберат политическите партии, няма редовно правителство и се отиде на нови избори, то тогава трябва да има някаква неформална коалиция на бюджетното благоразумие, на бюджетната отговорност. Защото ефектът от играта с бюджета през последните две години върху него е точно колкото ефектът от кризата през 2008-2010 г. Тогава отражението на кризата беше отклонение в рамките на около 6,3% и в момента отклонението на бюджета е около 6%. Нямам предвид дефицита, а отклонението от изчисленията, които се правят за това къде е равновесното състояние на бюджета. В момента бюджетното салдо трябва да е между минус 0,5% и плюс 0,5% от брутния вътрешен продукт. 6,4% дефицит в подготвения бюджет означава, че отклонението е с близо 6%. На базата на политиките, които Министерството на финансите е остойностило, партиите трябва да направят някакъв избор. Хубаво е визията да е малко по-дългосрочна, така че да се влезе устойчиво под дефицит от 3% от БВП.

Но Министерството на финансите си е свършило работата, макар не докрай. То е сметнало и в преходната и в разходната част колко струват различните мерки, а политическите партии, ако искат, могат да измислят и допълнителни такива и да направят този набор от мерки, така че да минат под 3%. Лошото е, че ако погледнем какво се случва през последните два дни и реакциите спрямо проекта на държавен бюджет, ще видим, че никой не говори и не формулира ясни структурни политики и мерки, които да стабилизират бюджета. Повечето партии предпочитат да мълчат, а други отиват отново в тази посока, както се казва в старата българска поговорка, да търсят под вола теле, казвайки традиционно - инфлацията сигурно ще бъде по-висока, ръстът ще бъде по-добър, от там приходите са подценени.

- Какви са основните промени в бюджета за 2023 г. спрямо този за 2022 г.?

 Има голяма разлика в помощите, тъй като е планирано да не дойде нищо по Плана за възстановяване и устойчивост. Ситуацията е неприятна политически, това си е политически шамар. Ако някой смята, че от там ще дойде нещо, това са илюзорни очаквания. Вероятността е около 10% тази година да се случи нещо. И нека да е ясно, че не става въпрос само за приемане на законите по Плана за възстановяване, които са предвидени. Остават нерешени проблемите какво се прави с проблема с въглищните централи. Тъй като не мисля, че някой ще направи нещо до края на годината по този въпрос и ще се намери устойчиво решение, смятам че Министерството на финансите правилно е предвидило до не очаква никакви средства по Плана за възстановяване до края на годината. Проблемите са в разходната част, където голяма част от разходните показатели нараснаха в реално изражение през последните две години доста повече отколкото приходите. Например нарастването на данъчните приходи спрямо 2019 г., които директно отразяват нещата в икономиката, е с трийсет и няколко процента, а средното нарастване на разходите е с около 46%. Това движение в различни посоки на приходи и на разходи води до този дефицит в проекта на Министерството на финансите.

- Възможно ли е дефицитът в бюджета да бъде намален до към 3% от БВП без да бъдат увеличавани данъци?

 Аз не смятам, че е възможно, или не по устойчив начин. При всички допускания в момента ние говорим за около 6,5 милиарда лева. Дефицитът в подготвения бюджет е малко под 12 милиарда лева. За да бъде дефицитът 3%, той трябва да бъде 5,5 милиарда лева при брутния вътрешен продукт, с който се работи в момента. Международният валутен фонд публикува пролетната си прогноза само преди няколко дни. Тяхната прогноза за България е за растеж от 1,4%. Растежът от 1,8%, който е предвидило правителството, е най-високият от прогнозите на всички организации, които се занимават с това. Тоест не може да се каже, че растежът на БВП е подценен. Средногодишната инфлация е оценена на около 9,6%. Това ми се струва абсолютно реалистично, ако бъде предприета политика на ограничаване на бюджетния дефицит. Инфлацията ще остане по-висока, ако не бъде ограничен дефицитът. Силно се съмнявам, че може да има някаква съществена разлика в оценката за БВП и, че номинално той ще бъде по-голям и ще дойдат повече приходи. Ако не се пипат данъците, дори да бъдат събрани 500-600 милиона лева повече, те не решават проблема с тези 6,5 милиарда лева, които трябва да бъдат намерени, за да влезем в границата от 3%. Да кажем, че са предвидени 10 милиарда лева инвестиции, а от тях 2 милиарда лева може би няма да бъдат изпълнени, независимо че това са част от проектите по Плана за възстановяване и новите европейски програми. Но дори и така остават 4 милиарда лева, които трябва да бъдат намерени от текущите разходи. Без структурни мерки няма как да стане, защото бюджетът беше променен през последните две години структурно. Отклоненията в него, ръстовете, еднократните мерки, които станаха постоянни, нещо за което предупреждаваха повечето експерти, няма как да бъдат решени с някакви палеативни мерки и с имитации. За съжаление не виждам как без промени в приходната част може да бъде постигнат дефицит под 3%. Да се опитаме да направим 30% мерки в приходната част, 70% в разходната част ще бъде нещо добро като политика и ще бъде положителен знак, че се разбира какво трябва да бъде направено.

- Какво може да бъде направено, за да бъдат ограничени разходите?

Няколко неща може да бъдат направени. Нито едно от тях не е приятно. Но това е като в живота. Като си се опитвал да се харесаш на някой и подобно на това например да си взимал бързи кредити, за да отидеш на почивка или за да се изфукаш пред някое момиче, образно казано, идва един момент в който, след като не можеш да си позволиш друго, за да си върнеш дълговете, а и няма откъде да вземеш нови пари, ще трябва малко да свиеш колана и да караш на вода и хляб. Същото е и с бюджета, естествено доста по-сложно и мащабно. Онова, което трябва да бъде направено е, че всички разходи, които са условно постоянни, трябва да бъдат преместени или индексирани с по-нисък темп от инфлацията, която се предвижда. Аз не мисля, че в момента има готовност за големи реформи, защото за целта трябва да има дългосрочно правителство. Може да бъде направена административна реформа, малко да се свият ангажиментите за разходите за въоръжаване, евентуално да се отмести индексацията на пенсиите, да се прегледат отново субсидиите, макар че предвидените субсидии вече не са толкова големи за тази година, тъй като огромната част за енергийните помощи за бизнеса са обвързани с цените на електричеството, част от заплатите и ангажиментите за фиксиране може да бъдат отложени. Решението минималната заплата автоматично да се определя също може да бъде отменено. То е нелогично и ще създава проблеми в бъдеще. Още миналата година, когато решиха да има автоматична индексация на минималната заплата, която да бъде 50% от средната, ние казвахме, че това е проинфлационно. Защото точно в такъв момент действа проциклично и помпа инфлацията и едновременно връзва ръцете и нямаш каквато и да е гъвкавост в рамките на бюджета. Вижда се колко бяха прави хората като мен, които предупреждаваха, че не бива да се прави това, защото е нерационално и нелогично. Няколко месеца по-късно животът го потвърждава. Действително мерките от гледна точка на това, че няма правителство, могат да бъдат само такива - или забавяш темповете, не даваш пълна индексация или отлагаш периоди и ги преместваш във времето. Ако има редовно правителство, тогава нещата са доста по-различни, акцентът ще падне върху структурни мерки в различни сектори.

- При положение, че няма ясно мнозинство в парламента, възможно ли е депутатите да гласуват такива тежки решения за свиване на разходи, за увеличаване на приходи?

 Няма как да отговоря от името на депутатите. Не напразно казах, че имаме два добри варианта. Единият е да има нормално, редовно правителство. Казвам нормално в смисъл на отговорно, което ще прави реформи и е наясно какво трябва да прави, за да реагира на сложната обстановка. България при близо 2% растеж не е в криза. Да кажем, че ситуацията е достатъчно сложна, но нямаме икономическа криза. Имаме политическа криза, имаме високи рискове на външните си граници заради войната в Украйна. Но ситуацията не е чак толкова сложна нито икономически сме в криза. При положение, че икономическият растеж е близо 2%, а средният растеж на България е близо 3%. Имаме пазар на труда, на който доходите растат изпреварващо на инфлацията и това е един от проблемите.

- Един голям бюджетен дефицит само до отлагане на еврото ли ще доведе или ще има и други негативни последици?

Предизвикателството е много голямо. Ние от Фискалния съвет правим изчисления, които показват, че равновесното състояние на бюджетното салдо трябва да е от минус 0,5% дефицит до максимум 0,5% излишък. Тоест бюджетът трябва да бъде в тези граници, за да е в равновесно положение. Аз по-скоро казвам, че плюс 0,5% трябва да бъде, тоест да бъде балансиран или с лек излишък. Което означава, че структурните проблеми и предизвикателства пред бюджета са доста по-големи от текущата ситуация. Ние говорим как трябва да стигнем 3% дефицит. Но трябва да е ясно, че трябва да ги стигнем, за да не ни глобят и да не влезем в процедура на свръхдефицит, а не защото това е нормалното положение на бюджета. Предизвикателството пред едно правителство, освен че е толкова сложно чисто политически, заради направените грешки и фантасмагориите на някои хора, че бюджетът може да бъде управляван по друг начин, в момента ситуацията с 6% отклонение означава следващите три години да се опиташ да влезеш в тези рамки. Тоест сборът от приходни и разходни мерки трябва да бъде 6% от БВП, което е огромно предизвикателство.

- Ако не бъдат предприети мерки за намаляване на дефицита, какви ще бъдат резултатите за икономиката ни?

 На първо време инфлацията ще продължи. Вместо до края на годината инфлацията да влезе в някакви поносими рамки, тя ще остане с няколко процента по-висока и през следващата и последващата година. Това е основната цена, която ще платим. Липсата на реформи в бюджета ще доведе и до забавяне на потенциала на икономически растеж. Тоест цената ще бъде доста висока в дългосрочен план. Това че продължаваме да харчим доста неефективно също си има цена. Тоест въздействието основно ще бъде върху скоростта, с която се развиваме. Ако нямаме амбицията да бързаме за някъде и ще си влачим краката в прахта, няма никакъв проблем, можем и така да си бутаме.

- Но предполагам, че еврото ще бъде отложено с още една година.

 Това е най-малкият проблем. Проблемът с еврото дойде още в момента, в който парламентът не прие необходимите закони и се видя, че между думи и дела има огромна пропаст. Защото беше много обнадеждаващо това, че парламентът излезе с обща декларация в подкрепа на еврото, но когато се стигна до делата и трябваше да бъдат приети законите, видяхме какъв шамар се получи върху лицето на държавата. Защото партньорите разбират, че не може да разчитат на нас, че думите нямат покритие с дела. Това е същото като в живота, ако разбереш че хората около теб са надувки и нищо повече. В момента вече нямаме еднозначното благоприятно политическо отношение от другите страни членки, тоест ние отново ще трябва да преодоляваме недоверието в нас и да доказваме, че сме надежден партньор. Затова е много важно сега в парламента, независимо дали ще се състави правителство или отново ще отидем на избори, да се прояви бюджетно благоразумие и да е ясно какво трябва да се направи и да бъде направено. Тоест да дадем сигнал, че сме наясно какво трябва да правим. Иначе еврозоната ще бъде голям късмет, ако изобщо стигнем да говорим за 2025 г. Ако продължаваме със същите темпове да даваме сигнал, че не знаем какво правим, отиваме много по-далеч, дори не ми се мисли.

Източник: Труд