Проф. Ивайло Знеполски: Ниското образование предполага афинитет към развлекателни предавания

/КРОСС/ Проф. Ивайло Знеполски, председател на "Кръг 11", в интервю за "24 часа"

- Проф. Знеполски, "Кръг 11" си е поставил много амбициозна задача - всяка година да оценява телевизионната продукция, а тя, освен че е разностранна, е и в голямо количество. Тази година журито, на което сте председател, ще връчи наградите "Св. Влас" на 28 май.

- Естествено, всеки от нас притежава и някакъв общ поглед върху телевизионната продукция, но обект на равносметка и оценка на форума в Свети Влас се явяват главно журналистическите предавания, надхвърлящи чистата информация, притежаващи елементи ако не на разследване, поне на разкриване и допълнително осветляване на проблемите. Ще призная, че в началото си бяхме определили прекалено амбициозна цел - насочване на вниманието преди всичко към разследващата журналистика. Постепенно гледната ни точка стана по-реалистична. Не че случаи на разследваща журналистика липсват в българската телевизионна продукция, но те често са с принизен прицел и ограничен резонанс. В тази оценка не влагам никакъв укор, годините са ме научили, че всяко нещо трябва да се оценява в контекста, с който е свързано.

Навремето литераторът Тончо Жечев беше определил
българската литература (и култура) като котловинна, в смисъл на затворена, свързана с малкото пространство и малката общност, имаща собствена проблематика и собствени средства за изразяване, които трудно надскача. Дори и във времето на електронните медии и глобализацията елементи от тази характеристика продължават да са актуални. Впрочем нашата телевизионна журналистика споделя съдбата на редица други родни жанрове - нискотиражната литература или нискобюджетния филм. Като тях тя е евтина, прави се с малко средства, със скромен човешки и организационен ресурс, разполага с малко време, оперира по повърхността на явленията. И друго - налице е голямо текучество на кадри, трудно се изработват всепризнати журналистически авторитети, които имат собствена публика и мнението им е търсено, свидетелство за реална тежест в публичното пространство. Има и някои изключения, но поводът на интервюто ме задължава да премълчавам конкретни имена.

- Какво забелязахте на малкия екран през изминалата година?

- Една добра средна журналистическа продукция, която показва определена социална чувствителност и стремеж за изява на собствена позиция. Предимно млади, напористи и симпатични журналисти, надяващи се да се утвърдят. Това в известен смисъл отговаря на жанровата природа на различните предавания. Ако направим приблизителна класификация на жанровете, тя би изглеждала така: телевизионното интервю (с политици, с всякакви "звезди", по-рядко с други категории хора); репортажи от актуални събития (бедствия, аварии, политически процеси и интриги); хроника на всекидневието (обръщане към проблемите на обикновените хора, към "другата България", критика на функционирането на институциите, на социалните системи) и, разбира се, публицистични предавания с патриотичен прицел и патос.

Всеки от тези жанрове има своите успехи и проблеми. Например в телевизионното интервю се забелязват предавания, отърсили се от вдървеното задаване на предварително подготвени въпроси и с успехи в овладяване изкуството на събеседването - съчетавайки компетентност, добронамереност и лека провокативност. У много от репортерите, проследяващи актуалните събития, личат всеотдайност и остър поглед. Хроникьорите на всекидневието пък трогват със своята социална чувствителност и умението да уловят изразителни дребни детайли, често превръщащи се в метафора на житейската участ на хората, за които разказват. Но общата характеристика за всички тях е близкият хоризонт - продукцията се разполага в диапазона между политически актуалното и битовата неуредица.

- Какво липсва в публицистичните предавания?

- Ако се върнем към метафората за котловината - липсват ми по-широк хоризонт, отваряне към важни проблеми и отиване в дълбочина на нещата. Пред телевизионната журналистика съществуват прегради от различно естество, които пречат да се разгърне значима разследваща журналистика - липса на политически и финансов ресурс, на гражданско самочувствие и на независимост. Това обяснява липсата на важни теми: корупцията по високите етажи и мрежите, обвързващи пари, политика, съдебна система; организираната престъпност и трансконтиненталните ѝ връзки; бизнеса и картеловите споразумения; публичните средства и организиране на публичното пространство.

И още една липса - липсват добрата новина, добрият пример. На фона на всички проблеми показването и на добрите неща, които се случват, и на хората, които допринасят за случването им, може да допринесе много за психологическия баланс на средата, в която живеем. Това би отместило по-встрани апокалиптичния хоризонт, който се чертае. Но медиите са огледало на нашето собствено състояние. Когато у всеки от нас чувството за мисия стане съзнателен елемент от поведението и дейността ни, тогава и медиите ще го превърнат в свой водещ мотив.

- Там, където грамотността е по-висока, медиите са по-свободни, показа наскоро "Индексът на настигането" - класация, която сравнява 35 държави в Европа, т.е. има връзка между свободата на медиите и качеството на образованието. Как ще коментирате тази зависимост?

- Нещата са очевидни, образованият човек е и по-свободен най-малкото защото може да осъзнае и да се освободи както от социалните манипулатори, така и от собствените си предубеждения. Той има нужда и търси медии, чиято зависимост не е изписана "на челото им", и по този начин влияе върху медийната политика. Впрочем проблемът за грамотността притежава две страни. От една страна, е общата грамотност, тоест грамотността на публиката, от друга - грамотността на тези, които определят програмните схеми и изпълват медиите с конкретно съдържание. Ниското ниво на образование предполага афинитет към програми, гарантиращи развлечение и разтоварване от всекидневните грижи и притеснения. Това е преобладаващият ориентир за телевизиите у нас, поради което те са предимно комерсиални.

От друга страна, от значение е вече не просто грамотността, а нивото на образованост на хората от медийните апарати. Тя определя визията, която имат за нашето общество и за мястото на тяхната медия в него. Проблеми и на двете нива обясняват защо забавните телевизионни формати понякога танцуват по ръба на пошлостта. В "Кръг 11" бихме се радвали, ако форумът в Свети Влас помогне да се направи крачка в изясняване картината в телевизионната журналистика и с определените отличия успеем да привлечем вниманието на публиката върху някои добри телевизионни практики и конкретни предавания.