Ново изследване сравнява германското и българското право относно имуществените отношения между съпрузите при трансгранични бракове

Сравнителен анализ съгласно Регламент (ЕС) 2016/1103 установява, че наследяването е основната оставаща точка на различие за германско-българските двойки

/КРОСС/ OnScientia - International Journal of Business, Law & Health публикува изследване, което сравнява режимите на имуществените отношения между съпрузите в Германия и България съгласно Регламент (ЕС) 2016/1103. Анализът показва, че макар регламентът да хармонизира компетентността и приложимото право, материалноправните разпоредби остават национални, което създава потенциални несъответствия между имуществените отношения между съпрузите и наследственото право при трансграничните двойки.

Изследването „Режими на имуществените отношения между съпрузите в Германия и България - сравнителен анализ съгласно Регламент (ЕС) 2016/1103" от Стефан Райт съпоставя два структурно противоположни модела. Германското право прилага режима на изравняване на придобивките (Zugewinngemeinschaft), при който всеки съпруг запазва отделно имущество по време на брака, а придобивките се изравняват парично едва при прекратяването на брака. Българското право прилага режима на съпружеска имуществена общност, при който имуществата, придобити по време на брака, стават обща собственост на двамата съпрузи от самото начало.

От 29 януари 2019 г. Регламент (ЕС) 2016/1103 уеднаквява правилата относно компетентността, приложимото право и признаването и изпълнението на решения по международни въпроси на имуществените отношения между съпрузите за участващите държави членки, сред които са и Германия, и България. Изследването установява, че това уеднаквяване е реално, но непълно: регламентът координира кой съд е компетентен и кое право се прилага, но материалноправните режими остават национални, а прекратяването на брака никога не се урежда единствено от регламента относно имуществените отношения между съпрузите.

Според анализа най-осезаемото оставащо несъответствие се проявява при смърт на единия съпруг. Съгласно германското право законният наследствен дял на преживелия съпруг се увеличава с фиксирана една четвърт (§ 1371, ал. 1 от Германския граждански законник, BGB). Макар тази четвърт да функционира като съпружеско изравняване, Съдът на Европейския съюз постановява по делото Mahnkopf (дело C-558/16, решение от 1 март 2018 г.), че тя следва да се квалифицира като въпрос на наследяването, а не на имуществените отношения между съпрузите. Тъй като двата регламента на ЕС се основават на различни критерии на привързване, при германско-българска двойка имущественият режим може да се урежда от правото на една държава, а наследяването - от правото на друга, така че в крайна сметка правото на преживелия съпруг се определя от приложимото към наследяването право.

Изследването заключава, че това разминаване може да се избегне, когато за режима на имуществените отношения между съпрузите и за наследяването се избере един и същ правопорядък съгласно член 22 от всеки от двата регламента, и отбелязва, че към момента такава координация зависи от избора на приложимо право от страните, а не от самите регламенти.

Пълният текст на изследването е публикуван в OnScientia - International Journal of Business, Law & Health.

За OnScientia Press LLC

OnScientia Press LLC е академично издателство и издател на OnScientia - International Journal of Business, Law & Health - списание, посветено на изследвания в пресечната точка на бизнеса, правото и здравето. Компанията е със седалище в Маями, Флорида.