Константин Проданов: Мерките за дефицита са само началото

/КРОСС/ Предложените от правителството мерки за ограничаване на дефицита са само началото на по-широк пакет от политики, които ще бъдат заложени в бюджетите за 2026 и 2027 година. Това обясни в „Денят започва" председателят на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов. Той предупреди, че без сериозни действия публичните финанси са изправени пред риск, а страната трябва да покаже фискална дисциплина още в първата си година в еврозоната.

Проданов подчерта, че обявените до момента мерки не са окончателни. По думите му основната цел е дефицитът да бъде върнат под 3%.

„Вчерашните мерки са само началото, това не е краят. Когато предложим бюджет 2026, впоследствие и 2027, ще има доста допълнителни неща. Амбицията ни е, разбира се, дефицитът да бъде вкаран в 3-процентното ограничение. Иначе би било много лош сигнал освен за публичните финанси като цяло у нас, така и към международните ни партньори."

Той обясни, че според управляващите мерките не трябва да бъдат възприемани като „лоши" или „добри", а като необходими.

„Те са необходимите и нужните в този момент, така че публичните финанси да бъдат поставени под контрол. Защо не анонсираме всичко наведнъж, защото преди всяка мярка трябва да се направи анализ дали е нужна."

Проданов отхвърли сравненията с политиката на „постната пица" от кризата през 2009 година.

„Ние предлагаме повече ефективност, оптимизация в бюджетната сфера. Може би една от най-сериозните мерки е, че от 1 септември сме дали указания на всички министерства да редуцират разходите за персонал с 10%, но без да намаляват индивидуални заплати."

По думите му това ще стане чрез оптимизация и съкращаване на незаети щатове.

„Става със съкращаване първо на незаетите щатове и след това оптимизация по отделните структури във всяко едно ведомство."

Проданов подчерта, че настоящата икономическа ситуация е различна от тази през 2009 г., защото пазарът на труда в момента е „прегрял".

„Ако се правят съкращения, всеки един, който в момента в резултат на оптимизацията отиде на пазара на труда, много лесно може да си намери нова работа, което не беше случаят през 2009 година с онази постна пица."

Той посочи и конкретни данни за състоянието на публичните финанси.

„Ние вече сме на 1,750 милиарда дефицит, което е 1,4% от БВП към края на април. Към това добавете 2,5 милиарда евро - това, което наричахме „залежаващи по чекмеджетата фактури", това се неразплатени фактури или дейности."

Проданов допълни, че има и допълнителни плащания по общинската инвестиционна програма и Плана за възстановяване и устойчивост.

„Има още над 1 милиарда по Общинската инвестиционна програма за тази година, които също трябва да се разплатят. До тук станаха 3- 3,6 милиарда, добавете към това още между 3 и 3,5 милиарда, които трябва авансово да финансираме по Плана за възстановяване и устойчивост."

Той предупреди, че не трябва да се изчерпва фискалният резерв.

„Дори да ги изхарчим изцяло, аз не препоръчвам това, защото тогава ще останем без никакъв буфер в условия на глобални кризисни процеси. Тук говорим от една страна за необходимостта да се прибягва и към дългово финансиране, за да се покрият тези проблеми."

Проданов коментира и вече поетия ангажимент за увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5%, който вече е поет.Той уточни, че за в бъдеще ръстът на възнагражденията ще се определя след конкретни анализи.

„Занапред те ще бъдат определяни всяка година на база на конкретни анализи за това какво може да си позволи държавата."