За вирусите и времето

Радослав Бимбалов

Ваксините безспорно са научно достижение, в което ще търсим спасение. За да се случи това, като общество трябва да подходим отговорно към тях – да получим точната информация, да чуем адекватните специалисти, да претеглим трезво всички мнения. С две думи – да се държим сериозно. За съжаление сценаристите на нашия пародиен спектакъл превръщат ваксините в реквизит на абсурдна сцена. Те решават, че е възможно да превозват ваксините с бусове за колбаси. Не смея да питам как и защо. Обаче не просто не се опитват да маскират това странно решение, но и ни го навират в очите. Трябва да го приемем като героизъм от страна на една частна фирма в условията на “война”. Наистина ли? В следващата сцена премиерът инспектира ЗИЛ, който за негово учудване не е камион, а хладилник. Вътре виждаме шепа ваксини от няколкото шепи, които ще идват по някое време, някак. А поставянето на първата ваксина е класически монолог на идиотизма. В декора на една стаичка е наблъскан всичкото журналист. Сред речи и възхвали, здравният министър има боц. А, да, и поп. Всъщност основният проблем на спектакъла “Родна действителност” е в липсата на какъвто и да е сценарий. Постановката е аматьорска. Но дори и да не ръкопляскаме, няма да ни върнат парите. Колкото и да се чувстваме публика, участваме в спектакъла. Като тъпи, безмълвни статисти. От статистиката

27.12.2020 16:50:25