Приказка за доверието към България и премиера?

София /КРОСС/ Поводите да ползвам нестандартен жанр: „Писмен разказ, илюстриран с Видеофилм", са два:

-вотът на доверие, който премиерът Борисов спечели на 20/1/2011 г.;
-урокът по не/доверие, който България получи един ден преди това в YoTube;
Първото събитие е известно в подробности и затова няма да го коментирам- като сценарий и изпълнение.Втората изява обаче шествува в интернет и вероятно ще се превърне в един от хитовете на мрачния наратив, който чуждестранни коментатори и медии предлагат за България.

Случващото се накратко е следното: на 19 януари в София е записана на видео и качена в YoTube беседата на Стивън Кайл „Play Manifesto". http://tedxbg.org/2011/steve-keil-a-play-manifesto/. Нейният автор по неподражаем начин търси отговор на въпроса: „Защо България и българите се превърнаха в световно известна емблема за негативизъм в живота, недоверие между хората, мизерия на духа и ерозия на бита"?
Мислещите българи / които са мнозинство/ знаят, че тези оценки са истина, а не измислица на платени външни недоброжелатели. Немислещите сънародници /които във всекидневието са малцинство, но на избори доминират/ не се интересуват от подобни сакрални въпроси. Лоши, бедни, изостанали-няма значение какви сме като нация;важно е шоуто да върви и те да преживяват усещането, че са част от него.
Политиците по начало бягат от темата за външния образ на България. Така беше през 20-те години на прехода;същото се повтаря и в началото на третото десетилетие. Коментират я, само ако ги засяга като личности и партия /особено когато са управляващи/. Минат ли в опозиция, започват да говорят у дома - колко сме зле; да донасят навън кой е виновен за бедите български /никога те!/; да потриват ръце, когато ни налагат международни санкции. Но досега никой от обитателите на високите етажи на властта не е проумял, че негативният имидж засяга цялата нация и петни името на Майка България. Нито пък някой предложи как да се измъкнем от витрината на позора...
Стивън Кайл изненадва политическия елит и безхаберните граждани именно с това, че предлага рецепта за лекуване на националната болест на песимизма и отрицанието.
За лектора лечебният инструмент е революцията - не класовата , а Революцията на Играта. Става дума, разбира се, не за празноглави забавления на дебили, а за реализация на заложения от природата код във всяко социално същество: да търси партньорство във всекидневните си ангажименти /работа, образование, кариера/; да гледа весело на себе си и на средата, в която е попаднал; да залага на оптимизма. България може да направи тази революция на духа, завършва своята провокативна, но насърчителна социална проповед Стивън Кайл.
С което отправя предизвикателство към всички нас. Зная, че някои ще го заклеймят като ксенофоб, други ще се обидят на тема „интеект", трети ще го ругаят във форумите...Но може и да се получи стресов, положителен ефект. Кой ще издържи теста да стане ведър, изобретателен и кооперативен в търсенето на изход от тоталната деградация на духа и волята сред днешното поколение българи?
Първи / за пореден път/се провалиха депутатите. Те не допуснаха сериозен дебат за националната духовна криза, когато на 20 януари т.г. оценяваха цялостната дейност на правителството /сякаш то не е отговорно за моралното състояние на нацията!/;
Интелектуалците по традиция са вглъбени в себе си и едва ли ще реагират групово. Индивидуални реакции може и да има, но те са без национални последици.
Паралелно с политиците се изложиха и медиите-специално пресата. Втренчени в хранилката, в каквато се е превърнала за тях държавната власт, вестникарите потвърдиха оценката, дадена в публикация на ББС дни преди вота: водещите медии в страната ни се контролират от мафията! Никой от корпоративно наетите коментатори не посмя да припомни на политическия елит и пасивната публика, че през последните месеци международният образ на България се рисува главно с черни краски. Повтаря се историята със стигматизацията на българската нация от първата половина на прехода, която се превърна в кошмар при управлението на тройната коалиция; днес критиките не са само за корупция и мафиотизиране, а комплексни, за общия пърформънс на правителството. Факти:
-загърбиха проблема с българските роми, емигранти на Запад/ случаите с Франция и Белгия/;
-гониха чуждестранни инвеститори чрез полицейски хайки и дирижирани търгове /набезите на полицията в офисите, елиминиране на немски, австрийски, белгийски и др. утвърдени стратегически инвеститори в областта на инфраструктурата и високите технологии/;
-ревизираха сделки с чуждестранни държави и фирми /напр. тази за френските корвети/;
-спряха парите за услуги за деца и инвалиди /затвориха 1/3 от кризисните центрове/; субсидираната грижа за животните също е прекъсната/справка-излъченият преди дни филм на немски телевизионен канал на тази тема/;
Чудно ли е тогава, че преди дни преживяхме безпардонния отказ да бъдем приети в Шенген /не само заради липса на административна готовност и неефективно правосъдие, но и заради това, че правителството засегна немски, френски ,белгийски и прочее европейски инвестиционни интереси, без да мисли за последиците/.Партньорите от ЕС и влиятелните международни медии не си поплюват, особено във времена на криза, когато националният егоизъм надделява над евроцентризма и партньорските сантименти.Затова отново ни поставят във витрината на позора и плашат с нас новите кандидати за приемане в Клуба на богатите.
Стивън Кайг също не отминава лошотиите с марка „БГ". Въвежда ни в своя Манифест, като, припомня, че сме ПОСЛЕДНИ в Европа по иновативност, качество на мениджмънта и бизнес средата; че сме ПЪРВИ по бедност и по рискове за здравето; не пропуска да ни повтори, че наскоро „Икономист" нарече България „най нещастното място за живеене в света!".
Имам усещането, че именно този етикет го е предизвикал, за да изнесе специално за нас, българите, своята провокативно-оптимистична беседа. Тъкмо такъв експерт - по сила на духа - трябва на правителството. Нека го поканят, за да стопира омразата и взаимното дебнене, които са новата герберска мантра и да инжектира екипна кохезия в Бойковия отбор. Може и да успее! От видеоматериала личи, че гост-лекторът излъчва неподправен магнетизъм пред публиката и я печели с лекота.
Ако не го поканят, има опасност гражданската революция, вдъхновена от Манифеста на Играта, да подпали чергата на властта отвън. И без това повечето въстания в новата българска история са били инспирирани или трансферирани от чужбина. Този път на страната на въстаниците ще е неоспоримото предимство да се самоорганизират чрез интернет. Което значи, че достъп до това опасно оръжие ще имат главно младите и активните професионалисти от интелигенцията и бизнеса.
Изборите през есента ще покажат дали съм бил прав с тази прогноза....