Пламен Димитров: Надявам се, че увеличението на минималната работна заплата не е първоаприлска шега

Ние продължаваме да настояваме за 290 лв. с аргументите, които сме сложили на масата и с отчетите, които са направени. Не мисля, че увеличението е само негова, всъщност не мисля, че е въобще негова работа той да намира парите за това увеличение. Но, ако Младенов е намерил, парите, значи 290 лв. би трябвало да бъдат заработката на министър Дянков за увеличението на минималната работна заплата.

Кои са вашите аргументи за увеличаване на минималната работна заплата на 290 лв.?

Многократно се аргументирахме. Първо, увеличението на минималната работна заплата с по-голяма стъпка е необходимо, тъй като е замразена вече трета година. Второ, съотношението на минималната работна заплата към средната работна заплата в България е намаляло като съотношение и е едно от най-ниските, около 37%, при средно за ЕС 45%-50%. Резолюция, препоръка на Европейския парламент е като ориентир да се гони 60% съотношение. С други думи, това е ясен знак, че увеличението на минималната работна заплата трябва да изпреварва, трябва да е по-голямо от ръста на доходите като цяло. Един от най-важните аргументи за нас е, че към настоящия момент минималната работна заплата и нетният й размер е под прага на бедност и то под истинския праг на бедност, който ще бъде надвишен. Прагът на бедност  е 233 лв., а не 211 лв., както Министерството на труда и социалната политика сметна, пренебрегвайки собствената си методика, която беше приета преди няколко години със съгласието на всички коалиционни партньори и по която трябва  вече да се изчислява прагът на бедност в България. Тоест там се направиха някои манипулации, за да може прагът на бедност да остане 211 лв. Но дори и 211 лв. праг на бедност при разполагаем доход от 189 лв. на сегашната минимална работна заплата /толкова остават, като се приспаднат данъци и осигуровки за човек, който работи на минимална работна заплата/ сами разбирате, че е под прага на бедност, определен от Министерството на труда и социалната политика. Искаме минимална работна заплата от 290 лв., защото нетният размер на дохода от 290 лв. ще бъде 237 лв., тоест малко над истинския праг на бедност. По-голямо увеличение на минималната работна заплата е възможно чисто икономически. Нали минималната работна заплата трябва да бъде обвързана с ръста на икономиката и най-вече с ръста на брутния продукт и производителността на труда. Отчетните данни на НСИ за миналата година показват, че производителността на труда е нараснала с 6,6%. Некомпенсираната инфлация е близо 5,5 % за двете години. Инфлацията през тази година до момента наближава 2%. Така че, от гледна точка и на икономическите дадености и данни, от гледна точка на инфлационните процеси, натиска на пазара на труда и нейната потребителска стойност и от гледна точка на съотнасянето към социалните минимуми - имаме поредица от аргументи, които определят задължителното осезаемо увеличение на минималната работна заплата.