България в европейския проект TRENDLINE. Мащабно национално проучване на рисковите фактори по пътищата

/КРОСС/ Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата" дефинира ключови тенденции, базирани на данни от мащабно национално проучване на рисковите фактори по пътищата, проведено в рамките на европейския проект TRENDLINE. Данните показват цялостно подобрение спрямо предходни измервания, но и открояват необходимостта от целенасочени политики в конкретни области.

Проучването е част от европейската инициатива TRENDLINE, съфинансирана от ЕК, и надгражда резултатите от предходния проект Baseline. Измерени са 6 ключови показателя за ефективност (КПЕ) на базата на наблюдения на десетки хиляди превозни средства и анкети с хиляди водачи в цялата страна.

България участва в проекта TRENDLINE заедно с още 24 държави-членки на ЕС, както и 4 други европейски държави като наблюдатели. Проектът стартира през октомври 2022 г. а целта му е да бъдат измерени и сравнени ключови показатели за ефективност (КПЕ) в сферата на безопасността на движението по пътищата и да бъдат използвани като основа за формулирането на по-добри политики. 

Досега държавите обикновено отчитаха броя на загиналите и ранените. Проблемът е, че тези числа са повлияни от демографските промени. В някои страни населението намалява, но броят на пътуванията нараства, в други - обратното. Така една и съща политика може да изглежда успешна на едно място и неефективна на друго, без реално да е така.

Целта на Европейската комисия е да надгради този подход, като въведе следните осем нови ключови показатели, които не просто отчитат последствията, а измерват поведението и условията, които водят до инциденти:

• Скорост - колко водачи карат в рамките на ограничението

• Обезопасителни колани - колко пътници ги използват правилно

• Каски - процент мотоциклетисти и колоездачи, които ги носят

• Алкохол - спазване на законовите лимити

• Разсейване - колко водачи не ползват телефон по време на шофиране

• И още три, свързани с безопасността на автомобилите, състоянието на инфраструктурата и реакцията при инциденти.

В допълнение към осемте КПЕ, които бяха определени от Комисията и използвани в рамките на Trendline/Baseline, по проекта бяха идентифицирани и някои нови експериментални показатели -„Дял на пътищата с ограничение на скоростта 30 km/h в застроените зони" и „Самооценка на рисково поведение и нагласи към рисково поведение - фактор „Алкохол". За всички експериментални показатели са изготвени обобщени доклади на европейско ниво с резултатите от пилотните проекти и съответни методологии за отчитане на индикаторите.

В България събирането на данни се проведе на два етапа: през май-юни и септември-ноември 2024 г.  Бяха измерени шест от ключовите показатели - скорост, колани, каски, алкохол, разсейване на водачите и безопасност на автомобилите.

Ключови тенденции и резултати от проучването:

Резултатите по повечето измерени показатели бележат положително развитие спрямо тези от проекта Baseline, но са нужни систематични усилия за продължаване на тази тенденция.

• Правилно използване на детски столчета: Общо за всички пътища: Налице е лек спад в общия дял на правилно използваните детски столчета и системи за обезопасяване. В първата фаза (Baseline) този дял е бил 60.8%, докато в настоящия етап (Trendline) е намалял до 58.4%. Макар да има лек общ спад, тенденциите са много различни според типа на пътя: най-голям успех е постигнат при пътуванията извън населени места, където има драстично увеличение на правилната употреба на детски столчета. Най-сериозно предизвикателство остават пътуванията в застроени зони, където се наблюдава тревожен спад, както и при пътуванията по магистрали, където също има влошаване.

• Ръст в употребата на предпазни колани: Наблюдава се чувствителен ръст при използването на колани, основно движен от промяна в поведението на пътниците. Утвърждава се практиката за поставяне на колани и на задните седалки, която доскоро е била изключение. Данните показват, че докато водачите и пътниците на предна седалка имат традиционно високи нива на употреба, най-значителен е ръстът при пътниците на задна седалка на всички видове пътища. Докато дисциплината на шофьорите и пътниците на предните седалки е трайно висока, фокусът на бъдещи кампании и контрол трябва да остане насочен към повишаване на употребата на колани на задните седалки.

• По-стриктно спазване на скоростта: Увеличава се делът на шофьорите, които карат в рамките на ограниченията. И на трите типа пътища в обхвата на проучването се увеличава делът на шофьорите на леки автомобили, които карат в рамките на установените ограничения на скоростта. Според изчислените данни от използваната радарна камера в рамките на Trendline спазващите ограничението на магистрала са 93% (при 89% измерени по време на Baseline); на извънградски пътища са 96% (срещу 93%). Най-значима (с над 11 процентни пункта разлика) е промяната на пътищата вътре в градовете - 56 на сто срещу 45 на сто в периода на Baseline. Въпреки положителната тенденция, спазването на ограниченията в населените места се очертава като проблемно и изисква по-активното прилагане на целенасочени действия и политики за БДП.

• Константно ниво на разсейване: Степента на разсейване на водачите поради използване на мобилни устройства остава непроменена през последните години, с минимално подобрение единствено в градски условия. Данните показват почти идентични резултати за двете измервания, което потвърждава липсата на съществена промяна в този рисков навик. Минимално подобрение на концентрацията се забелязва при шофиране в градовете.

• Употреба на каски от велосипедисти: Този показател остава на изключително ниски нива. Данните показват, че едва 31% от велосипедистите извън населени места и 18% в градски условия носят каски.

• Каски при мотоциклетисти: Резултатите остават стабилни, но се забелязва минимална тенденция на спад при пътищата извън и вътре в населените места. Данните потвърждават много високи, но леко понижаващи се нива на употреба - 96% извън населени места при 99%, измерени в Baseline, 92% в застроени зони (срещу 94%) и константно ниво на магистрали - над 99%.

• Употреба на алкохол: Не се регистрира статистически значима разлика спрямо предходното проучване. Трябва да се има предвид обаче, че данните се базират на самооценка от водачите, което предполага субективност.

• Безопасност на превозните средства: Само 4.8 % от леките автомобили са на възраст 0-5 години, този показател за 2020 г. е  7 %. Делът на новорегистрираните леки автомобили спрямо общия автомобилен парк през 2022 г. е 0,78 %, което показва спад спрямо 2019 г. - 1,3 %.

Данните от националното проучване в рамките на TRENDLINE очертават една по-безопасна картина по пътищата на България, но с ясно изразени рискови зони, които изискват незабавни мерки. Отчита се значителен успех в две ключови направления - увеличен дял на шофьорите, спазващи ограниченията на скоростта, особено в населените места, и чувствителен ръст в употребата на предпазни колани на задните седалки, което доскоро беше изключение.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Въпреки този напредък, проучването алармира за сериозни предизвикателства. Наблюдава се тревожен спад в правилното използване на детски столчета, особено в градовете. Същевременно остават нерешени хронични проблеми като константно високото ниво на разсейване от мобилни телефони и критично ниската употреба на каски от велосипедисти.