Увеличават се пациентите с белодробни болести, има дефицит на пулмолози

/КРОСС/ Страдащите от трите социалнозначими белодробни болести - хронична обструктивна белодробна болест, белодробен карцином и астма, се увеличават, а в редица селища в страната има дефицит на пулмолози в доболничната помощ. Това съобщи във Варна председателят на Българското дружество по белодробни болести /БДББ/ проф. Владимир Ходжев. Според него ръстът на новооткритите случаи ще продължава поради факта, че България води европейската класация по брой на пушещите цигари деца, съобщи "Труд бг".

Българските пулмолози разполагат с модерна апаратура и медикаменти, които са безплатни за пациентите, но при една нова епидемия има риск квалифицираните специалисти да се окажат недостатъчно. „Такива епидемии се случват на всеки 10 г. Предходната беше от свински грип, последва я COVID. 10 години са нужни за обучението на един медик и още толкова, за да придобие опит, а съсловието застарява", очерта картината проф. Ходжев. Според него идентична е тя и при инфекционистите и реаниматорите.

Сред градовете с недостиг на пулмолози са Добрич, Шумен, Ямбол, но проблеми има почти навсякъде и затова за преглед се чака от седмица до 20 дни, посочи зам.-председателят на БДББ доц. Диана Петкова. В болниците картината е по-добра, но поради недофинансирането на клиничните пътеки много млади медици избират по-атрактивни специалности.

Въпреки това по време на пандемията в България са прилагани най-модерните методи и препарати за лечение. „За разлика от Западна Европа, където болните бяха ангажимент предимно на инфекционистите, у нас основната тежест бе поета от клиниките по белодробни болести, което бе шанс за хората с тежки усложнения", подчерта доц. Петкова. Тя цитира научни данни, според които между 4 и 6% от лекуваните в стационар заразени с вируса остават с трайни тежки увреждания.

Точна статистика на страдащите от постковид синдром няма, но симптомите са ясни - задух, постоянна умора, проблеми с паметта, които продължават с месеци. При проявата им хората веднага трябва да търсят помощ, категорични са ръководителите на БДББ. Дружеството е разработило амбулаторна процедура и две клинични пътеки за проследяване и лечение на пациенти с постковид синдром. „Те са предоставени на институциите, надяваме се да бъдат одобрени и финансирани от следващата година", каза проф. Ходжев.

Постковид синдромът, съвременните методи за лечение на астма и туберкулоза са акцентите на Осмия конгрес на БДББ, който се провежда в курорта Златни пясъци. Сред гостите на форума са лекари и учени от Европа, САЩ и Канада.