БСП била място за всеки, а Първанов не е кой да е

Първанов и Станишев продължават да си изпращат телеграми под формата на кратки съобщения в медиите- малко като Ленин, който инструктира болшевиките как да завземат властта през 1917 година, пише в блога си http://ivo.bg журналистът Иво Инджев. 

След като будни български медии регистрираха невероятното събитие „Първанов се завръща" ( по следите на престъплението, бих казал), Станишев реагира днес с приветствена телеграма за медийна употреба по повод разкритието, че бившият му партиен лидер е подал документи за възстановяване на партийното му членство в БСП.

„В БСП има място за всеки", казал Станишев, както твърдят едни меродавни...Не искам на меродавните да съм като мерудия, но тази прегоряла манджа сме я консумирали. И тъкмо поради това припомням какви чудесии стават с възстановяването на партийното членство във въпросната партия.

През все по-далечната, но близка до сърцето на Първанов 1997 г. , за която той със задна дата се изживява като спасител на нацията ( защото на 4 февруари благоволил да върне невъзможния за реално консумиране управленски мандат на БСП на президента Стоянов), се разгоря битка за лидерството в БСП. Уволненият тогава от новия президент шеф на разузнаването Бриго Аспарухов не само си призна след дълги години шикалкаване за своята „надпартийност", че си е бил духом в партията си, но и посегна към най-милото на всеки другар от тази партия: кандидатира се направо за председател на БСП. И загуби. В битка с кого? Със самия Първанов. Кален ни е той ( решението за ударението на думата „кален" оставям на преценката на читателя)!

Припомням това за протокола. Защото „редовият" нов кандидат на за членство в БСП Георги Първанов също се е устремил към поста на ватмана в червения трамвай, който в един телевизионен клип караше Станишев, устремен към избори, довели до катастрофа за пътниците, качени електорално на това архаично возило. Метафората със старовремския трамвай по нанадолнището придобива нови измерения със спирач на пътя му, като опитният саботьор Първанов. Защото той е доказал способности в едно: умее да пречи, както никой друг от съвременните ни политици. Ако докопа пак червеното кормило, нищо добро не чака България.