ЕП прие първата европейска програма за отбранителна промишленост

/КРОСС/ Европейският парламент прие днес първата по рода си програма за подкрепа на отбранителната индустрия на Европейския съюз, която ще бъде ключов инструмент за укрепване на стратегическата автономия на Съюза, ускоряване на производството на военни способности и засилване на подкрепата за Украйна.

Програмата за европейската отбранителна промишленост (EDIP), с бюджет от 1,5 млрд. евро, е част от по-широкия план „ReArm Europe", разработен след началото на руската агресия срещу Украйна и рязкото увеличаване на нуждите от боеприпаси, техника и модерни системи за отбрана.

Законодателството беше прието с 457 гласа „за" при 148 „против" и 33 „въздържал се". След гласуването предстои програмата да бъде официално одобрена от държавите членки, преди да бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС.

Програмата предвижда две основни направления - укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база и създаване на инструмент за подкрепа на Украйна (USI), който ще подпомогне възстановяването и модернизацията на украинската отбранителна промишленост и нейната интеграция с европейската.

Предвижда се и създаването на „Фонд за ускоряване на трансформацията на веригите за доставки в областта на отбраната" (ФУТД), предназначен да стимулира инвестиции, участието на малки и средни предприятия и модернизацията на производствените вериги.

Право на участие в програмата ще имат правни субекти, установени в държавите членки, асоциираните държави или Украйна. Те трябва да не са под пряк контрол на трети държави, освен при строго регламентирани изключения. Програмата поставя и изискване минимум 70 на сто от компонентите и частите, използвани при производството на отбранителни продукти, да произхождат от ЕС или асоциирани държави, с което се цели ограничаване на зависимостта от външни доставчици.

За да бъдат допустими за финансиране, европейските проекти в областта на отбраната от общ интерес ще трябва да включват най-малко четири държави членки, като Украйна също ще има право да участва.

Български предприятия от отбранителния сектор потенциално могат да участват в бъдещи съвместни проекти в рамките на програмата.

Дискусиите в ЕП

Дебатът в пленарната зала отрази нарастващото убеждение, че държавите членки трябва да действат заедно, за да развият отбранителен капацитет, съпоставим с този на други глобални актьори. Евродепутатите изтъкнаха, че фрагментираните обществени поръчки, различните стандарти и липсата на координация между държавите членки забавят производството и пречат на щателното изпълнение на спешни поръчки.

Новата програма, определена от част от депутатите като „европейска застрахователна полица", има за цел да обедини усилията чрез съвместни поръчки, индустриални стимули и ясни правила за трансгранично производство.

В дискусията бе засегната и подкрепата за Украйна, както и въпросът за ограничаване на зависимостта от външни доставчици, включително от САЩ. Някои депутати подчертаха и последните геополитически развития, според които Европа е „оставена сама", докато президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, обсъждат ситуацията в Украйна без участието на Съюза и Киев.

Европейският комисар по отбраната и космоса Андриус Кубилиус заяви, че проектът „ще направи Европа по-силна и ще донесе инвестиции".

Председателят на комисията по сигурност и отбрана Мари-Агнес Щрак-Цимерман (Renew Europe, Германия) подчерта, че програмата „бележи важна стъпка към по-ефективен, по-бърз и истински европейски подход към обществените поръчки в областта на отбраната". Тя определи програмата като инструмент с „траен ефект", който ще определя начина, по който ще се организира европейското сътрудничество в отбранителното производство след 2027 г.

Съдокладчикът от комисията по сигурност и отбрана Рафаел Глюксман (С&Д, Франция) заяви, че това е „първият инструмент на ЕС в областта на отбраната, който е истински европейски". „Програмата ще ни позволи да изградим по-устойчива и суверенна Европа чрез съвместни инвестиции, общи поръчки и по-нататъшна интеграция на украинската и европейската отбранителна промишленост", посочи той, като отбеляза, че това е ключово за защитата на европейските демокрации.

Съдокладчикът от комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика Франсоа-Ксавие Белами (ЕНП, Франция) определи програмата като „значима крачка за сигурността на европейския континент". Той подчерта, че програмата ще помогне за преодоляване на дългогодишната зависимост от внос и ще укрепи европейската индустриална база, като осигури самостоятелно необходимите средства за въоръжените сили на държавите членки.

Предистория на проекта

Европейската комисия предложи регламента за програмата през март 2024 г. с цел укрепване на конкурентоспособността, устойчивостта и реактивността на европейската отбранителна индустрия. Предложението надгражда по-ранни инициативи на ЕС за увеличаване на производството и доставките на ключови отбранителни продукти и предвижда финансиране от 1,5 млрд. евро за периода 2025-2027 г.

Новата доброволна правна структура SEAP ще подпомогне сътрудничеството в областта на въоръжаването, а Съветът за готовност на отбранителната промишленост ще подпомага изпълнението на програмата. Предвиждат се европейски механизъм за продажба на военно оборудване и европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес.

На 16 октомври 2025 г. преговарящите от Парламента и Съвета постигнаха временно споразумение, което запазва бюджета от 1,5 млрд. евро и включва 300 млн. евро за Украйна. Споразумението ограничава дела на компоненти от трети страни до максимум 35 на сто и изключва доставчици, които представляват риск за сигурността на ЕС.

Ресорните комисии одобриха документа на 20 октомври, след като през април 2025 г. призоваха за по-големи финансови вноски от държавите членки, по-силно съвместно възлагане на поръчки и по-тясно индустриално сътрудничество. Комисиите подкрепиха и правилото „купувай европейското", което изисква 70 на сто от стойността на финансираните проекти да бъде с произход от ЕС или асоциирани държави.

Окончателното гласуване в комисиите беше прието със 70 гласа „за" при 46 „против" и 8 „въздържал се".