Dolce far niente = италианска продуктивност

/КРОСС/ Dolce far niente - италианският израз, описващ сладкото удоволствие от безделието. Какво означава това за нас - загуба на време, лентяйство, непродуктивност?

Всъщност при средна 35,5-часова работна седмица Италия произвежда почти 40% повече на час от Турция, където хората работят средно 47,9 часа на седмица, и от Великобритания, където хората работят 36,5 часа. С работна седмица от 38,6 часа средният служител в САЩ работи с 4,6 часа седмично по-дълго от норвежкия. Но за БВП на Норвегия работниците допринасят за еквивалента на 78,70 долара на час - в сравнение с 69,60 в щатите.

Макар да сме свикнали да изпълваме дните си с все повече и повече работа, много от нас осъзнават, че нон-стоп активността не е апотеоз на производителността, а напротив. Това не означава единствено, че работата, която вършим в края на 14-часовия работен ден, е с по-лошо качество, отколкото когато я ършим свежи. Този модел на работа подкопава също и нашата креативност и нашата способност за познание. С течение на времето тя може да ни накара да се чувстваме физически болни - и дори безцелни.

Мислете за умствената работа като за лицеви опори, казва Джош Дейвис, автор на "Two Awesome Hours". Ако искате да направите 10 хил., най-ефикасният начин е да направите всички наведнъж ли? Знаем, че това е невъзможно. Вместо това, ако направиме само няколко наведнъж, между други дейности, в рамките на седмици, направата на 10 хил. лицеви опори ще бъде много по-осъществима. "Мозъкът е много подобен на мускул в това отношение", пише Дейвис. "Чрез постоянна работа поставяте грешни условия и може да постигнете малко."

Много от нас обаче са склонни да мислят за мозъците си не като мускули, а като компютър: машина, способна на постоянна работа. Не само, че това не е вярно, но упоритостта ни да работим с часове без почивка може да бъде вредно, казват някои експерти.