Какво означава за България замразяването на договора с „Боташ“

/КРОСС/ В понеделник, преди началото на срещата на върха на НАТО в Анкара, беше постигната договореност за временно замразяване на договора с турската компания „Боташ" след разговор между българския премиер Румен Радев и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Съгласно подписания документ, през следващите 15 месеца България ще заплаща единствено за реално използвания капацитет. В същия период „Булгаргаз" и „Боташ" ще водят активни преговори за предоговаряне на условията по договора, съобразно актуалната пазарна обстановка. 

Темата, наред с други актуални политически събития, беше коментирана в студиото на предаването „Твоят ден" от политолозите Димитър Ганев от „Тренд" и Първан Симеонов от „Мяра".

Първан Симеонов заяви, че „голямото питане сред българите ще бъде дали договорът е кражба, или не". По думите му споразумението може да бъде определено като лош или панически подписан договор, сключен при съвсем различни обстоятелства.

Според Димитър Ганев няма основания да се смята, че българската страна е настоявала договорът да бъде замразен до провеждането на местните избори. „Колкото до това замразяване, аз бих акцентирал над това, че Радев не отхвърля тезата си, която е защитавал в продължение на години, а по-скоро това е отстъпка от турската страна, която да даде време на правителството ни да направи така, че договорът да заработи", коментира той.

По повод спекулациите за споделен полет между лидера на ДПС и конституционния съдия Десислава Атанасова, Първан Симеонов изрази мнение, че подобни теми не бива да заемат толкова голямо място в обществения и политически дебат. Според него „едно от големите неща, върху което трябва да се съсредоточим, е че вече почти няма ДПС. Това е последващо действие, което не дойде, защото българите така гласуваха". Политологът определи случващото се като исторически момент в политическото развитие на страната.

В края на разговора Димитър Ганев обърна внимание и на бъдещите местни избори. „Местните избори през 2027 г. ще отговорят на въпроса дали „Прогресивна България" ще бъде устойчив политически субект", посочи той.