Кристо: Не творим в България, въпрос на вкус

/КРОСС/ „Плаващи кейове" ще позволи на посетителите да вървят 3 км по водата на езерото Изео

Музеят „Санта Джулия" в Бреша отвори вратите си за изложбата „Кристо и Жан-Клод. Водни проекти" (7 април-18 септември). За първи път върху 1500 кв. м кураторът Джермано Челант, дългогодишен личен приятел на Кристо и Жан-Клод, събира проектите им, свързани с вода. Чрез 150 рисунки, оригинални колажи, умалени модели, снимки на реализирани проекти, видео и филми, експозицията от италиански и междунапродни колекции се съсредоточава върху седемте „Водни проекта", представени хронологично. Показан е както историческият контекст, така и различните работни фази: от замисъла през проектите до конкретната реализация, документирана чрез снимки и видео.

Морето, езерото, океанът или реката присъстват в артистичния път на Кристо и Жан-Клод близо половин век. Те работят в тясна връзка с пейзажа - естествения, градския и извънградския. Интересът им започва от „Опаковани брегове" (Wrapped Сoast), осъществен в края на `60-те и началото на `70-те години в Сидни, за да продължи с още шест проекта из целия свят и стигне до настоящия - „Плаващи кейове" (The Floating Piers), по италианското езеро Изео. Експозицията ще се обогати с видео за процеса на реализацията му, която предстои.
Всички желаещи ще могат да се разхождат, за предпочитане боси, по „Плаващите кейове", само за 16 дни - от 18 юни до 3 юли. Техните снимки и видео ще достигнат „на живо" и до изложбата. Това преживяване ще е отворено денонощно и най-важното - безплатно, както е по традиция с всички проекти на Кристо и Жан-Клод.
Двамата са достатъчно известни, за да препълнят залата с предпремиерни посетители, а на другия ден - и с журналисти. Макар че Жан-Клод вече я няма (почина през 2009 г.), за Кристо съпругата му и колега са неизменно до него и той искрено и свободно говори в множествено число. Единственото условие, което артистът постави в началото на пресконференцията, е да не се говори за политика, религия или произведения на други негови колеги.

- Каква беше връзката ви с Жан-Клод?
- Както казваше тя с присъщия си френски хумор - родени сме в един и същи ден, в една и съща година, но от различни майки. Близнаци сме само по зодия. Запознах се с Жан-Клод през 1958 г. в Париж. Обичахме се и живяхме заедно 50 години. Бяхме любезни един към друг. Спорехме непрекъснато и много приятели се страхуваха да не се разведем. Но ние сме създадени така - и двамата предразположени към препирни. Това може да се види и от филмите, прожектирани в различните зали.

- Как се раждат вашите проекти?
- За едни от тях, например „Портите" (The Gates) в Сентръл парк в Ню Йорк, мястото ни подсказа идеята. Други първо ги имахме в главата си, после сами търсихме подходящи места - из Аржентина, в Токио. Разбрахме, че трябва да работим едновременно върху няколко проекта, защото никога не сме сигурни, че ще получим разрешение за реализацията им. Във всеки наш проект буквално преобразяваме пространство или сграда в „артистично пространство". Преплитат се рисунката и скулптурата, фотографията и киното, както и техниките на изграждането, свързани с динамиката на урбанистичния и природозащитния процес. „Обличаме" архитектурни структури, които взаимодействат с околната среда. Проектите преобразуват територията, без да я променят, и подчертават икономическите и социалните елементи на всяко място, където са изградени. Земята и водата са неделими, защото земята винаги присъства в контакт с водата. Например в „Заградените острови"(Surrounded Islands) във Флорида платът беше закрепен за твърдата земя на острова. „Бягащата ограда"(Running Fence) в Калифорния се „движеше" от земята към водата и покрихме 40 километра. Обединяващият елемент между всички проекти е материалът, който ги обвива. Тъканта със своята магия трябва да предаде нашата идея. Възприемаме я като произведение на изкуството. Нашите проекти имат нужда от пространство, от въздух, не биха могли да съществуват из музеи.

- Как успявате да ги финансирате?
- Искам да ви разкажа накратко моята история. Роден съм през 1935 г. в България, която по време на студената война беше просъветска страна. Учих там, за да стана артист и да правя онова, което ми харесва. Напуснах я и отидох в Прага, където живях по време на унгарските събития от 1956 година. Избягах от родината си, за да създавам само онова, което желая. Учих марксизъм, но използвам капитализма за моите проекти. Както е прието при него, сътрудничим с банки на отворен кредит, които ни имат доверие. В САЩ преди 50 години създадох корпорация с моите инициали. Тя продава оригиналните проекти, грижи се за построяването им, после за печалбата от купуването им. Аз върша всичко сам, без никакъв асистент. Когато с Жан-Клод бяхме млади, правехме изложби, но никоя галерия не искаше да сключи с нас ексклузивен договор. Така че ние сме най-големите колекционери на собствените си творби. Скиците, рисунките и колажите са сами по себе си произведения на изкуството. Неслучайно с тези подготвителни работи, желани от големи колекционери по света, си финансираме част от проектите. Има, разбира се, артисти, лидери, частни музеи и институции, които ги купуват, но плащат ниско. Нашият икономически модел се изучава в Harvard Business School, редом до тези на Стив Джобс и Бил Гейтс. В неговия сайт от 35 страници са цитирани и Кристо и Жан-Клод.

- Вероятно и проблемите с местните власти не са малки?
- За 50 години работа сме създали 22 проекта и получили 27 отрицателни отговора. Трудностите, свързани с функционирането на обществените сгради - обект на нашата работа, често удължават времето на реализацията. Някои проекти стават бързо, други се точат с десетилетия. Общуването с правителства, местни власти, органи и институции, отговарящи за съхраняването на територията, води до кратки срокове („Опакованите брегове" в Сидни, „Бягащата ограда" в Калифорния, „Заградените острови" във Флорида), докато „Опакованият Райхстаг"(Wrapped Reichstag) в Берлин, „Портите" в Сентръл парк в Ню Йорк, „Чадърите" (The Umbrellas) - Япония/САЩ, изискваха десетки години. "Над реката"(Over the river) за реката Арканзас в Колорадо е в проект от 1992 година. Грижим се и за авторските права и регистрация на марката и поради това не разрешаваме никаква дейност на мястото, определено за проекта. Платихме три милиона долара на кметството на Ню Йорк, за да наемем за три месеца Сентръл парк с „Портите".

- Кога видяхте за пръв път езерото Изео и как се роди идеята?
- Имахме много повече приятели в Италия, отколкото във Франция. Правехме много изложби благодарение на тяхното гостоприемство. Живях в Италия почти три месеца през 1963 г., докато работех над изложбата си във Венеция. През `60-те и `70-те години направих три проекта: опаковахме фонтана на пазарния площад в Сполето (1968), паметниците на Виктор Емануил и на Леонардо да Винчи в Милано (1970) и стените в края на улица „Венето" във „Вила Боргезе" в Рим (1974). Идеята за „Плаващите кейове" ми дойде една вечер през 1970 г., когато в апартамента ни в Манхатън ни гостува приятел изкуствовед, докато Жан-Клод прегаряше в кухнята пържолите. Тя настояваше да продължим проекта, независимо че разрешителните се бавeха. Имах нужда от спокойна вода и достъпно място. Говорих с приятеля си Джермано Челант, който ми съдейства за разрешителни от семейството, собственик на острова Свети Павел. Получихме го веднага. На езерото Изео, което се оказа точното място, всички работят и в събота.

- Как изживявате срещата с местните жители?
- Всички наши проекти включват и хората, с които работим. Те ни помагат и в детайлите. Освен професионализма много възнаграждаващ е и човешкият аспект. Създават се и приятелства.

- Какво да очакваме от „Плаващи кейове"?
- Проектът ще позволи на посетителите да вървят 3 км върху водата на езерото Изео. Плаващите кейове, широки 16 м, направени от 200 хиляди кубове от полиетилен с висока плътност, закотвени на най-голямата дълбочина - 90 м, са покрити със 70 хил. кв. м наситеножълта тъкан. Тръгва се от земята през водата към двата острова в центъра на езерото. Харесва ми идеята, че водата наистина може да се докосне и затова ръбовете на кейовете са наклонени към нея. Това е покана да си потопиш краката. Ръбовете на кейовете, винаги мокри, ще придобият наситеночервена тоналност. Вечер маршрутът ще бъде илюминиран с лампи на всеки 100 метра. Ще има непрекъсната охрана. След 16-те дни свободен достъп ще трябва една седмица, за да се демонтира проектът, както правя с всичките си работи.

(Макар че Кристо не стъпва в България, откакто я е напуснал, кратко видео в изложбата показва италиански инженери, които правят флотационни тестове миналото лято във вълните на Черно море в Созопол, за да изпробват устойчивостта на кейовете в бурни води - б. а.).

- Ако имате възможност, ще направите ли воден проект в родната си страна, богата на реки и езера?
- Задавали са ми този въпрос доста често. Откакто съм напуснал България, не съм се връщал там. Предпочитаме страни, където се интересуват от нашето изкуство. Жан-Клод беше много забавна. Когато някой кажеше, че обича моите работи, тя го питаше: „Колко произведения на Кристо притежавате? Щом нямате нищо, значи не го цените". Аз не съм германец, но имам много немски колекционери, не съм японец, но имам проекти в Япония. Не поддържаме почти никакви връзки и с други държави - Китай или Латинска Америка например. Това е въпрос на вкус.

- Какво е символичното значение на вашите творби?
- Символизмът не ме интересува, не го търсете при мен.

Соня Александрова

„Труд"