Отчет за дейността на Министерството на правосъдието по време на служебното правителство в периода 19 февруари – 7 май 2026 г.

/КРОСС/ ОТЧЕТ НА МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО 19 ФЕВРУАРИ - 07 МАЙ 2026 г.

Служебното правителство си постави два приоритета в сектор „Правосъдие" за краткия си мандат, които бяха изпълнени:

1) Използване на всички легални средства и институционални механизми с цел възстановяване на законността при управлението на прокуратурата и решаване на тежката криза на правовата държава, предизвикана от незаконното заемане на поста на и.ф. главен прокурор, водещо до подкопаване на общественото и професионалното доверие в правосъдието, делегитимиране на институцията прокуратура и състояние на правна несигурност заради непризнаването от множество съдебни състави на ръководителя на държавното обвинение;

2) Изработване на стратегическа рамка за упражняване на конституционното правомощие на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт, като средство за последователно и предсказуемо участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната система, съчетаващо обществения интерес от публичност, прозрачност и състезателност с гаранциите за съдебна независимост. Ръководството на министерството постави в центъра на обществения и професионалния дебат в правосъдието тежкия проблем със статута на и.ф. главния прокурор, който дотогава беше напълно неглижиран от изпълнителната власт. Приложихме изцяло нов подход на активно участие във всички заседания на пленума, съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет, като често давахме единствената различна гледна точка при обсъжданите въпроси в прокурорската колегия, макар и без право на глас във вземаните решения. Министърът на правосъдието интензивно използва правомощието си да предлага образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати при станали публично известни данни за дисциплинарни нарушения, игнорирани от органите на съдебната власт. Предприехме необходимите действия с цел гарантиране изпълнението на процедури за независими и прозрачни номинации от България за ключови позиции в правната система на Европейския съюз.

ИЗПЪЛНЕНОТО ПО ОТДЕЛНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ:

I. ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Министерство на правосъдието изготви 17 проекта на нормативни актове с 4 основни акцента:

1. Изготвяне и приемане на законодателство в изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване на устойчивост (НПВУ) и гарантиране на плащанията към България. 

2. Промени в Закона за съдебната власт, с които да се подобрят процедурите за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет.

3. Въвеждане на европейски директиви, по които има съществено забавяне, както и риск от наказателни процедури и налагане на финансови санкции на България.

4. Ускоряване на съдебните производства с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.

ИЗПЪЛНЕНИ АНГАЖИМЕНТИ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

С изготвения от Министерство на правосъдието Закон за прозрачност при представителството на интереси (регулиране на лобистките дейности), който беше приет от Народното събрание на 19.03.2026 г., е изпълнен ключов ангажимент от Четвъртото плащане по НПВУ. Изпълнението на този ангажимент гарантира плащане от 437 000 000 евро в националния бюджет от общия размер на цялото плащане от 900 000 000 евро. Министерство на правосъдието изготви Закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. С тях се изпълняват заложени ангажименти по второ и трето плащане от НПВУ, касаещи ефективното противодействие на корупцията. Двата законопроекта са одобрени от Министерски съвет на 16.04.2026 г. и внесени в 52. Народно събрание. Приемането на двата законопроекта е ключово за изплащане на 258 228 945 евро, които бяха задържани от Европейската комисия заради непълно изпълнение на заложени цели в НПВУ от България, както и стопиране на решението на ЕК от 26 март 2026 г., според което България трябва да възстанови вече получена сума в размер на 143 029 488 евро вследствие на решението на 51. НС да закрие Комисията за противодействие на корупцията. Общата сума, която България ще си гарантира с приемането на тези двата законопроекта, е в размер на 401 258 433 евро. Основните акценти в промените на НПК са: - въвеждане на автоматичен съдебен контрол върху прокурорските постановления за спиране и прекратяване на наказателните производства при корупционни престъпления и при престъпления, извършени от главния прокурор и/ или негови заместници, с което се увеличават възможностите за външен процедурен контрол върху ключови решения на прокурора, преграждащи хода на наказателното производство, по дела от висок обществен интерес; - назначаване на прокурор, който да контролира действията на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор, едновременно с неговото назначаване, с което се преодолява безконтролността при упражняването на правомощията на разследващия главния прокурор; - създаване на възможност прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да отправи искане за прилагане на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или негов заместник, с което се запълва законодателна празнота. ЗИД на НПК е изработен от МП и одобрен от МС на 16 април 2026 г. Внесен за разглеждане в 52. Народно събрание: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166961 Със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, се създава: - необходимият за изпълнение на целите по НПВУ политически независим държавен орган с разследващи функции по корупционни престъпления, съставен от петима членове - по един излъчен от Народното събрание, президента, ВКС, ВАС и ВАдС; - създаденият орган ще осъществява и политиката по превенция на корупцията чрез проверка на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, както и установяване на конфликт на интереси. Проектът на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е изготвен от МП и одобрен от МС на 16 април 2026 г. Внесен за разглеждане в 52. Народно събрание: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166967 Със стартирала от Министерски съвет процедура за предоговаряне на НПВУ се удължават сроковете за приемане на посочените два законопроекта и се преформулира етапна цел 218 - от „функционираща антикорупционна комисия" на „конституирана антикорупционна комисия". Обосновката за промяна на формулировката е изготвена от Министерство на правосъдието и при одобрението ѝ ще се постигне пълно изпълнение на ангажимента. ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, с който да се подобрят процедурите за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Към настоящия момент членовете на ВСС и ИВСС са с отдавна изтекли мандати. Това ограничава чувствително правомощията и на двата органа. Избирането на нов ВСС е необходимо условие за стартиране на процедурите за избор на титуляри на постовете председател на Върховния административен съд и главен прокурор. Избирането на нови членове на Инспектората на Висшия съдебен съвет е задължително за възстановяване на правомощията на инспектората в пълния им обем, които в момента са ограничени след решение на Съда на Европейския съюз. Основни акценти от ЗИД на Закона за съдебната власт: - предвижда се в парламентарната процедура за избор на членове на ВСС и ИВСС да се създаде нарочна комисия от професионалисти, формално независими от политическите сили, които да дадат професионална оценка на кандидатите и мнение за тяхната почтеност, силни и слаби страни. Комисията се излъчва от общите събрания на върховните съдилища, президента, омбудсмана и ВАдС; 3 - предлага се създаване на временна комисия, която да провери имуществените декларации на кандидатите за членове на ВСС и ИВСС. Комисията се състои от представители на институции и съсловни организации с компетентност в областта на финансовите анализи - Института на дипломираните експерт-счетоводители, Камарата на независимите оценители и Българската народна банка; - предлага се имуществените декларации на кандидатите от квотата на съдебната власт да се проверяват от ИВСС и по изключение - от комисията към НС, когато правото на ЕС налага ограничения на функциите на инспекторите заради изтичане на мандатите им. Законопроектът и мотивите към него са публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието на 5 май 2026 г.: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ДИРЕКТИВИ: Изготвен ЗИД на Гражданския процесуален кодекс, с който се въвежда Директивата за защита на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява (SLAPP-дела). Изготвени законопроекти за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за пълно въвеждане на 8 европейски директиви. Основни акценти от проекта за ЗИД на ГПК (за защита от SLAPP-дела, насочени срещу публичното участие): - в българското законодателство се въвеждат изцяло изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява; - - - като мярка за ефективна защита e уредена възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество по искане на ответника, който в повечето случаи е граждански активист или журналист; в законопроекта са изброени индикаторите за определяне на делото като такова, насочено срещу публичното участие; дава се възможност за предоставяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника - това са юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи. Срокът за транспониране на директивата от всички държави членки е 7 май 2026 г. Министерство на правосъдието вече е информирало ЕК, че законопроектът, с който се транспонира директивата, е публикуван за обществени консултации и се очаква завършване на законодателната инициатива. 4 Изготвеният проект на ЗИД за ГПК е публикуван за обществено обсъждане на 16 април 2026 г. и може да бъде предложен за одобрение на Министерски съвет през втората половина на месец май тази година. Законопроектът, мотивите към него, както и частичната предварителна оценка на въздействието и становищата са публикувани на страницата на МП за обществени консултации: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d Проект на ЗИД на НПК за защита на процесуалните права на заподозрените лица в наказателни производства: - - - осигурява се пълно транспониране на 6 европейски директиви, по които е констатирано непълно и незадоволително въвеждане от страна на България; предлага се въвеждането на задължение за правоприлагащите органи за уведомяване относно процесуалните права и възможност за тяхното упражняване на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за привличане в качеството на обвиняем съгласно НПК; правата, за които се информират лицата, са: правото на адвокат; правото на правна помощ и условията за нейното получаване; престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето; правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; правото да запази мълчание; по-детайлно уреждане на правата на непълнолетните лица. Към настоящия момент спрямо България от страна на ЕК са започнати, намиращи се в различни стадии, производства за установяване на нарушения заради непълното въвеждане на всички шест директиви. Отделно от това в дела срещу България в Съда на ЕС се констатира, че държавата ни прилага някои от процесуалните права и гаранции за лица, които са „заподозрени" в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството на обвиняеми по смисъла на НПК, но само когато са задържани, което според СЕС не е достатъчно. Приемането на законопроекта ще предотврати реалния риск от налагане на големи парични санкции на България - първоначалния размер на имуществената санкция може да достигне 12 000 000 евро, а глобата на ден до пълното транспониране на директивите - до 18 000 евро. Подготвеният от Министерството на правосъдието ЗИД на НПК е преминал през обществени консултации и междуведомствено съгласуване. Одобрен е с решение на Министерски съвет на 29 април 2026 г. Внесен в 52. Народно събрание: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166978 Проект на ЗИД на Наказателния кодекс, свързан с хармонизирането на българското законодателство с Договора за Международния наказателен съд (т. нар. Римски статут). С измененията се въвеждат допълнения в съставите на международните военни престъпления, свързани със забрани за ползване на нови видове оръжия и начини на водене на война, водещи до мащабни унищожения или оказващи дехуманизиращо въздействие върху пострадалите. 5 Законопроектът, мотивите към него, както и частичната предварителна оценка на въздействието и становищата са публикувани на страницата на МП за обществени консултации на 29 април 2026 г.: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-414881e2-afabbed5ff3d ПРОЕКТИ НА ЗИД НА НПК и ГПК С ЦЕЛ УСКОРЯВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА. Целта на промените е оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебни производства. Изготвените законопроекти от Министерство на правосъдието са публикувани за обществени консултации. Основни акценти от ЗИД на НПК: - - - - създава се възможност за връчване на призовки, съобщения и книжа по електронен път в досъдебната фаза на процеса; опростява се процедурата за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителните актове; процесуално нарушение, изразяващо се в непълни, неясни или противоречиви мотиви на първоинстанционна присъда, да се отстранява от въззивен съд и да не е основание за връщане на делото; добавя се ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебна фаза, а именно неизвършване от страна на съда на процесуални действия без уважителни причини в разумен срок и др. Законопроектът, мотивите към него, както и частичната предварителна оценка на въздействието и становищата са публикувани на страницата на МП за обществени консултации на 24 април 2026 г.: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-414881e2-afabbed5ff3d Основни акценти от ЗИД на ГПК: - - - предвижда се улесняването на ползване на видеоконференции, електронизация на заповедите за обезпечение и подобряване на подсъдността по някои видове дела; въвежда се възможност за решаване на някои дела без провеждане на открито заседание, когато съдът прецени, че това няма да попречи на правосъдието: в първата съдебна инстанция, ако страните поискат това, и пред въззивната инстанция - ако страните не възразят; установяват се процедури, които да попречат на злоупотребата с водене на множество излишни свързани дела при частични искове и при очевидна злоупотреба, при наличие на инстанционен съдебен контрол; 6 7 - въвежда се електронно вписване на искови молби. Законопроектът и мотивите към него са публикувани на страницата на Министерство на правосъдието на 5 май 2026 г. за предварителни обществени консултации: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d Благодарение на изготвени от Министерство на правосъдието законодателни промени, през март 2026 г. успешно приключи прегледът по присъединяването на България към ОИСР в рамките на работната група за борба с подкупа на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Изготвен е проект на ЗИДНПК за изпълнение на препоръката относно уреждане на работата с анонимни сигнали от прокуратурата и проект за ЗИДНПК за прилагане на специални разузнавателни средства срещу юридически лица, които са се облагодетелствали от корупционни престъпления. 24 от 25 мерки за излизане на България от т.нар. „сив списък" на FATF са изпълнени. Всички мерки от компетентността на Министерство на правосъдието са отчетени като изпълнени. На 11 май в Хелзинки от българската делегация ще бъде докладван напредък по последната мярка „увеличение на броя на разследванията и наказателните преследвания на различни видове дейност по изпиране на пари, включително широкомащабна корупция и организирана престъпност". Прокуратурата на Република България е водещата институция по докладване на тази мярка. Изготвени са 4 научни разработки по изследвания, свързани с престъпленията, извършени в условията на домашно насилие; престъпления, свързани с наркотични вещества; киберпрестъпления и корупционни престъпления, които остава да бъдат приети от Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието. В разработките са направени заключения и предложения за законови промени и реформи, които следва да бъдат надлежно обсъдени чрез създаване на целеви работни групи в МП и евентуално изготвяне на проекти за изменение на НК и други нормативни актове. На 5 май беше публикуван концептуален документ, който съдържа анализ на данните, събрани досега за изработване на имотен регистър, с посочени възможни стъпки за развитие на изграждането на имотен регистър по сегашния модел, както и е направен анализ дали са приложими алтернативни модели и за кои региони. Данните са представени на обществеността на страницата на Министерството на правосъдието, така че заинтересовани граждани и организации могат да правят и собствени анализи. Публикуван концептуален документ за подходите за създаване на имотен регистър в България: https://mjs.bg/home/index/34facbb6-96dc-4b32-92f6-b56332ce510a II. ДЕЙСТВИЯ ЗА НЕЗАВИСИМА СЪДЕБНА СИСТЕМА 1. Министърът на правосъдието постави с подробни аргументи в няколко различни направления пред пленума на Висшия съдебен съвет и прокурорската му колегия въпроса за определяне на нов изпълняващ функциите главен прокурор. На 26 февруари 2026 г. министърът на правосъдието свика заседание на пленума на ВСС за разглеждане на предложението му за избор на временно изпълняващ функциите главен прокурор - пълен текст и мотиви: https://justice.government.bg/home/index/b70559f4-2e75458b-8d22-6ab53dcde5a9 Отказът на прокурорската колегия да определи друго лице за временно изпълняващ длъжността главен прокурор беше обжалван от министъра на правосъдието пред Върховния административен съд. Изпратената на 24 март 2026 г. до ВАС жалба срещу отказа на прокурорската колегия на ВСС е публикувана на страницата на МП: https://justice.government.bg/home/index/180fd787-6cb6-4c21-be55-d810795288f2 Борислав Сарафов оттегли съгласието си за заемане на поста и от 22.04.2026 г. длъжността и.ф. главен прокурор вече се заема от Ваня Стефанова, която ще се ползва от всички правомощия на и.ф. главен прокурор, ще бъде призната от съдилищата и ще може да остане на тази позиция за максимален срок от шест месеца. 2. Министърът на правосъдието внесе предложения за образуване на дисциплинарни производства за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност" на Борислав Сарафов, и.ф. градски прокурор на София Емилия Русинова и съдия Диан Василев. Предложенията до прокурорската колегия на ВСС са направени на 31 март и 7 април - съответно за Б. Сарафов и Ем. Русинова, и на 28 април до съдийската колегия на ВСС - за Д. Василев. - по отношение на г-н Сарафов предложението за стартиране на дисциплинарно производство се основава на станали публично известни негови действия и позиции, които уронват престижа на съдебната власт и свидетелстват за неосъществен надзор за законност. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е въз основа само на публична информация и е публикувано на страницата на МП: https://justice.government.bg/home/index/c840061e-236a-43d3-a3a8-23ab52dad7dd - - искането за стартиране на дисциплинарно производство срещу и.ф. градски прокурор на София г-жа Русинова се основава на получени от МВР официални справки за задграничните ѝ пътувания заедно с Петьо Петров - Еврото и друг участник в криминалната мрежа „Осемте джуджета". предложението за образуване на дисциплинарно производство за съдия Диан Василев - съдия в Административен съд - София област, се основава на получени материали от водено досъдебно производство за оказване на натиск в конкурсна процедура за избор на председател на Административен съд - Русе и публично разпространена в медиите информация за негови действия, които уронват престижа на съдебната власт. 8 3. Обявихме нова процедура за подбор на кандидати за европейски прокурор от България На 9 април 2026 г. с Решение на МС беше възложено на министъра на правосъдието да организира процедура по подбор на кандидати за европейски прокурор от България. С това решение на МС е отменено Решение № 50 от 2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България поради установени съществени и системни дефицити при провеждането на националната процедура по подбор, проведена в периода октомври 2025 г. - януари 2026 г. Установените съществени пропуски са по отношение на формирането на състава на органа за подбора на кандидатурите; в методиката и критериите на оценяването поради липса на предварително приети и публично оповестени правила с ясни и обективни критерии за оценка и с цел превантивна защита на международния престиж и интересите на държавата и принципа на лоялно сътрудничество. С Решение № 267 на Министерския съвет от 2026 г. са утвърдени публикувани на интернетстраницата на Министерство на правосъдието подробни правила за провеждането на процедурата, които съдържат както изискванията към кандидатите, така и обективни критерии и методика, по които ще се извърши оценката им. Процедурата е обявена на 9 април, а срокът за подаване на кандидатури е 11 май. Към процедурата за подбор на кандидати за европейски прокурор от Република България: https://justice.government.bg/home/index/da17d024-aea8-46e4-aab1-4d6b387edd26 4. Обявихме процедура за подбор на кандидати за две позиции на съдия в Общия съд на Европейския съюз Процедурата е открита на 7 април с публично обявени критерии, на които трябва да отговарят кандидатите, както и правила за оценяването им. Комисията по подбор се състои от хабилитирани преподаватели по правни науки и членове, определени от ВКС, ВАС и ВАдС. Комисията е конституирана със заповед на министъра на правосъдието с публично оповестени мотиви за избор на членовете ѝ. Процедурата следва да бъде завършена до 5 юни 2026 г. Към процедурата за подбор на кандидати за съдия от България в Общия съд на ЕС: https://justice.government.bg/home/index/a9cf3958-ca64-4911-a90a-abd9252a36ef 5. Изготвихме стандарт за качествата, които трябва да притежават кандидатите за ръководни длъжности в съдебната власт, номинирани от министъра на правосъдието. По инициатива на министъра на правосъдието е разработена концептуална и процедурна рамка, която включва компетенциите, които следва да притежават кандидатите за ръководни длъжности в съдебната власт, които могат да бъдат номинирани от министъра на правосъдието при упражняване на правомощието му по чл. 130в, т. 3 от Конституцията. Изработеният модел включва: 9 - модел на компетентностите, които трябва да притежават кандидатите като професионални и лидерски качества; - - методика за оценяване, основана на обективни и измерими показатели; състезателна процедура, която осигурява съпоставимост и публичност на процеса. Той служи за подпомагане на министъра на правосъдието при формиране на неговата преценка чрез събиране, проверка и анализ на информация за кандидатите за ръководни длъжности в съдебната власт и чрез прилагане на стандартизирана методика за тяхното оценяване и съпоставяне. Стандартът е част от мерките за повишаване на доверието към правосъдната система, осигурявайки механизъм за номиниране на кандидати за най-висшите длъжности в нея, основан на качества и публичност. Провеждането на разработените процедури не ограничава и не дерогира конституционната самостоятелност на министъра на правосъдието при упражняване на неговото правомощие. Министърът не е обвързан от резултатите от процедурата и взема решение въз основа на собствена преценка, при съобразяване с всички относими обстоятелства и публичния интерес. Моделът няма нормативен характер и не създава правно обвързващи изисквания към следващото управление, но има за цел да осигури по-голяма прозрачност и обективност, в случай че министърът упражнява правомощията по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Р. България. Към целия документ: https://justice.government.bg/home/index/452107fc-d1ef-4569-b1014b3b4dafe77e 6. Изработихме концепция за механизъм за институционална защита и подкрепа на магистратите в случаи на заплахи, натиск или други форми на неправомерна намеса, свързани с изпълнението на техните функции. С концепцията се предлагат нови мерки за защита на магистрати, извън действащите за физическа охрана, като включва защита и съдействие при външен (политически, медиен, извънинституционален) и/или вътрешноинституционален натиск. Предвижда се въвеждане на по-модерна, превантивна и персонализирана система за оценка и управление на риска, като ролята на Министерството на правосъдието е съобразена с конституционните и законови правомощия на министъра по отношение на съдебната власт. Предлага се изграждането на комплексен и устойчив механизъм за функционална защита, който да осигурява: - - - - - - ранно идентифициране на риска; обективна оценка на заплахите; навременни и адекватни мерки за защита; институционална подкрепа; защита срещу физически посегателства, заплахи, тормоз и кампании по делегитимиране; мерки за психическо благосъстояние и професионална устойчивост. Към концепцията са изработени: 10 - - - Проект за нова Инструкция за условията и реда за организиране и осъществяване на охраната на съдии, прокурори и следователи, която да отмени действащата Инструкция № И-1 от 2 октомври 2025 г.; Проект за обучение по лична сигурност и превенция, насочено към повишаване на ситуационната осъзнатост, дигиталната и семейна сигурност и към ясно разбиране на наличните институционални механизми за подкрепа; Проект на Наръчник за подкрепа на магистратите, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции. Към целия документ: https://justice.government.bg/home/index/67ddc1c6-b9f5-4329-aed6ab41d26e569d 7. Отправихме предложение за спиране на административното приемане и назначаване на предложения за командирован национален експерт към Националното бюро на България в Евроюст. На 15 април 2026 г. прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет взе решение да предложи прокурор Лилия Кариева като командирован национален експерт към Националното бюро на България в Евроюст. В решението се констатират съществени дефекти - то се основава изцяло на предложение на фактически изпълняващия длъжността главен прокурор Б. Сарафов от 2 април 2026 г., като не съдържа никакви данни, показващи, че информация за свободната позиция е била публично обявена, че е имало и други кандидати за длъжността и напълно отсъства информация за процедурата по оценка на кандидатурата. Въз основа на тези факти министърът на правосъдието поиска от административния директор на Евроджъст спиране на приемането и назначаването на г-жа Кариева и изискване на пълно досие на процедурата по подбор, преди взимане на решение. 8. Предадохме за проверка на компетентните органи получените в Министерство на правосъдието данни за злоупотреби в съдебната власт, включващи т.нар. „архив на Петьо Петров-Еврото" и сигнал от българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Министерство на правосъдието стана първата институция, която прие по опис и препрати на компетентните органи всички документи, предадени от гражданско сдружение „Боец", за които се твърди, че представляват т.нар. „архив" на осветения като лидер на криминалната мрежа за влияние в правосъдието „Осемте джуджета" бивш следовател Петьо Петров - Еврото. Поради големия обем на информацията в документите, създадената работна група в Министерството на правосъдието за извършване на собствен преглед, систематизиране и правен анализ на данните с цел да се изготвят предложения за евентуално предприемане на действия в рамките на компетентността на министъра на правосъдието не можа да приключи работата си в рамките на мандата на служебното правителство. Срокът за завършване на дейността ѝ е удължен до 31 май 2026 г. 9. Проведохме първите изпити за признаване на правоспособност на вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, след промените в Наредба Н-1 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Утвърдена е програмата, по която ще се 11 извършват годишни обучения на експерти в областта на автотехническите експертизи от Националния институт по правосъдието. Одобрихме програми за провеждане на първоначални и периодични обучения в НИП, с цел поддържане на висока професионална квалификация на вещите лица, заключенията на които имат решаващо значение по чувствителни за обществото дела. III. ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНО ВОДЕНИ ДЕЛА СПРЯМО СЛУЖИТЕЛИ НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" И ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНА" КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО Извършен е детайлен анализ на съдебната практика по дела срещу служители на ГДИН и ГДО, касаещи имуществената им отговорност за вреди вследствие на изпълнение на служебните им задължения. Констатирана е необходимост от законови промени, които да защитят правата на тези служители по-ефективно. Разработени са конкретни предложения за промени на разпоредбите, касаещи тази отговорност в ЗМВР и други мерки, които подлежат на бъдещо обсъждане с МВР. IV. ИЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ РЕГИСТРИ В изпълнение на Закона за несъстоятелност на физическите лица е проведен контрол на въвеждането на модула за несъстоятелност на физически лица в информационните системи на Агенцията по вписванията и бяха установени несъответствия, които налагат преработка, вкл. и интеграция на регистъра на синдиците, воден от Министерството на правосъдието, като той ще може да се ползва и при бъдеща свързаност с други регистри. Във връзка с това идентифицирахме всички проблеми в проекта за модула за несъстоятелност на физическите лица и той ще може да заработи без неточности, както и след тестване на електронния интерфейс за масова проверка на данни за обявени в несъстоятелност длъжници. Предстои последна доработка на системата и тестване до лятото на 2026 г. Готов е проект за Наредба за изменение на Наредбата за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност по чл. 760е от Търговския закон, който ще бъде поставен за обществено обсъждане в началото на май. Това ще позволи системата да се внедри през лятото на 2026 г. 12