Адм. Емил Ефтимов: Прибързано връщане на наборната служба ще даде отрицателен ефект

/КРОСС/ Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов изрази съществени опасения по отношение на възможното възобновяване на наборната работа. Според него прибързани политически решения без обезпечена база ще доведат до отрицателни резултати.

Той подчертава върху нуждата от съвременна инфраструктура и устойчиво финансиране преди сходна стъпка. Досегашното равнище на разноски от 2% от Брутният вътрешен продукт е извънредно незадоволително за армията. Системното недофинансиране пречи на модернизацията и на попълването на персоналния състав. Тези два процеса са директно обвързани между тях. Модерната техника стимулира младежите да избират военната специалност. Анализът на качествата демонстрира дефицити, които не могат да се преодолеят със настоящия бюджет.

На срещата на върха в Хага страните от НАТО одобриха нови амбициозни цели. Разходите за защита би трябвало да доближат 5% от Брутният вътрешен продукт до 2035 година. Този ангажимент включва 3,5% за съществени потребности и 1,5% за действия, свързани с защитата. По-високите условия целят подсилване на националната резистентност при рецесии.

България е изправена пред доста по-високи цели за качества в новия цикъл на обмисляне. Въпреки позицията на началника на защитата, Министерството на защитата разгласи нови проекти. Ведомството обмисля възобновяване на наборната работа посредством образование отвън страната. Първият набор от младежи към този момент е селектиран за приемане на повиквателни. Този ход цели да понижи натоварването върху родната военна инфраструктура.

Европейската наклонност за връщане на казармата става все по-осезаема в района. Хърватия към този момент утвърди двумесечна наборна работа с огромно парламентарно болшинство. Германия също възнамерява ускорено възобновяване на наложителната работа до 1 април. Дания усили периода на службата на 11 месеца през тази година. Литва поддържа деветмесечна работа още от 2015 година. В България политическият консенсус по тематиката към момента липсва. Комисията по защита в Народното събрание отхвърли предлагането за връщане на казармата.

Министър Атанас Запрянов съобщи, че наборната работа не е на дневен ред. Според него армията би трябвало да се попълня посредством професионални и доброволни фрагменти. Икономическите калкулации демонстрират, че класическата казарма би коствала 200 милиона лв. годишно. В момента некомплектът в българските Въоръжени сили е близо 20%. Повишаването на заплатите през последните години обаче към този момент дава резултати.

Интересът към военната работа пораства измежду младежите. За едно място към този момент се борят сред трима и петима претенденти. В избрани структури конкуренцията доближава до 20 души за една позиция. В отчета в действителност е посочено, че съществуващите дефицити не могат да се преодолеят с разноски в границите на 2% от Брутният вътрешен продукт.

Модернизацията на армията продължава посредством механизма SAFE на Европейския съюз. Това е дългов инструмент с 40-годишен период и гратисен интервал. България е измежду утвърдените страни за финансиране в границите на 3 милиарда евро. Средствата ще отидат за покупка на 3D радари и 155-милиметрови гаубици. Планира се придобиване на системи за Противовъздушна отбрана и реактивни системи за залпов огън. Основните планове за превъоръжаване се извършват макар забавянията в международните доставки. Първите осем машини „ Страйкър " към този момент са признати за образование на Сухопътните войски. Тяхното асемблиране стартира в цех „ Терем - Ивайло ".

На първия нов модулен патрулен транспортен съд към този момент е вдигнат българският байрак. Летците и техниците усвояват интензивно новите самолети F-16. Инвестиционната стратегия до 2032 година планува и нови софтуерни стъпки. Армията развива качества с дронове още от 2020 година. Европа към този момент построява защитни стени против безпилотни апарати след съветски провокации.

България работи с локални компании за придобиване на антидрон системи. Ключът към триумфа е интеграцията на датчици посредством изкуствен интелект. Сигурността в Черно море и Западните Балкани остава главен приоритет. Анализът на заканите в Министерството на защитата се прави непрестанно. Участието в задачи в Косово и Босна и Херцеговина е значителен принос. България продължава тясното съдействие със Съединени американски щати като стратегически съдружник. Това включва подготовка за киберотбрана и употреба на новата техника.

Връщането на наборната работа изисква необятен публичен и политически спор. Общественото мнение демонстрира, че 68% от жителите поддържат наложителната казарма. Адмирал Ефтимов обаче остава безапелационен за рисковете при прибързани дейности. Технологичното развиване би трябвало да предхожда всевъзможни организационни промени в бранша.