Доклад: България е сред водещите в ЕС по ръст на икономиката през 2025 г., но той е небалансиран

/КРОСС/ Икономиката отчита през изминалата година стабилен растеж от 3,1 процента, което я нарежда сред водещите в ЕС. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана - доминирана от вътрешното потребление при сравнително слаба инвестиционна активност и отрицателен принос на износа.

Това се казва в годишния доклад за 2025 година на Съвета за икономически анализи (СИА), който беше представен пред пред Министерския съвет, съобщават от СИА.

Основният извод в доклада: икономиката расте стабилно, но моделът на този растеж е небалансиран. Необходими са повече инвестиции, по-висока производителност и по-балансирана макроикономическа политика.

Забавянето на производителността на труда, съчетано с ограничено натрупване на капитал, поставя под въпрос устойчивостта на процеса на реална конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, но и с намаляващо предлагане на труд поради неблагоприятни демографски тенденции, което създава силен натиск върху заплатите и разходите за труд.

Инфлацията се ускорява умерено до 3,5 процента, като съществуват рискове от допълнително засилване при продължаващ натиск от страна на търсенето, както и от неблагоприятните външнополитически фактори.

По отношение на външния сектор дефицитът по текущата сметка достига 5,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), основно поради нарастващия търговски дефицит. Ако подобна тенденция се запази и през следващите години, тя би могла да се превърне във фактор за увеличаване на външните макроикономически дисбаланси, особено в случай, че растежът продължи да се основава предимно на вътрешното потребление, предупреждават от Съвета.

В документа се посочва още, че фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен дефицит от 3 процента от БВП въпреки благоприятната икономическа конюнктура и силното вътрешно търсене.

Специално внимание в доклада за 2025 г. е отделено на анализ на динамиката на трудовите възнаграждения в България. Анализът поставя въпроса дали тяхното нарастване е прекомерно. Според вижданията на консултативния орган към МС подобна оценка не трябва да се основава на номиналния ръст на заплатите, тъй като той може да бъде изкривен от инфлацията. По-подходящ показател е делът на трудовите възнаграждения в брутната добавена стойност, който отчита както инфлацията, така и нарастването на производителността на труда.

Данните показват, че този дял у нас се увеличава значително - от около 55% през 2000 г. до приблизително 67 процента през 2024 г. Това нарастване се дължи основно на структурни промени в икономиката, особено увеличението на дела на трудовите възнаграждения в сектора на услугите, като търговията и гастрономията, но и при публични услуги като образование и здравеопазване, съобщават от СИА.

В заключение от Съвета заявяват, че нарастването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, но устойчивото му продължаване изисква ускорен ръст на производителността и инвестициите, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разходи за труд в сектора на услугите.