Евростат: Делът на хората в риск от бедност е най-голям в България

/КРОСС/ Миналата година 21,1 процента от населението на ЕС или 92,4 милиона души са били застрашени от бедност или социално изключване спрямо 21,6 на сто през 2018 година, сочат публикуваните днес данни на Евростат.

На този фон България е била страната с най-голям дял от населението в риск от бедност и социално изключване - 32,5 на сто, следвана от Румъния (31,2 процента), Гърция (30 на сто), Италия и Латвия (по 27,3 на сто, данните за Италия са за 2018-а), Литва (26,3 на сто) и Испания (25,3 на сто).

Най-малък е бил делът в Чехия (12,5 процента), Словения (14,4 процента), Финландия (15,6 процента), Дания (16,3 процента), Словакия (16,4 процента), Нидерландия (16,5 процента) и Австрия (16,9 процента).

Да бъдеш в риск от бедност или социално изключване означава да отговаряш на поне едно от следващите три условия: в риск от бедност след социални трансфери (бедност на доходите), в сериозни материални лишения или да живееш в домакинство с много ниска интензивност на труда.

През 2019 година всеки шести човек в ЕС (16,5 процента от населението) е бил в риск от бедност заради ниски доходи спрямо 16,8 процента през 2018 година. Този показател описва дела на хората, които живеят в домакинство, чийто разполагаем доход е под националния праг за риск от бедност.

Румъния е с най-голям дял от населението в риск от бедност поради ниски доходи - 23,8 процента. Следват Латвия (22,9 процента) и България (22,6 процента). Този показател е най-нисък в Чехия (10,1 процента), Финландия (11,6 процента) и Словакия (11,9 процента).

Един на 17 души в ЕС (5,6 процента) е живял миналата година в сериозни материални лишения, което означава липса на ресурси за плащане на сметките, за адекватно отопление или за едноседмична почивка извън дома. През 2018 година показателят е бил на равнище 6,1 на сто. В България е най-голям делът на хората, живеещи в сериозни материални лишения - 19,9 процента. След нея се нареждат Гърция с 16,2 процента и Румъния с 14,5 на сто. Този дял е най-малък в Люксембург (1,3 процента), Швеция (1,8 процента), Финландия (2,4 процента).

През 2019 година 8,5 процента от населението на ЕС под 60-годишна възраст са живели в домакинства, в които възрастните са работили под 20 процента от общия си трудов капацитет. През 2018 година този дял е бил 8,8 процента. Показателят е най-висок за Гърция (13,8 процента), Ирландия (13 процента, данните са за 2018) и Белгия (12,4 процента). В България делът на хората, живели в домакинства с много ниска интензивност на труда, е бил 9,3 на сто, колкото и в Дания. Чехия (4,2 процента), Полша (4,7 процента) и Малта (4,9 процента) са били с най-нисък дял.

Утре се отбелязва Международният ден за изкореняване на бедността.