Галин Стоев: Г-н Борисов, политическият Ви проект е обикновена Cosa nostra

Вие никога не сте имали политически проект или визия отвъд дребната мисъл «да усвоим едни пари», пише режисьорът

/КРОСС/ Режисьорът и директор на Националния драматичен театър в Тулуза, Франция Галин Стоев се обърна чрез медиите с отворено писмо до министър председателя, в което прави безпощадна дисекция на 10 годишното управление на Борисов.

Ето пълният му текст

Господин Министър председател,

Обръщам се към Вас като гражданин. Артистът и човекът в мен трудно биха намерили пресечни точки с Вас. С това писмо се обръщам и към всички политици, които тайно или явно стоят зад Вашия проект за държавност.

В България повече от месец се случва нещо. Нещо, което Вие явно не разбирате или по-скоро не можете да разберете : Един неочакван изблик на социална енергия, който според предварителните Ви сметки би трябвало бързо да отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и безволие. Но той продължава по-дълго от предвижданото, въпреки сменящите се стратегии да го омаловажите или оклеветите. Защо става така?

COVID-19 доведе в домовете ни страха и паниката. Същите онези страх и паника, които Вие експлоатирахте с PR акции и с обиколки с джип, които освен да дадат своя дан за глобалното затопляне, демонстрираха и таланта Ви да превърнете дори песен от италианската съпротива в домашна чалга, допринасяйки, за кой ли път, за бетонирането на лошия вкус като единствено средство за легитимност в очите на електората. Представяхте свойствения си мачизъм като достойнство, с което ще погалите или пък отвъртите някой шамар там където трябва, но който ще Ви осигури това, което в психологията се нарича Стокхолмски синдром или с други думи парадоксалното привързване на жертвата към мъчителя си. Българинът от години живее в подобен психологически и физически тормоз и за плашещо голяма част от населението той се е превърнал в неизбежна нормалност. Това, което обаче пропуснахте да видите с идването на COVID-19 е, че той физически върна в родината огромно количество млади българи, а също и попречи на други такива да заминат да учат или работят навън. Така се появи онази критична маса от образовани и мислещи мъже и жени, които медийната империя на един местен олигарх презрително нарича «умните и красивите». Това извращаване на великолепната фраза на писателя Георги Господинов е само част от официализираното презрение като средство за диалог с опонента. Имено тази маса, за която всички бяхме убедени, че е окончателно затрита от културния геноцид на Вашата политика, сега е на улицата и, уверявам Ви, те не са нито толкова наивни, нито толкова неориентирани, както на Вас би ви се искало. И когато вече не можете да говорите от позицията на силата, презрението се превръща в подмазване, но никога в диалог, колкото и да се кълнете в обратното. Това в популярната психология се нарича пасивно-агресивен подход, който безотказно осигурява избягване на равнопоставеност в диалога и от там води до липса на такъв.

Според теорията на колапса, една система може да прекара години и години в натрупване на пасиви под видимата повърхност, които в един момент достигат нивото, от което процесите стават необратими. В края на 80те и политици и граждани вече знаеха, че системата в България не функционира, но на никой не му и хрумваше, че тя може да бъде преобърната. Печално известната реплика за танковете издава този тип неадекватност. Онзи злощастен политик още не беше разбрал, че времената са се сменили. Вие също не разбирате залозите на случващото се, освен разбира се тези, касаещи личните Ви интереси и тези на субектите, които обслужвате. И днес това неразбиране се трансформира в демагогия на тема политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват. Оказа се, че критична маса, способна да обърне статуквото, все пак съществува и това е огромен шанс за иначе измъчения процес на демократизация, който толкова отдавна предъвкваме, че вече се изпразни от смисъл. А вие разчитате имено на това отсъствие на смисъл, на тази празнота и демагогия, защото се храните с тях. Нищото поражда нищо и от нищото не произлиза нищо, освен примиренческата безнадеждност на обществото.

Този климат роди новото животно на политическата сцена - Популистът. Популистът флиртува със страховете на хората, превръща държавническото говорене в разговор на маса, фамилиарничи докато казва едно, мисли друго, а върши трето, служи си с откровени лъжи, за да поляризира докрай обществото, а ако мине номерът, би оглавил и протестите срещу себе си. И всичко това с една единствена цел - да запази властта и статуквото, в чието изграждане е вградил сянката си. Той по презумпция смята хората за глупаци или поне за страдащи от загуба на краткосрочната памет. Как иначе би си позволил да мълчи пред лицето на безсрамни аудио записи с неговия глас и снимки, на които - макар кралят да е гол - пистолетът е наблизо, а пачките много. И това, уви, не е лош гангстерски филм, това е част от целенасоченото насаждане на идеята, че видите ли, «няма лоша реклама» и че всичко това е нормално. С други думи, няма коректив, всичко е възможно, защото всичко е позволено. На средностатистическия инертен индивид това може и да му харесва, защото то легитимира собственото му малодушие и безчестие. Но подобна стратегия в дългосрочен план неминуемо се увенчава с провал поради една проста причина - тя не може да създаде ценност, не може да мине за идеал, не може да породи смисъл. А човек не може да съществува без Смисъл.

Опасявам се, че Вие никога не сте имали политически проект или визия отвъд дребната мисъл «да усвоим едни пари». А визията на политика се определя от неговите хоризонти. Ако хоризонтите са тези на махалата, държавата се третира като отдалечено и запуснато гето, а управленческата логика е тази на тартор на квартална шайка. И понеже в гетото Законът отсъства, бандата установява свои правила и принципи, свой шариат със свои сараи, смазвайки всяка съпротива по пътя си. В зависимост от географската ширина това става на принципа на кървави саморазправи или с по-префинени методи за всяване на страх, докато не превърне цялата държава в добре смазан корупционен механизъм. Той на свой ред поражда злокачествен политически и икономически елит. Така стигнахме до фасадната демокрация с руско-азиатски привкус, подхранвана от връзкарство и въпиеща некомпетентност.

В годините на Вашето управление тази логика се просмука във всички нива на държавата чрез системно погазване на всякаква законност, чрез мрежа от обвързани фирми за предрешени държавни поръчки, изпълнени калпаво, заради пренасочени средства, чрез откровени кражби на успешни бизнеси, разпределяне на зони на влияние и балкански клиентелизъм, който осигурява безпрепятствено забогатяване на върхушката от приближени за сметка на обедняването на обикновения гражданин. Тези процеси бяха институционализирани като функции на държавата, подкрепени от прокуратура, която, вместо правосъдие, предлага палячовщини и подпомагани от откровено жълта преса, която има малко общо с принципите на журналистиката. Това ли е Вашият политически проект? Най-обикновена Cosa nostra или преведено на български « нашето си нещо, нашите интереси, нашия бизнес ». Това са само част от метастазите на Вашето управление, довело до безпрецедентни ракови образувания в социалната и икономическа тъкан на държавата. Ако организмът не задейства имунитета си, той е обречен на гибел. В момента българското общество, или поне най-будната му част, се бори за своето оцеляване. Аз приветствам протестиращите, аз приветствам тези, които се обединяват в името на едно ново съзнание, съзнанието, че така повече не бива и че е наложително на сцената да излязат некомпрометирани и отговорни хора, които чисто и просто да свършат работа. Същата онази работа, за която Вие бяхте избран и която така и не свършихте. А не я свършихте не защото не искахте, а защото сте потенциално неспособен да я свършите или с други думи неспособен сте да превърнете гетото в правова държава. Отвъд кварталния хоризонт Вие не виждате нищо, освен може би съучастническото мълчание на някои големи играчи в Европейския парламент, заради тесните им партийни интереси. Но времето на този тип мислене приключва и Вие въплъщавате родния вариант на този залез.

Днес основната думата на протеста е ЗАЕДНО, независимо от обичайните опити той да бъде яхнат, изкривен и омаломощен. Вие се оказахте зад борда и е безотговорно да си играете с идеята за Велико народно събрание, сякаш това е пореден фокус изваден от торбичката на PR екипа Ви.

Защото Историята Ви гледа, а нейният съд е безпощаден.

Благодаря за времето, което отделихте, за да прочетете това писмо.