Батериите стават новият проблем за глобалната индустрия

/КРОСС/ След дефицита на чипове сега недостигът на суровини за производството на батерии тормози индустрията по света. Като причини се сочат прекъсванията на глобалните вериги за доставки и в частност руско-украинският конфликт, пише technews. Те пораждат недостиг на редките материали, необходими за производството на акумулаторните модули, което пък принуждава компаниите, разчитащи на подобни елементи, да реагират с повишаване на цените.

Японската Envision AESC Group – производител на литиево-йонни батерии за електрически превозни средства от префектура Канагава – поиска от своите клиенти да приемат повишението на цените, което й се налага. Друга японска фирма, Kawasaki Heavy Industries, обмисля преход от снабдяване с титан от Русия, водещият производител на метала, към други доставчици. Повишаването на цените на ресурсите и прекъсването на доставките обаче могат да имат далечни последици за редица индустрии.

Тази пролет Envision AESC поиска от Nissan Motor и други купувачи на нейните автомобилни батерии да „преглътнат“ увеличението на цените с до 10%. Този ход беше отговор на нарастващите цени на литиевия хидроксид – ключов материал, използван за производството на литиево-йонни батерии – поради увеличаващото се търсене и нарастващите опасения относно доставките от Русия.

Специално литият с висока чистота, който се използва в батериите за електромобили, е особено дефицитен. Цените му са скочили почти десетократно в сравнение с миналата година, според мениджъри от индустрията. Цените на други метали, включително никел и мед, също вър3вят нагоре. Това оказва силен натиск върху производителите на батерии да прехвърлят по-високите си разходи върху клиентите.

Boeing, който купува фюзелажи за самолетите си от японския специалист в тежкото машиностроене Kawasaki Heavy Industries, вече спря да внася титан от Русия. Въпреки че корпорацията не е имала проблем с получаването на титан от Русия досега, компанията казва, че трябва да се справи с политическия риск от подобни взаимоотношения през следващите години.

Други компании търсят пътища за спасяване по други начини. Тези, които имат изнесено производство и по-богата палитра от източници, се стараят да лавират. Например Toho Titanium реши да увеличи производството в завода си в Саудитска Арабия в отговор на нарастващото търсене. Фирмата внася титанова руда основно от Канада и Индия.

Друг проблем е паладият. Русия осигурява 40% от световното снабдяване с паладий – редкоземен метал, жизненоважен за производството на каталитичните преобразуватели, използвани в автомобилните системи за отработени газове. През април асоциацията за производството на благородни метали в Европа извади от своя списък на акредитираните доставчици някои руски рафинерии за паладий. През май Великобритания обяви, че ще повиши митата върху вноса на метала от Русия.

Подобни усилия обаче пораждат други проблеми за решаване. Mitsubishi Motors например се опитва да осигури стабилни доставки на паладий, използвайки фючърсна търговия и други финансови средства. Автомобилният производител обаче казва, че има ограничения за ефективността на тези усилия и се старае да „разработи системи за отработените газове, които използват по-малко паладий“.

За разлика от петрола, титанът и паладият от Русия не са обект на забрани за внос от страна на съюзниците, обединени срещу страната. Има обаче нарастваща тенденция към избягване на руските редкоземни метали.

В отговор на това някои компании за рециклиране и рафиниране на платина и паладий планират да разшири своите бази за събиране на вторични суровини и да увеличат преработката, за да разширят производството. Все пак това ще се случи бавно. Възможното разрастване е с около 20% в рамките на три години.

Налице е и недостиг на редки газове за промишлена употреба. Глобалният недостиг на хелий, който се използва в широк спектър от индустрии, е особено остър.

Според данни от Asia Nikkei, вносът на хелий през тримесечието от април до юни е намалял с около 20% спрямо година по-рано, причинявайки свиване на вътрешните запаси. „Нямаме друг избор, освен да намалим доставките с 20% до 30%“, казва изпълнителен директор на компания от бранша, цитиран от изданието.

Съществуват и опасения относно наличието на криптон – газ, използван в производството на полупроводници – тъй като Русия и Украйна осигуряват 80% от световните доставки на този газ. Някои производители на компютърни чипове казват, че цените може да се покачат, ако войната в Украйна се проточи.