Когато чатботът стане приятел: Тревожната близост между младите хора и изкуствения интелект

/КРОСС/ Първата среща на Кевин с чатбот с изкуствен интелект е продиктувана от практична нужда - съдействие с домашното по математика. В седми клас предметът се оказва сериозно предизвикателство за него, а AI изглежда като бързо и удобно решение.

Три години по-късно, обаче, ролята на технологията в живота му се е променила. Днес Кевин е ученик в десети клас в лондонско училище и използва изкуствен интелект не само за помощ с уроците, но и за разговори и съвети.

„Донякъде го смятам за приятел. Говоря с него, когато имам нужда от мнение - може би веднъж или два пъти седмично", признава той пред Metro.

Причината, по думите му, е проста: „По-лесно е да говориш с изкуствен интелект, защото той няма на кого да издаде тайните ти".

Не всички тийнейджъри, обаче, споделят това усещане. Лора, също ученичка, използва AI чат приложение редовно по време на извънкласните си занимания по компютри, но е далеч по-предпазлива.

„Не бих го нарекла приятел", казва тя.

И добавя: „Вярвам, че тези системи запазват данни."

Историите на Кевин и Лора са част от много по-голяма картина. Ново проучване показва, че осем от десет деца на възраст между 11 и 16 години използват AI чатботове, като близо 40% го правят всеки ден. Още по-показателно е, че една трета от децата възприемат чатботовете като свои приятели.

От тези младежи 33% признават, че са споделяли с изкуствен интелект неща, които не биха казали на родителите си, на приятели или на учители. Почти половината смятат, че технологията е надеждна, а 39% вярват, че тя може да разбира човешките емоции по начин, сходен с този на хората.

Изследването, проведено от Vodafone сред 2000 деца и техните родители и публикувано по повод Деня за по-безопасен интернет, разкрива още една тревожна тенденция: част от младите хора използват AI като заместител на емоционална подкрепа. 14% предпочитат да търсят съвет от чатбот, вместо от приятел, учител или друг доверен възрастен.

Според експертите, причините за това са комплексни. Чатботовете са базирани на т.нар. големи езикови модели - технологии, които генерират текст чрез статистически прогнози. Въпреки това, за много деца границата между човек и машина се размива.

„Много от анкетираните започват да използват AI за домашни, но бързо попадат в нещо като псевдоприятелство", обяснява д-р Ели Хансън, детски психолог, участвал в изследването.

„Ботовете имитират топлота, хумор и загриженост - качества, които наподобяват истински човешки отношения", допълва тя.

По думите ѝ това е подвеждащо: „Да имаш чатбот за приятел е като да имаш приятел, който не мисли и реално не го е грижа за теб".

Генеративният изкуствен интелект е програмиран да дава отговори, които звучат утешително и приемливо, а не такива, които биха предизвикали човек да се сблъска с трудни емоции или реални конфликти. Именно това, според психолозите, може да попречи на децата да развият социални умения и устойчивост в истинските взаимоотношения.

Научни изследвания вече показват, че честото общуване с „ласкателни" AI модели може да направи хората по-малко склонни да възстановяват реални, но обтегнати приятелства.

Това поставя родители, учители и институции пред труден избор. Как да се регулира технология, която се развива по-бързо от законодателството и към която децата могат да се привържат емоционално?

Според Бари Лейкър от Childline към NSPCC, AI чатботовете вече представляват реален риск за детската безопасност. Решението, казва той, не е просто в забрани, а в ясни граници и открит разговор.

„Важно е децата да разбират, че AI е технология - тя може да греши, не ги познава истински и не може да замени реалните човешки отношения", подчертава Лейкър.

От Vodafone настояват правителството да включи AI чатботовете в Закона за онлайн безопасност и да въведе допълнителни защити, съобразени с възрастта на потребителите.

*Имената на участниците са променени, за да се запази тяхната анонимност.