Болшой театър с прокурор, премиер и депутати

/КРОСС/ Докато опитвах да проясня целите на какофонията от изявления на парламентаристи от четвъртък насам по повод внесения изненадващо от ГЕРБ проект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), което съвпадна с внесените за първо четене измененияа в НКП и ГПК, от една страна, и скандалните изявления във Висшия съдебен съвет (ВСС) на последното заседание по повод проблеми във Варненския административен съд, дойде съобщението на прокуратурата за срещата на главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов.

Съобщението промени реда в опита за систематизация на паралелно протичащите сюжети в законодателната (парламентарната) и съдебната власт, но не и смисъла и взаимовръзките между тях.

От съобщението на прокуратурата се разбра, че в понеделник сутрин главният прокурор убедил премиера, че не бива да се придават повече правомощия на прокуратурата с предлаганите изменения в ГПК. Но не защото прокуратурата няма „капацитет и интегритет", а защото може да създаде опасни прецеденти в нормалния „граждански оборот". И че е „крайно неприемливо" и другото предложение - главният прокурор да може да спира финансови операции или сделки за срок от 48 часа. А Борисов се ангажирал да запознае с аргументите на Цацаров и групата на ГЕРБ.

Съобщението трябва да ни убеди
1) че идеята за измененията е дошла от депутатите на ГЕРБ, в което дни наред ни убеждава и г-н Цветан Цветанов, който се беше наел с непосилната задача не само да пропагандира, но и да аргументира предложенията
и
2) че Цацаров няма нищо общо с нея, а след няколко дни на коментари колко несъстоятелни са извънредните правомощия се появява на сцената като главен спасител на правовия ред с поддържащата роля на премиера.

В изявлението си от 27 март обаче не друг, а лично Бойко Борисов пръв сензационно огласи идеята да се възстановят правомощия на прокуратурата да атакува сделки между частни субекти, нещо повече - Борисов заяви, че текстовете били вече написани след среща с прокурори:

„Снощи като се видяхме с прокурорите и службите, това е написано"

(Не стана ясно официално кои точно са били представителите на прокуратурата и службите, но тогава вестник „Преса" съобщи, че Борисов е имал среща и с главния прокурор). Тъй че първото внушение на Цацаров - че той едва ли не няма нищо общо с идеята и най-загрижено за законността и конституционализма възпира неразумните парламентаристи начело с Цветанов, е един „наивен балшой театър" (по Стояна Георгиева - и с извинение към Большой театр), предназначен за наивна публика.

Предлаганите поправки не могат да бъдат приети защото, да припомним пак, България е осъдена в Страсбург през 1994г. заради такава възможност на прокуратурата в стария ГПК и се наложи да бъдат ограничени.

Панаири, панаири...в законодателната власт (след консултацията с „прокурорите и службите")

А колкото до въвеждането в НПК на правомощие на главния прокурор да спира „финансови операции или сделки за срок от 48 часа" или в какъвто и да е друг срок, то си беше изначален нонсенс.

За улеснение на читателите /и на г-н Цветан Цветанов/, да опитаме да обясним разбираемо:

Правомощие за главния прокурор („48-те часа") е невъзможно, защото НПК е процесуален закон, регламентиращ процедурите, функциите и действията на съдиите, прокурорите и следователите в образуваното наказателно производство. А като няма образувано производство (заведено дело) за въпросната финансова операция или сделка, няма как главният прокурор или който и да е друг да я спре с разпоредба в НПК. Но как да бъде заведено дело, ако финансовата операция или сделката е извършена в съответствие с действащата законова рамка в момента на сключването й? Затова в четвъртък депутатите от ГЕРБ решиха да прехвърлят това правомощие на главния прокурор в Закона за съдебната власт чрез преходна разпоредба в ГПК и вероятно са си помислили, че така си решават проблема. Обаче ЗСВ е закон за устройството и организацията на съдебната власт, а не за функциите на магистратите, следователно и в него не може да се вкара правомощието на главния прокурор - то е функция, а не въпрос на организация на работата.

Самата невъзможност да се намери място на такава разпоредба никак не е случайна и доказва нейния абсурд.

Тази е причината за оттеглянето на правомощието за „48-те часа", което в новините ще бъде пропагандирано пред телевизионната публика като загриженост за „свободиня граждански оборот".

За „капацитета и интегритета" на прокуратурата - къде да ги видим

Главният прокурор убедил премиера да не се придават правомощия на прокуратурата, „...но не защото прокуратурата няма капацитет и интегритет за това...."

За капацитета говорят резултати от тъй наречените дела с голяма обществена значимост и най-вече шумните дела срещу бизнесмени и магистрати (докъде стигна апропо обвинението за искане на подкуп срещу русенския съдия, последния разкрит случай, и то разкрит не от провинциални полицейски служби и районни прокурори, а от софийски прокурори и ДАНС? А докъде стигна присвояването на 206-те млн. лева от КТБ?)

И за интегритета (ако под интегритет разбираме некорумпираност и независимост) говорят прекалено много видими сюжети: най-пресният - отказът на главния прокурор да се сезира за твърденията на Цветан Василев, че е бил изнудван да прехвърли дялове на Пеевски (няма да се повтарям да изреждам непотърсените отговорности на Пепи Еврото, Роман Василев, непроверената прокуратура на Николай Кокинов...).

В „капацитета и интегритета" на прокуратурата и във волята на премиера за действителна реформа на съдебната власт, можем и да повярваме, когато получим съобщение от двете пресслужби в ето такъв смисъл например:

По време на срещата премиерът попита главният прокурор защо делата срещу него се възобновяват, когато е в опозиция и е атакуван от ДПС, и се прекратяват, когато идва на власт. А главният прокурор помоли премиера да изясни какво е имал предвид, когато каза в интервю, че „Доган пръв разбрал, че който владее съдебната власт и има медийна империя, може да управлява дори да е трета политическа сила".

Докато не бъдат изяснени тези въпроси, главният прокурор ще оставя впечатлението, че е по-скоро играч на политическата и икономическата сцена, смятан за такъв от самия Бойко Борисов впрочем - така излиза от неговия цитат. А премиерът ще си стои под съмнението за тежки притеснения от главния прокурор, които го възспират да проведе съдебна реформа, ако тя не бъде одобрена от Цацаров.

Така че моля, по-кротко с демагогията. Обиждате ни.

Петя Владимирова

„Дневник”