Васил Петев: Новият закон за ВЕИ заплашва десетки инвеститори с фалити

Аз не бих политизирал темата. Трябва да се прави разграничение между правене на бизнес и благо за обществото и те не трябва да си противоречат, а и политиката не трябва да им противоречи. Винаги може да бъде политизирано нещо, но от това проблемите няма да се решат. Успешният модел е така нареченият в математиката win-win (печели - печели) модел, когато се съчетават интересите на всички заинтересувани страни по ясни и приети от всички критерии. Крайностите не са подходящи за успешно развитие.

Една от слабостите на този закон е в това, че няма приемственост със стария закон. В сега действащия закон макар и със сравнителна неяснота може да се предвиждат икономическите и финансови показатели на един проект, защото там са ясно разписани стъпките, които трябва да бъдат извървени. Имаше ясен срок на изкупуване и цената се образуваше по ясна методология. Имаше несигурност, но тя беше сравнително изчислима. В новия закон не са предвидени гратисни срокове за проекти, които са в някакъв етап от осъществяване. Беше обяснено, че такъв няма да се предвиди, за да се отсеят т. нар. „спекулативни проекти", но на практика се подлагат на много сериозен финансов риск истинските проекти, които са в някакъв етап на осъществяване. Осъществяването на един индустриален проект продължава няколко години, което е нормално. Изчисленията и финансовите показатели стават при проектната фаза и тогава се започват договори с доставчици, финансови институции, изпълнители. Това е сложен процес и на тази проектна фаза вече са заложени някакви финансови показатели. Има проекти на финален етап и в строителство фаза. Те имат договори с банки, но след като за тях няма гратисен период и те, завършвайки строежа си след два дни или след месец, в момента не знаят каква цена на изкупуване ще имат и дали банката няма да поиска да се върне заемът предсрочно или да поиска преразглеждане на условията, защото са се променили драстично условията. Можем да говорим за потенциални десетки фалити и изискуеми финанси в много големи размери.

Капиталът няма граници и там, където има най-добри условия за инвестиране там се влагат парите. Така с противоречивите до този момент послания сме загубили значителен брой инвеститори не само във ВЕИ проекти, но и в проекти за производство на технологии в България. Те правят ясни сметки и в един момент може да се окаже, че България не е достатъчно добро място за инвестиране не само в тази област. Нека не забравяме, че в България има по-голям политически икономически и валутен риск. Ако едно финансиране в Германия може да бъде на лихвени нива от 3-4 процента и самоучастие от 10 - 15 %, то в България то може да е съответно 7 - 10 % и 30 - 50 %. Нереализираните инвестиции означават по-малко приходи в държавния и общинските бюджети, по-малко работни места. Ясните правила и благоприятни условия биха позволили на българските банки да финансират проекти при по-добри условия, след което голяма част от „високите" преференциални цени ще се връщат отново в българските банки. А това от своя страна ще им позволи да отпускат още инвестиционни кредити при по-добри условия в целия икономически спектър. Това косвено повишава конкурентоспособността на цялата българска икономика.