Баща и дъщеря в медицината

/КРОСС/ Проф. Петров е известен като един от най-добрите кардиолози в България, но и като лекар от световна величина. Неговият път в медицината обаче не е бил лесен. Започва с 12 долара заплата, с работа на две места и със заем за специализация.

„На никого от моето поколение не му беше лесно да остане в медицината. Това беше в периода на така наречените демократични промени, когато в България всичко се срина и лекарите бяхме поставени в изключително трудната ситуация да избираме между мизерията на професията и възможността да оцелеем", казва той.

В нито един момент проф. Петров не съжалява за това, че е останал в медицината. „Бяхме на Световния конгрес по кардиология в Рио де Жанейро и благодарение на моя учител проф. Джоргова аз представих данните от едно изследване, което беше тогава много авангардно. На сесията, на която аз презентирах, се оказа, че проф. Фавалоро е модератор. И започнахме да говорим по въпроса. Той се заинтригува много и след сесията веднага пожела да си разменим няколко думи. Аз му казах къде работя, от какво съм заинтригуван в областта на кардиологията, и споменах, че баща ми е роден в Аржентина. Той каза: „Ами, елате при мен да специализирате", което беше вълшебно стечение на обстоятелствата. Без съмнение, ако не се бях изпъчил там на Световния конгрес, за да кажа какво правим ние в България, нямаше как това да се случи. Поради тази причина в момента всячески тласкам моите млади колеги да се експонират", разказва проф. Петров.

„Той притежава много качества, така че със сигурност съм заимствала от него - труд, постоянство, позитивизъм, амбиция. Едно от хубавите му качества е автентичността - това, че е истински и искрен и че е запазил човечността в себе си. И въпреки нареждането на титли пред името му, той винаги на първо място е човек", казва неговата дъщеря д-р Глория Адам.

Според проф. Петров позитивизмът е част от лекарската професия. „Ако не си благоразположен към пациента и не се покажеш позитивен пред него, това те обрича на неуспех", уверен е той. „Всички от нашия кръг колеги, които сме от това поколение, бяхме принудени да наваксаме едни гигантски празнини в развитието на нашата медицинска практика. И ние всъщност възприехме американския модел. Често казвам, че аз от години работя по 12 часа на ден, и това е така в 99% от случаите. Този начин на работа унищожава, първо, комуникацията ми с много хора, а за съжаление кара и много голяма част от моето семейство да страда от моята липса", казва още той.

Казва, че винаги е била горда с баща си. „Може би именно заради тази свобода, която съм усещала от негова страна, аз съм си вървяла по моя път. Със сигурност някои врати са се отворили по-лесно благодарение на него. Но именно това, че ме е научил, че винаги с усилие, труд и постоянство трябва да вървиш напред, аз нося в себе си една упоритост и желание за развитие. С годините започнах да оценявам това, което той влага в професията си, защото в историята има единици хора, които са посветени на това, което правят. Той буквално е с някаква мисия, която следва", казва тя.

„В работна среда не сме баща и дъщеря. Ние сме колеги и така се държим един към друг", казва проф. Петров. А най-голямото чудо за него в живота е самият живот. „Това, че ние със съпругата ми дадохме живот на две прекрасни деца, ние им даваме базата, но те наистина имат такава морална и генетична закваска, която им позволява сами да се развиват. И след първоначалния тласък аз виждам, че и двамата се развиват в изключително правилна посока, за което съм изключително доволен", казва още той.

„За мен чудото в живота е любовта. Ако всеки има любов към себе си, семейството, близките си, работата си, ежедневието - като тръгнем оттам, той може да създава много други чудеса не само в своя живот, а и в този на околните", вярва д-р Адам.

Нова телевизия, „Събуди се"