Д-р Георги Миндов: Ранната диагностика и профилактиката са ключът към доброто здраве

/КРОСС/ Всеки носи лична отговорност за собственото си здраве и трябва да живее по възможно най-здравословния начин, подчерта общопрактикуващият лекар

Българите живеят средно шест години по-малко от останалите европейци и продължителността на живота у нас остава най-ниската в ЕС - 75.9 години. Причината от една страна са поведенчески, а от друга - слабости в здравната система.

Изводите в здравния профил на България'2025, който е част от Доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС, показват, че сърдечно-съдовите заболявания у нас отговорни за повече от 60% от смъртните случаи.  Статистиката показва, че страната ни е на първо място по смъртност, имаме сериозен проблем с профилактиката и превенцията. Защо не успяваме да  предотвратяваме за поредна година заболявания, които могат да се диганостицират в ранни стадии? Темата в  „Социална мрежа" по NOVA News коментира общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Георги Миндов.

Ранната диагностика и профилактиката са ключът към доброто здраве, заяви общопрактикуващият лекар. Всеки носи лична отговорност за собственото си здраве и трябва да живее по възможно най-здравословния начин.

По думите му въпросът е много сложен и не е свързан изцяло със здравната система. "Дължи се на много фактори - с отношението към себе си, към собственото ни здраве, с това кога изобщо започва профилактиката. Преди време четох една статия за остеопорозата и кога трябва да започне профилактиката ѝ. Бях много шокиран, когато разбрах, че тя трябва да започне още по време на бременността на майката. От това зависи дали в по-късна възраст жената ще развие остеопороза. Натрупването на костната маса е свързано със здравето като цяло", обясни доктор Миндов. 

Според него от самото зачеване на детето трябва да започне грижата за неговото здраве. Факторите са десетки - комплексни, психологически, народопсихологически. "Естествено, здравната система е ключов фактор. И тази „ножица", за която говорим - между продължителността на живота и финансирането - я наблюдаваме от години. За съжаление, това не го казват нашите институции, а европейските. Те обаче могат само да дават препоръки", подчерта той. 

В доклада на ЕС тютюнопушенето винаги е сочено като един от основните рискови фактори. Лошото и неправилното хранене, пушенето при младите хора, употребата на наркотични вещества - това са комплексни фактори. В крайна сметка се стига до здравната система, която  е недофинансирана.

По въпроса за връзката между профилактиката и превенцията Миндов подчерта, че  "превенцията е част от профилактиката, но тя не може да бъде извършвана само от лечебните заведения и от общопрактикуващите лекари". "Да кажеш на някого да не пуши в колата, когато вози детето си, или да не използва бездимни продукти, или да промени начина си на живот - това е първичната профилактика и тя е ключова. Вторичната профилактика - там вече сме ние, лекарите.  Тя идва  след настъпване на неблагоприятно събитие - инфаркт, инсулт, или когато вече сте диагностицирани с остеопороза", подчерта общопрактикуващият лекар. 

И обясни, че неблагоприятните фактори са трудни за улавяне и трудно се фиксират в рамките на един преглед или една анкета с пациента - начинът на живот, храненето, сънят, почивката. Дори сънят е изключително важен - колко часа спи човек в определена възраст.

"Тези фактори са и социални. Не всеки може да си позволи живот сред природата или почивка в скъп курорт с чист въздух. Нашите курорти по Черноморието са прекрасни, но са изключително скъпи. Това също е част от здравето - не само активното лечение, когато се разболеем, а и пасивното - какво даваме като средства, за да се храним здравословно, да живеем здравословно, да почиваме пълноценно и да не се преработваме. Защото преработването също води до тежки последствия. Унищожаваме здравето си, за да изкарваме пари, а после болниците и лекарите не могат да помогнат", посочи Миндов. 

И допълни по отношение на профилактичните прегледи: "Изпратил съм над 300 покани за профилактични прегледи до пациенти, които не са се явили. По-малко от 10% отговарят. Здравната култура е сериозен проблем. Няма санкции - има възможности, но всеки сам решава дали да ги използва, като трябва да е наясно какъв риск поема". 

Според доклада на ЕС нашата здравна система е най-ниско финансираната в Европа. Това е проблем, защото страната ни има най-нисък Брутен вътрешен продукт. "Не можем да отделяме толкова средства, колкото водещите европейски икономики. Здравето става все по-скъпо - нови терапии, които струват хиляди и десетки хиляди левове, животоспасяващи и поддържащи лечения. Не е проблемът в здравната вноска, а в слабата икономика. И оттам идва доплащането - над 40% директни разходи от пациента. Няма друг начин. В същото време се откриват нови болници и легла, защото клиничните пътеки са недофинансирани и се търси компенсиране чрез обем, което води до по-ниско качество", обясни лекарят.