ГЕРБ и РБ въвеждат нови състави на престъпления срещу човечеството

/КРОСС/ Законопроектът възобновява дебатите в XLI и XLII Народно събрание по отношение на премахване давността за тежките престъпления, включително тези, извършени в Народна Република България по време на комунистическия режим. Част от тези престъпления могат да се третират по международното право, като престъпления срещу човечеството. Премахването на давността за тяхното преследване се третира в Конвенцията на ООН от 1968 г. за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Конвенцията развива дефиницията на „Престъпления срещу човечеството", дадена в чл. 6с от Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г., потвърдени с Резолюция 3(I)/13. 02. 1946 г. и Резолюция 95(I) /11. 12. 1946 г. на Генералната Асамблея на ООН. Тя е ратифицирана от България, и е обнародвана в Държавен вестник, брой: 99, от 17. 12. 2010 г.
Другият акт, който третира тази материя, е Римският статут на Международния наказателен съд, който е ратифициран от Народното Събрание със закон на 15. 03. 2002 г. (ДВ бр. 31, 2001 г.) и обнародван в ДВ, бр. 68 от 16 юли 2002 г.. Той изброява съставите на престъпленията против човечеството, като по този начин развива още повече дефинирането на хипотезата за тези престъпления.
С §4 т. 1 от законопроекта се предвижда включването в Наказателния кодекс на деянията по чл. 7, ал. 1 от Римския статут.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията:
„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат .".

Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията: „Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.".

С този текст от Конституцията Република България е изпълнила и изискването на Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, от 26. 11. 1968 г., която задължава страните да вземат необходимите мерки за неприлагане на срока на давност за такива престъпления в съответствие с конституциите си. В Наказателния кодекс, обаче, където са описани военните престъпления и престъпленията срещу мира човечеството, в Глава 14, раздел ІІІ, чл.410 - 418 в частта за престъпления срещу човечеството е третирано само престъплението геноцид. В международното право се прави разграничаване на престъплението „геноцид" (Конвенция за превенция и наказание за извършване на геноцид, утвърдена и предложена за ратификация с Резолюция 260-а (3) на Генералната Асамблея на ООН от 9 декември 1948 г.,- ратифицирана от България, обнародвана в Държавен вестник, брой 99, от 17. 12. 2010 г.) и „Престъпления срещу човечеството".

В тази връзка, разграничение беше направено в дебатите в Съвета на Европа за осъждане на Гладомора в Украйна, извършен през `30-те години на ХХ век. Ето защо, предложението в законопроекта за създаване на нов раздел IV състоящ се от член 418-а и 418-б, въвежда нови състави на престъпления срещу човечеството, чрез които кодексът ще се приведе в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран от Народното събрание.

Престъпленията, посочени в §1 на законопроекта, и по времето когато са били извършени, са представлявали престъпление по действащият тогава Наказателен кодекс. В този смисъл предложеният текст не въвежда нови наказателни състави, а третира само давността за тези престъпления.

Върховният касационен съд с Разпореждане № 3/11 юли 2002 г. по наказателно дело от общ характер №7/1994 г., потвърдено с решение на петчленен състав № 57 от 8 май 2003 г. на ВКС, І наказателно отделение, е прекратил наказателно производство по обвинителен акт срещу извършители на такива деяния по т. нар „Дело за лагерите", поради изтекла давност.

В аргументите си съдията от Върховния касационен съд г-н Румен Ненков посочва, че „Законодателят от 1990 г. по необясними причини не е изпълнил законовите предписания по чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 35 от Указ 833 от 1973 г. за неговото приложение с изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс". Видно от Разпореждането е, че въпреки текста в чл. 37, ал. 7 на Конституцията, съдът не е обсъждал възможността, извършените престъпления да се квалифицират като престъпления срещу човечеството. Вероятно това е било така, тъй като в чл. 407- 418 на Глава 14 от НК за такова е посочено само престъплението геноцид, а други състави от такава категория, не са кодифицирани.

Така законът е направил невъзможно прилагането на разпоредбата за давността по отношение на престъпления срещу човечеството да се отнася и до другите престъпления, освен съставите в членове 407- 418, поради което съдът е прекратил по давност т. нар. Дело за лагерите №7 /1994 г.

Интересно е да се отбележи, че в Разпореждане № 3/11 юли 2002 г. на съдията от ВКС е казано, че няма пречка и от гледище на чл. 15, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права със закон да се приеме, че за престъпни деяния, като посочените в § 1 от този законопроект, да се възкреси изтеклата давност по законодателен път. Чл. 15, т. 2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права, приет от Генералната Асамблея на ООН на 16 декември 1966 г., по който България е страна, съставляващ част от Хартата за правата на човека на ООН пояснява, че „нищо в този член не пречи едно лице да бъде съдено и наказано, за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи, признати от всички народи.".

Същият текст е възпроизведен и в чл. 7 на Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна от 1992 г.:

„1.Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2.Този член не изключва съденето и наказването, на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.".

Забраната за създаване на наказателни норми с обратно действие се отнася за деяния, които не са съставлявали престъпление по време на извършването им.

Всяко едно от деянията, изброени в §1 на този законопроект обаче, е било престъпление и по действащия към момента на извършването му Наказателен кодекс.

Необходимостта от справедливо наказание не само на преките извършители, а и на техните подбудители и помагачи може да стане чрез създаването на такава нова разпоредба в Наказателния кодекс. В подкрепа на обосноваността от премахване действието на давността в тези случаи е и старото правило от Римското право, че тя не тече срещу този, който не е могъл да действа (Contra non volenti agree non curat prescriptio).

Предвид високата степен на обществена опасност на съответните деяния, се предвижда отпадане на давността

за тероризъм;

за престъпления, извършени на радикална религиозна основа;

за износ, внос, трансфериране, транспортиране, транзитиране, извършване на брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, които са в нарушение на закона;

за произвеждане, преработване, придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространяване на наркотични вещества или техни аналози без надлежно разрешително;

за склоняване или подпомагане на другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози;

за засяване или отглеждане на растения от опиумен мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените правила; 

за даване на разрешение или одобряване на дейности, чрез които се предоставят в нарушение на закона финансови средства, както и контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) и на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, в полза на диктаторски или терористични режими или организации от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България; за престъпления по глава V и глава VI от Особената част на Наказателния кодекс във връзка с дейността на банки, задгранични и външнотърговски дружества, както и на пенсионни, здравноосигурителни или гаранционни фондове, извършени от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България;

за укриване или разгласяване на невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства, когато от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве и за унищожаване, скриване, преправяне или повреждане на документ на службите за разузнаване и сигурност на Народна Република България.
Предвид опасността давностният срок да изтече, докато изършителят на престъплението се укрива или се ползва с имунитет, с §2 от законопроекта се предвижда давност да не тече през периода, през който деецът се укрива или се ползва с имунитет.

Във връзка с въвеждането в Наказателния кодекс на престъпленията против мира и човечеството, в съответствие с Римския статут, се предвижда и съответно дефиниране на понятията, ползвани за инкриминиране на съответните деяния, както и на понятието за престъпления, извършени на радикална религиозна основа.

Мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 8 май 2015 г., от Методи Андреев, Цвета Караянчева, Джема Грозданова, Димитър Главчев, Петър Славов, Вили Лилков, Георг Георгиев, Алтимир Адамов, Борис Станимиров, Найден Зеленогорски, Никола Хаджийски, Корман Исмаилов