Бизнесът търси кадри

/КРОСС/ Близо половината от младежите на възраст между 20 и 29 години у нас не работят. Това показват данните на Евростат за 2025 г.

Карина Карагьозова е на 24 години и работи във високотехнологична компания, която произвежда космическа техника. Тя намира сезонна работа на морето, когато е едва на 17 години, и оттогава сменя няколко позиции в областта на данъчните и консултантските услуги, докато намери позицията, на която е днес.

„Аз винаги съм била голяма късметлийка, когато става въпрос за намиране на работа, но някак си винаги се е получавало, където се опитвам. Това е дълъг процес и не е лесно, не е нещо, което се случва ей така, да ти падне от небето, но доста бързо успях", обясни Карагьозова.

Не толкова лесно обаче се оказва за голяма част от младите в България да се реализират на трудовия пазар. Според експерти бизнесът също страда от липса на кадри.

„Имаме няколко групи предприятия, които докладват хроничен недостиг на труд и наемат хора. Едните са хотелите и ресторантите, които предлагат много ниски заплати и са непривлекателни за българските работници. Другото е строителството, което от една страна е доста тежък физически труд, към който хората по-скоро не са привлечени, но и там се дават сравнително ниски заплати. Третото са някои сегменти на преработващата промишленост, които също предлагат лоши условия на труд", обясни Адриан Николов от ИПИ.

Според работодателите бизнесът има нужда от подготвени кадри и това се оказва пречка за младите, които търсят първа работа.

„Проблемът за младите хора, които искат да намерят работа, е, че трудно влизат на пазара на труда със своето първо работно място. Работодателят и бизнесът търсят определен опит, умения, езици, технически компетентности и т.н., за да могат да им дадат работа", коментира Николай Николов, председател на Българската конфедерация по заетостта.

Младите търсят основно дистанционна работа и гъвкави форми на заетост, казва още експертът. Според него обаче младежите имат и големи очаквания по отношение на заплащането.

„По-скоро те са може би нереалистични. Пазарът е такъв - цените се увеличават, инфлацията е по-висока, отколкото реално се публикува като статистика. Може би имат нужда от кариерно консултиране и някой да ги ориентира в реалностите на пазара. Това всъщност се случва с намирането на първа, втора и следваща работа. Така че да - младите имат сериозни изисквания към работодателите си и възнагражденията. Те очакват не само заплащане, а и дистанционна работа, менторство, баланс между работа и личен живот, докато бизнесът и корпорациите изискват малко по-различни неща", добави Николов.

От Института за пазарна икономика търсят причините за трудната реализация на младежите още в образователния етап.

Изследователите предупреждават, че ако не се предприемат своевременни мерки, професионалното прегаряне може да достигне размерите на глобална „пандемия"

„Нещо, което също има значение, е доста сериозният провал на професионалното образование да създава кадри директно за пазара на труда. Все по-често наблюдаваме сериозно разминаване между това, което професионалното образование в гимназиалния етап дава като умения, и това, което се търси на пазара на труда. Това означава, че преходът от този тип образование към заетост е доста затруднен. Имаме много малко дуално образование, което би следвало да улесни този преход, както и относително малко практики. Това означава, че тези ученици, които бихме очаквали директно на 18-19 години да преминат към заетост, по-скоро се ориентират към доучване или към някаква форма на висше образование", заяви Адриан Николов.

Според Карина промените на трудовия пазар у нас са видими и за тези, които търсят работа.

„В момента мисля, че трудовият пазар е много труден за навигиране, но това до някаква степен е нормално, като се има предвид, че сме в период на големи промени. Преди 15 години това се видя с навлизането на технологиите и всички искаха да бъдат в IT сектора, защото беше най-платежоспособен. В момента тази промяна се вижда с изкуствения интелект и това е много сериозна трансформация на трудовия пазар", смята тя.

Има и един основен фактор, който помага в професионалната реализация, казва още Карина.

„Всеки човек, млад или не, ако търси работа, която го вълнува и го мотивира, ще успее много по-лесно, защото това според мен е най-трудното - да намериш нещо, което те движи", допълва тя.

Данните на Евростат показват, че най-голям дял на работещи младежи в ЕС има в Нидерландия, Малта и Германия. Най-малко хора до 29-годишна възраст работят в България, Италия и Румъния.

бТВ, „Тази събота"