Бизнес и синдикати започват разговори с правителството за икономическото развитие

/КРОСС/ Представители на бизнеса и синдикални организации започват разговори с правителството за подписването на тристранно споразумение по ключови теми за ускоряване на икономическото развитие в страната.

В края на миналата година бизнесът и синдикатите направиха общото предложение към правителството да се договорят мерки за реформи в ключови области.

"Направленията са бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда и трудова миграция и социални въпроси. Амбициозната цел, която си поставяме, е до края на януари да имаме, да съгласувано и подписано такова споразумение", обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Днешната среща няма да е последна, а подтемите, по които ще се договарят мерки и законодателни промени са повече от 40.

"В 10 ч. в понеделник имаме първи кръг от преговори. Правителството ще бъде представено от Томислав Дончев. Ние участваме на ниво председатели на организации. Мисля, че от тази, според нас, добра идея за болничните, се отказаха всички. Това, което е залегнало в споразумението по този въпрос, е да отпадне временната мярка предприятията да заплащат първите три дни на работниците. Това би следвало да значи държавата да ги поема. Но ще сбъркаме, ако се фокусираме само по тази тема. Тя е една от 40-те. По нея ще има отделен анализ, който е възложен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпълнителната власт прави такъв анализ, ние също. Нашата конструктивна цел и стремеж ще бъде да предложим и постигнем съгласие по комплекс от мерки, които да ограничат злоупотребите, без да ощетяват хората", коментира Велев.

"Тези 40 мерки са трудно балансирани и са в един пакет. В него има постигнати сложни баланси. Такъв например е нашето съгласие да се върнат болничните в НОИ", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Важно е да се има предвид, че говорим за договаряне. Ще е добре, ако успеем да постигнем споразумение, включително и за минимални работни заплати в три категории персонал", смята Велев.

"Минималната заплата е общовалидна за всички и ще бъде минимален праг. Около нея има други 85 икономически дейности с по три категории. В различните сектори има работници с минимално образование. Ще има минимална заплата за нискоквалифицирания персонал, за средноквалифицираните и за висококвалифицираните", поясни Димитров.

"Бизнесът е готов да плаща по-високи заплати, отколкото е производителността. Това е от последните няколко години в следствие на догонващото ни развитие. С този механизъм, който трябва да имаме мъдростта да договорим и съответно да осъществяваме, смятаме, че ще дадем тласък на индустриалните отношения и на социалния диалог в страната. Добрият диалог и добрите индустриални отношения са конкуретно предимство за всяка икономика. Ние можем да договаряме със синдикатите ръст на производителността. Т.е. тези спечелени пари дали да ги дадем за заплати, или с част от тях да купим машини, за да може догодина да произведем повече и да получим по-големи заплати. Всичко това, договорено, придобива друго съдържание и става по-устойчиво", обясни председателят на АИКБ.

"Нещо, по което очаквам съпротива, е модифицираната ни идея за въвеждане на необлагаем минимум за нискодоходните групи. В разговор с бизнеса стигнахме до общо предложение към правителството да възстановява платения данък за нискодоходните групи, а в края на годината част от него да бъде възстановяван. Това е компромисното ни предложение", категоричен е Димитров.