Путин предложи на Европа да се освободи от атлантическата каишка

/КРОСС/ Темата за националния суверенитет стана ключова в хода на дискусиите на международния икономически форум в Санкт Петербург.
Президентът на Франция Еманюел Макрон така горещо убеждаваше всички, че неговата страна има истински суверенитет, че Владимир Путин не издържа и в отговор направи изключително щедро предложение на Европа, пише в материал електронното издание на „Взгляд".

В него пише още:

"Участието на различни световни лидери в заседанията на Петербургския международен икономически форум отдавна стана традиция, но този път заедно с Путин на сцената присъстваха едновременно няколко знакови персони. И ако за участието на Макрон и премиера на Япония Шиндзо Абе се знаеше много преди откриването на форума, то участието на заместник-председателя на Китай Ван Цишан бе анонсирано само преди една седмица.

Изглежда, самият Си Дзинпин е командировал своята „дясна ръка", за да направи поредна демонстрация на значението, което отдава на „привилегированото стратегическо партньорство" между двете страни. Това вече бе показано в началото на миналия месец, когато министърът на отбраната на Китай в Москва специално акцентира върху това, че с първата си задгранична визита иска да демонстрира на американците тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия. Появяването на Ван сред участниците във форума придаде на разположението на силите на сцената завършен характер - Русия, Китай, Франция и Япония.

А там беше и директорът на МВФ (Международния валутен фонд) - като представител на глобалните структури.

По този начин Владимир Путин се оказа заедно с представител на Европейския съюз (Франция), ключовата страна от Западния блок в Азия (Япония) и стратегическия партньор на Русия - Китай. Отчитайки, че дискусията с участието на лидерите по традиция бе моделирана от американски журналист се получи своеобразно заседание на клуба на „великите държави". Отчитайки и това, че през последната седмица Русия бе посетена и от премиерите на Индия и Германия, на практика се получава пълна картина.

Нямаше ги само англо-саксонците. Но конфликтът с Великобритания на фона на „делото Скрипал" стигна до стадий на открита враждебност, а президентът Тръмп на практика е лишен от свобода на действията по руско направление. Независимо че именно неговите действия по други теми от международния дневен ред през последните дни бяха най-обсъждани.

Разваляне на сделката с Иран, пренасяне на посолството на САЩ в Ерусалим и отказ от срещата с лидера на Северна Корея - за половин месец Тръмп се разписа едва ли не в целия списък от най-болезнените въпроси на международния живот.

Вашингтон залага на изостряне едновременно по цялото геополитическо поле - повишавайки залога с надежда да получи отстъпки и да подобри своите позиции. Да, хегемонът има голяма нужда да формулира по-изгодни за себе си условия в световната търговия и в това няма никакъв парадокс. САЩ остават свръхдържава във военен и финансов план, но самата американска държава не получава толкова голяма изгода от това. Нещо повече - през последните десетилетия върви деиндустриализация на Америка и амортизиране на нейната инфраструктура. И за да подобри външнотърговския си баланс и да върне производството в САЩ, Тръмп е готов да направи всичко. Т.е. да използва наличните в Америка военно-финансови и геополитически предимства за изостряне на международната ситуация с последващо добиване на търговски отстъпки от всички ключови партньори и противници.

Тази игра е опасна, но именно така патриотът Тръмп иска „да направи Америка отново велика". Към това, ако не се направи нищо, перспективите на САЩ няма да станат по-розови: предишния модел на съществуване на страната като световен хегемон така или иначе се е изчерпал и нейният залез и така се случваше пред нашите очи.

В тази ситуация предупреждението на Путин на форума не изглежда преувеличение:
„Излизането на една от страните по договора от правовото поле, сриването на договорките винаги означава съществен риск и трудности. Това е аксиома от деловата практика... В глобален мащаб такова поведение на държавите - особено центровете на сила - води към най-негативни, ако не разрушителни, последствия. Пренебрежението на съществуващите норми и загубата на взаимно доверие могат да предизвикат непредсказуемост, турбилентност и колосални промени. Подобно стечение на факторите може да доведе до системна криза, с каквато светът още не се е сблъсквал".

Путин знае много добре за какво говори. Отговаряйки на въпрос за санкциите, с които САЩ плашат участниците в иранската сделка, президентът цитира самия себе си:
Винаги съм го казвал, смятам това за непродуктивно и вредно. И нашите експети тук си спомнят и на Запад също помнят, моето изказване, да кажем, в Мюнхен през 2007 година, когато говорих за недопустимостта на придаването на екстериториален характер на правовите норми на една държава, в този случай - Съединените щати. Тогава много хора в САЩ и Европа ми се разсърдиха. Но аз предупреждавах именно за това, а ето сега, моля, това разцъфва. Бъдете любезни, моля ви, яжте, каквото ви е сипано!"

Никой не изпитва радост от сбъдването на пророчествата на Путин. Просто той участва отдавна в голямата игра и затова може да наблюдава процесите в динамика:
Именно това разрушава съществуващия световен ред. Ние сме длъжни все пак да се договорим и с нашите американски партньори за някакви единни правила на поведения. Това е много важно, защото, каквато е и темата на нашите днешни дискусии - трябва да се изгради доверие. Или го има, или го няма и ако го няма, то тогава няма да се получи нищо хубаво".

Това бе отговорът на Путин най-вече към Еманюел Макрон. Политическата основа на новия френски президент се базира на много нестабилна основа. Алтантист, който иска да играе новия Дьо Гол, без да има нито качествата на генерала, нито тази Франция, която е способна дори отчасти да отстоява своето. Най-използваната дума в речта на Макрон беше „суверенитет" - и беше ясно, че по този начин той убеждава Путин, французите и целия свят, че Франция действително го има и той, Макрон, ще го укрепи още повече.

Искам да изградя суверенен фундамент. Искам всички нови световни правила да се изпълняват, а за това е нужен суверенитет... Неможем да се доверяваме един на друг, ако не вярваш и не уважаваш самия себе си. Ако не се уважаваш, то никой няма да те уважава. Трябва да се бориш за спазването на суверенитета. Искам да се уважаваме, за да няма никакви намеси".

Путин изслуша внимателно разсъжденията на Макрон за суверенитета и недопустимостта на американските санкции, но на няколко пъти все пак не успя да се удържи. Например, той припомни за глобите, които по-рано бяха платени от френските банки по решение на американските съдилища.

И изречеглавната фраза на този ден:
Еманюел каза, че Европа и САЩ имат взаимни задължения: Европа зависи от Съединените щати в сферата на сигурността. Но няма нужда да съжалявате по този въпрос - ние ще ви помогнем. Ще обезпечим сигурността. И, във всеки случай, ще направим каквото зависи от нас, за да няма никакви заплахи".

Френският президент не пропусна тези думи. Той започна да уверява, че не се страхува от нищо, „защото Франция има армия, която и сама може да защитава страната":
Но аз имам определени задължения спрямо други европейски съюзници и си мисля, че тази архитектура на европейската сигурност е наше задължение"

Този разговор даже не е на различни езици, а на различни нива на мислене. Путин фактически предложи на Европа да се освободи от Америка, от атлантическата каишка, ако тя действително иска да си върне реалния суверенитет. Не този, за който толкова много говори Макрон в своята реч, а истински. Разбира се, пред Путин седеше не Шарл и дори не Марин - но, въпреки това, руският президент каза това, което каза и съвсем не, защото искаше да поласкае парижкия си гост. Просто сега ще има повод да напомни на поредния президент на Франция - ние ви предлагахме".

Превод: Фокус