Доц. Христо Паунов коментира какво се случва, ако няма кой да оглави служебния кабинет

/КРОСС/ Хипотезата дали може да се стигне до блокада на процедурата по назначаване на служебно правителство на фона на обявената оставка на президента Румен Радев и поемането на президентските функции от вицепрезидента Илияна Йотова - е много интересна. Списъкът от лицата по така наречената „домова книга" е твърде ограничен. Знаем, че някой от лицата в нея вече отказаха публично. В такъв случай има два варианта. Това обясни в NOVA „Здравей, България" преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на УНСС доц. Христо Паунов.

По думите му едната хипотеза е, че ако се стигне дотам, че няма кой от този лимитиран списък да изпълнява ролята на служебен министър-председател, може би ще е необходимо тълкувателно решение на Конституционния съд.

Другата хипотеза, която също се среща в публичното пространство, макар и по-рядко, е тази, че просто сегашното правителство в оставка оттук нататък ще продължи да работи и пак ще трябва да се насрочат избори, обясни Паунов.

Той коментира и въпроса какво се случва, ако президентът не хареса състава на кабинета, предложен от служебния министър-председател.

Всичко опира до това дали има друга опция за смяна на кандидата. Вече бяхме свидетели на подобно нещо. Но тогава имаше опция. Предположението е, че има варианти да се избира служебен министър-председател. Тази хипотеза може да се обсъжда. Но ако остане една-единствена личност, която е съгласна да сформира служебно правителство, би следвало да се направи някакъв разумен компромис, изтъкна той.

Най-крайният акт, с който се назначава служебното правителство, все още е, по Конституция, указът на президента, обясни доцентът. Така че това ще бъде правомощие на действащия президент. И ако се изпадне в такава ситуация, която довежда до конституционни въпроси или конституционна криза, тогава най-вероятното е да се търси тълкувателна интервенция на Конституционния съд, посочи Паунов.