АЗПБ представи пред премиера пакет от мерки за намаляване на ценовата тежест: Подкрепа за родното производство и прозрачност по веригата

/КРОСС/ АЗПБ представи пред премиера пакет от мерки за намаляване на ценовата тежест: Подкрепа за родното производство и прозрачност по веригата

След среща с министър-председателя Андрей Гюров, Асоциацията настоява за диференциран ДДС за фермерски храни и старт на кампанията „Изберете българското"

Ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) проведе вчера ключова работна среща със служебния министър-председател Андрей Гюров. По време на разговора АЗПБ представи пакет от конкретни предложения за овладяване на цените на храните и стабилизиране на сектора. Представителите на АЗПБ бяха категорични, че основният ценови натиск върху потребителите не идва от фермерите, които работят при рекордно високи производствени разходи и минимални маржове, а се формира по веригата на доставки.

Основен фокус: Национална кампания „Изберете българското"

За АЗПБ защитата на родното производство минава през информирания избор на потребителя и ясната разпознаваемост на българските стоки. Асоциацията настоява за незабавно стартиране на национална информационна кампания „Изберете българското" в партньорство с бранша. Целта е да се въведе прецизна дефиниция за „български продукт" с точни критерии за произход и вложени суровини. Потребителите трябва да имат категорична визуална гаранция, когато даден продукт е произведен на 100% от българска суровина. Паралелно с това се предлага развитие на късите вериги на доставки и въвеждане на реален приоритет за местните производители в училищните схеми за хранене.

Намалена ставка на ДДС за български и биохрани

Като мярка с най-бърз ефект върху крайните цени, АЗПБ предлага въвеждането на диференцирани ставки на ДДС за период от 36 месеца. Предложението включва ставка до 9% ДДС за храни за човешка консумация, произведени в България с доказана българска основна съставка, и до 5% ДДС за биосертифицирани фермерски храни. Тази стъпка ще облекчи директно потребителската кошница и ще стимулира потреблението на качествени родни продукти.

Пазарна прозрачност и защита срещу нелоялни практики

Асоциацията настоява за механизъм за ежемесечен мониторинг на ценовите равнища и маржовете по цялата агрохранителна верига, за да се елиминира информационната асиметрия. Предлага се въвеждане на регулаторен модел по френския пример (EGalim), който да гарантира, че фермерите няма да бъдат принуждавани да продават под себестойност. Пакетът мерки включва още засилен контрол върху „сивия сектор", пълна забрана на имитиращите продукти с растителни мазнини в млечния и месния сектор, както и стриктни „огледални клаузи" - вносът от трети страни да отговаря на същите високи стандарти, на които се подчиняват българските производители.

Намаляване на административната тежест и енергийни компенсации

За да се запази производственият капацитет на страната, АЗПБ изисква земеделският сектор да бъде включен в компенсациите за електроенергия и природен газ наравно с индустрията. Предлага се създаване на кредитни линии с държавна гаранция за мостово финансиране на инвестиции, както и ускорено екологично съгласуване чрез „зелен коридор" за проекти, свързани с напояване и модернизация. Важен акцент е поставен и върху облекчаването на административния натиск чрез прилагане на принципа „Едно стопанство - една проверка".

„Българският земеделски производител не иска изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен чрез натиск върху първичното производство, а чрез повече прозрачност, справедливи правила по веригата, ограничаване на нелоялните практики, защита на потребителя и защита на българското производство от нелоялна конкуренция. Настояваме за пакет от спешни и работещи мерки, които едновременно да защитят потребителя и да гарантират устойчивостта на българските производители на храни. Само така може да се постигне реален ефект върху цените, без да се подкопава производственият капацитет на страната.

Убедени сме, че именно с такава комбинация от незабавни, икономически и стратегически мерки България може да отговори адекватно на общественото очакване за овладяване на ценовия натиск и за гарантиране на достъпна, качествена и конкурентоспособна българска храна," заяви председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов.

Изх. № 005-03/26.03.2026 г.

ДО: Г-Н АНДРЕЙ ГЮРОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

От името на АЗПБ бихме искали да благодарим за отправената покана и за инициирания диалог по темата за мерките за справяне с растящите цени на храните. Оценяваме високо и действията на правителството за по-строг контрол по границите и ограничаване на нелоялните практики на пазара.

Искаме ясно да подчертаем, че ценовият натиск върху крайния потребител не се генерира на ниво първично производство. Земеделските производители работят при силно нараснали разходи за енергия, торове, фуражи, логистика, труд и финансиране, а при редица продукти - при минимален или нулев марж.

Темата за цените в агрохранителната верига и справедливото разпределяне на добавената стойност между всички участници е от изключителна обществена значимост. Подходът към нея следва да бъде балансиран и насочен едновременно към защита на потребителя, ограничаване на нелоялните практики, намаляване на натиска върху производителите и укрепване на българското производство.

Отчитаме ограничения хоризонт на служебното правителство и липсата на приет държавен бюджет. Въпреки това предлагаме пакет от мерки, които могат да бъдат задвижени незабавно и които са насочени едновременно към овладяване на ценовия натиск, продоволствената сигурност на страната, устойчивостта на агросектора и защитата на потребителите.

I. Мерки с незабавен ефект върху цените и пазара

1. Повишаване на прозрачността в ценообразуването. Липсата на прозрачност в междинните етапи на веригата за доставки на храни често води до информационна асиметрия, което създава неефективност и позволява формирането на непропорционални маржове. Необходим е постоянен механизъм за по-голяма прозрачност в ценовите процеси и ежемесечен мониторинг на ценовите равнища и маржовете по агрохранителната верига.

2. Подобряване на договорните отношения и премахване на нелоялни практики
Да се засили защитата на земеделските производители и производителите на храни от нелоялни търговски практики, включително „обратното фактуриране", неясни и дискриминационни договорни клаузи, липса на предвидимост в договорите и едностранни промени в условията на доставките и заплащането.

3. Предпазен механизъм срещу продажба под себестойност и регулаторен механизъм по френския модел EGalim. Да се въведе механизъм, гарантиращ, че производителите не са принудени да продават под себестойност, както и да се анализира и подготви законодателен механизъм по френския модел, при който при рязък ръст на производствените разходи се осигурява по-справедлива и навременна актуализация на изкупните цени, така че натискът да не остава изцяло върху фермера.

4. Засилен и ефективен контрол при предлагането на храни. Засилването на контрола и повишаването на ефективността в работата на контролните органи КЗП, КЗК и БАБХ ще допринесат за осигуряване на прозрачност и лоялност и за защита на потребителите от необосновано увеличение на цените в търговските вериги.

5. Контрол на „сивия сектор". Засилен синхрон между БАБХ, НАП и Агенция „Митници" за защита на легалните производители и ограничаване на нелоялните практики.

6. Забрана на имитиращите продукти. Пълно премахване на растителните мазнини в млечния и месния сектор с цел защита на здравето на населението и справяне с нелоялната конкуренция.

7. Засилено етикетиране и проследимост. Задължително и ясно обозначаване на произхода, както и на ключови данни за съхранение и размразяване при животински продукти, влаганите суровини (особено при млечните продукти и меда), така че потребителят да разполага с пълна и разбираема информация.

8. Съответствие на стандартите за внос от трети страни с тези за българските храни
Стандартите за храните, внасяни от трети страни, трябва да отговарят на българските и европейските изисквания, за да се гарантира безопасността и здравето на потребителите и да се предпазят родните производители от нелоялна конкуренция.

9. Засилен постоянен граничен контрол. Постоянен лабораторен контрол за пестициди, забранени в ЕС, както и за съответствие на вноса от трети страни с европейските изисквания за безопасност и производство. Засилен контрол е необходим и по отношение на нелегалния внос на животни, който е в основата на появата и разпространението на болести по животните.

10. Включване на агросектора в процеса по подготовка на национални позиции и защита на огледални клаузи в търговските споразумения. България да настоява за прилагане на „огледални клаузи", така че вносът от трети страни да отговаря на същите стандарти, които се прилагат към европейските производители (в контекста на либерализираната търговия със страните от МЕРКОСУР, както и за 3ти страни по всички действащи/предстоящи за ратификация търговски споразумения на ЕС). Агросекторът да бъде реално включен в процеса по подготовка на национални позиции по темите с либерализацията на търговията на ЕС с трети страни, което да гарантира прозрачност и демократичност при вземането на решения.

11. Намалена ставка на ДДС за български фермерски и биохрани

• ставка в размер до 9% ДДС за храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска суровина с доказан произход; 

• ставка в размер до 5% ДДС за биосертифицирани храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска биосертифицирана суровина с доказан произход; 

• прилагане на мярката като временен режим за срок от 36 месеца, с последваща оценка на ефекта и възможност за прилагането ѝ на постоянна основа. 

12. Развитие на късите вериги на доставки и директните продажби. Разширяването на възможностите за директни продажби и къси вериги на доставки ще допринесе за по-голяма стабилност на цените и по-добра позиция на фермерите на пазара.

13. Училищни схеми с приоритет за местни производители. По Наредба № 3 да се въведе реален приоритет за местни производители и къси вериги на доставка. В практиката на ЕС късите вериги се подкрепят като модел с минимален брой посредници между производителя и крайния потребител.

14. Национална кампания „Изберете българското". Незабавно стартиране на нацонална информационна кампания в партньорство с браншовите организации.

15. Ясна разпознаваемост на българските продукти. Да се обсъдят механизми за ясна дефиниция на „български продукт", с точни критерии за произход, вложени суровини и разпознаваемост от потребителите, включително чрез ясно обозначение, че продуктът е 100 % произведен от българска суровина.

II. Мерки за намаляване на себестойността и натиска върху производителя

16. Гаранции в Бюджет 2026. Гарантиране на средствата за държавни помощи за сектор земеделие с оглед справяне с кризите в животновъдството (поява и разпространение на епизоотии, ликвидиране на стада и др.) и растениевъдството (загуба на производствен потенциал и унижена реколта поради екстремни метеорологични прояви, вкл. пожари). 

17. Нова антикризисна мярка чрез 5-то изменение на Стратегическия план. Да се отвори 5-то изменение на Стратегическия план с нова антикризисна мярка, която да се финансира частично с блокираните средства за Взаимоспомагателния фонд. Това е по-справедлив, по-навременен и по-ефективен инструмент, по който МЗХ, ДФ „Земеделие" и бенефициентите вече имат административен и практически опит.

18. Европейска дипломация за временна кризисна рамка. България да инициира в рамките на Съвета на ЕС обсъждане на нова временна кризисна рамка с оглед отражението на войните в Украйна и Близкия изток върху цените на енергоносителите и производствените разходи, като активно търси съюзници сред държавите членки.

19. Енергийни компенсации за агросектора. Земеделският сектор да бъде включен в компенсациите за електроенергия и природен газ наравно с индустрията.

20. Позиция на България по CBAM за торовете. България да защити активна позиция за отлагане и цялостно преразглеждане на въглеродните тежести върху торовете, тйи като вносната готова продукция от трети страни не е подложена на еквивалентни изисквания и европейския агрохранителен сектор губи конкуретоспсобност.

21. Схеми за реализация по Регламент 2022/2472 (ABER). Да се проучи целесъобразността от нова нотификация по този механизъм, включително за компенсации на логистиката и за доставки на българска продукция до търговската мрежа (България има опит в прилагането на тези мерки за реализация на месо през кланиците и на плодове и зеленчуци през магазините).

22. Финансов инструмент за изпълнение на инвестиционни проекти. Създаване на кредитна линия с държавна гаранция за мостово финансиране на одобрени инвестиции на фермери и преработватели, така че модернизацията да не се блокира поради недостиг на оборотни средства.

III. Стратегически мерки, важни за устойчивостта на цените

23. Инвестиционен фокус в ДФ „Земеделие". Приоритетно одобряване на проекти за модернизация на стопанства и за преработка, подадени в рамките на последните приеми по Стратегическия план.

24. Интервенция II.Г.4 от Стратегическия план поОСП. Незабавен старт на приема за възстановяване на производствения потенциал и за биосигурност в стопанствата, съобразно предложенията на браншовите организации за по-справедливо насочване на европейските средства за предстоящия прием.

25. „Зелен коридор" между МЗХ и МОСВ. Ускорено екологично съгласуване по реда на ЗООС, ЗБР и Закона за водите на инвестиционни проекти, най-вече за напояване, но също и за модернизация на стопанства и преработвателни предприятия.

26. Държавни инвестиции в хидромелиорации и противоградова защита. Да се остойностят и заложат в проекта на Закона за държавния бюджет и средносрочната 3-годишна прогноза необходимите средства за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура, инвестиции в „Напоителни системи" и разширяване на покритието на противоградовата защита.

27. „Едно стопанство - една проверка". Намаляване на административната тежест чрез координиране и обединяване на проверките, с официално прилагане на възможностите по Омнибус пакета за ОСП 2023-2027. България следва да уведоми Европейската комисия до края на март 2026 г., че ще прилага тази възможност.

28. Преразглеждане на списъка на МФ за стоки с висок фискален риск. Да се направи оценка на ефекта от прилагането на режима върху легалния бизнес, заедно с бранша, и при необходимост да се редуцира обхватът за агрохранителния сектор.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕМИЕР,

Българският земеделски производител не иска изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен чрез натиск върху първичното производство, а чрез повече прозрачност, справедливи правила по веригата, ограничаване на нелоялните практики, защита на потребителя и защита на българското производство от нелоялна конкуренция.

Настояваме за пакет от спешни и работещи мерки, които едновременно да защитят потребителя и да гарантират устойчивостта на българските производители на храни. Само така може да се постигне реален ефект върху цените, без да се подкопава производственият капацитет на страната.

Убедени сме, че именно с такава комбинация от незабавни, икономически и стратегически мерки България може да отговори адекватно на общественото очакване за овладяване на ценовия натиск и за гарантиране на достъпна, качествена и конкурентоспособна българска храна.

С уважение,

Венцислав Върбанов

Председател на УС на АЗПБ и на УС на Българска агрохранителна камара (БАхК)

26 март 2026 г.

гр. София