Лавров не изключва Сърбия да е домакин на преговори между Русия и Украйна

Двадесетте точки на Лавров:

Москва очерта условията за преговори, границите на претенциите и риска от пряк сблъсък с Европа. Класическата дипломатическа доктрина изисква прекратяване на огъня като първа стъпка към започване на мирни разговори. В настоящата ситуация руското дипломатическо ведомство официално отхвърля този подход. Според категоричната позиция, изразена от Сергей Лавров, Русия няма да прекратява военните си операции по време на евентуални преговори за регулиране на ситуацията около Украйна. Аргументацията на Москва се опира пряко на събитията от март и април 2022 г. Тогава, след преговорите в Истанбул и последвалото изтегляне на руските войски от Киевска, Черниговска и Сумска област, договорената първоначална рамка бе изоставена под прякото въздействие на тогавашния британски премиер Борис Джонсън. От гледна точка на руското военно командване, всяко временно прекратяване на огъня днес би било използвано от противника единствено за фортификация на отбранителните линии около Покровск, Часов Яр и Купянск, за прегрупиране на личния състав и получаване на нови партиди западно въоръжение. Поради тази причина руската военна машина възнамерява да поддържа оперативното темпо независимо от наличието или отсъствието на дипломатически контакти. Преговорният процес, ако въобще бъде стартиран, ще върви паралелно с действията на фронта, като реалността на терен ще определя условията на масата за преговори. Правната деконструкция на украинския суверенитет: Декларацията на ООН от 1970 г. Централен елемент в изложението на руския външен министър е правното оспорване на териториалната цялост на Украйна чрез позоваване на фундаментални международни документи. Москва се позовава на Декларацията относно принципите на международното право, касаещи приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на ООН, приета с Резолюция 2625 (XXV) на General Assembly през 1970 г. Според текста на тази декларация, принципът на териториалната цялост се прилага стриктно към държави, които спазват принципа на равноправието и самоопределението на народите и притежават правителство, представляващо цялото население, живеещо на дадената територия, без разлика по расов, религиозен или национален признак. Твърди се, че след събитията от февруари 2014 г. и последвалото идване на власт на новата администрация в Киев, украинската държава сама е разрушила правното основание за своя суверенитет върху целия си предишен обхват. Приемането на Закона за осигуряване функционирането на украинския език като държавен (Закон № 5670-д), ограничаването на училищното обучение на малцинствените езици, както и приемането на Закона № 8371 за забрана на религиозните организации, свързани с Московската патриаршия, се сочат от руска страна като доказателство за систематична дискриминация спрямо милиони руснаци и рускоезични граждани. Оттук се прави правният извод, че киевското правителство е загубило статуса си на представител на това население, а съответните територии – правото си на автоматична принадлежност към украйнската държавност.

17.09.2026 14:27:22

Анонимен

И има защо. Сърбия е държава за разлика от нашата...кочина.

17.09.2026 13:44:59