Много често лидерството, което излъчват университетите не съвпада като изложени идеи от конструкцията на политическата власт

/КРОСС/ Анонсите на спечелилата убедително изборите коалиция „Прогресивна България" в сектор висше образование и наука до голяма степен повтарят съдържащи се в предходни политически програми заявки, доколкото проблемите в сектора не са тайна и са добре познати на експертите.

Същевременно липсата на конкретика за средствата, с които се възнамерява да се постигат те и на яснотата за персоналната подплатеност, съдържаща се в банката кадри на Радевата формация прави изборът на министър на образованието и науката от страна на бившия президент предпоставка за сериозни сътресения още от момента на появата на неговата номинация.

Спецификата на висшите училища, които се ползват с конституционна автономия още от началото на прехода ги прави последната децентрализирана публична система, която нерядко се е противопоставяла успешно на намеренията на изпълнителната власт да провежда необмислени реформи, несъобразени с условията, в които работи. От друга страна от такива системата има отчайваща нужда.

В какво точно се състоят те и как конкретно да бъдат въведени е въпрос, по който вероятно Румен Радев персонално няма ясна идея и затова ще разчита на лице от академичните среди да поеме ролята на ресорен министър. Академичните среди от своя страна само преди месец проведоха своеобразен вътрешен референдум, осъществен чрез избора на председател на Съвета на ректорите - организацията, която обединява всички висши училища в страната. С това те дадоха ясен дневен ред и заявка за посоките, в които очакват да работи бъдещата нова власт. Още повече, че според Закона за висшето образование стаутът на тяхната организация е на консултативен орган на държавата по тези въпроси. Този избор съвпадна по време с националната партийна кампания и остана в нейната сянка, а допълнителнои по правило висшето образование и университетската тематика рядко попадат във фокуса на общественото внимание.

Много често лидерството, което излъчват университетите не съвпада като изложени идеи и персонално припознаване на авторитети от конструкцията на политическата власт. В самата университетска система победата на спечелилият кандидат - проф. Миглена Темелкова се различава диаметрално по заявките си за посоките за развитие на отношенията държавауниверситети от платформата на своя опонент - проф. Красимир Петков. Той обаче бе подкрепен публично най-силно от Софийския университет и неговия ректор проф. Георги Вълчев. Именно проф. Вълчев е председател на новоучреденото в края на миналата година Сдружение на държавните висши училища, което академичните хора схващат като действие по създаване на „алтернативен синод" в тяхната система. Те имат своите основания, доколкото на създаването на новата структура „бабува" КНСБ-ВОН, пряк поддръжник на досегашното управление на министерството от страна на ГЕРБ, а и самото министерство в лицето на заместник-министъра с ресор „висше образование" акад. Николай Витанов - също водеща фигура, изхождаща от средите на Софийския университет. Съмненията допълнително се засилиха, когато във видео, излъчвано пряко във фейсбук страницата на Бойко Борисов представителите на сдружението на проф. Вълчев, съвместно с действащия тогава министър и негов съфамилник и синдикатите коментираха удовлетвореността си от провежданите политики на кабинета „Желязков". 

Така предстоящият избор пред Румен Радев в чии ръце да повери ведомството могат да се окажат опасно управленско препятствие. Само преди две години именно Съветът на ректорите проведе предупредителна акция, включваща символично затваряне на университетите за един ден като опозиция на провежданите политики от страна на държавата в сектора, а 24 май 2024 г. академичните хора отбелязаха с протестни лентички на реверите. Ситуацията оттогава насам не се е променила особено и единствено търпението на ръководствата на всишите училища и разбирането за състоянието на политическа нестабилност в държавата са причината да не се стигне до развитие на дадения тогава анонс. По този начин номиниране на министър, който не приема дадения от академичните среди мандат за провеждане на реформи или налага свой собствен, който те не припознават, автоматично би взривило доверието между новата власт и адресатите на политиките и.

Дали е възможно например проф. Вълчев или свързаните с ръководеното от него сдружение академични авторитети да провеждат идеите на проф. Темелкова е по-скоро риторичен въпрос. При всички случаи изборът на бъдещ министър на образованието и науката ще е тест за запазване на общественото доверие в ключова система, концентрираща интелектуалния и образователен капацитет на страната, от който „Прогресивна България" едва ли има нужда.   

д-р Рая Драгоева е доктор по икономика, експерт в Сдружението за качество във висшето орбазование, което от 2009 г. работи по теми, свързани с управлението на университетите, провежданите образователни политики, моделите на финансиране и акредитация. Преподава по икономика и финанси в Стопанска Академия „Димитър А.Ценов" и подпомага административно Научноизследователския институт на Медицински университет - Плевен