Димитър Радев: Проектобюджетът за 2026 г. задълбочава негативната тенденция в публичните финанси

/КРОСС/ „Предложеният държавен бюджет за 2026 г. не показва признаци за обръщане на негативната тенденция в публичните финанси, а по-скоро свидетелства за нейното задълбочаване". Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за БТА.

„Независимо как оценяваме причините, по-важното е, че предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив - в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване. А това вече е сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси и доверието във фискалната политика", посочи Радев.

Той допълни, че при вече започнала процедура срещу България за свръхдефицит подобни сигнали придобиват още по-голяма тежест.

В интервюто управителят на БНБ коментира и икономическите перспективи пред Европа след участието си във форума на Европейската централна банка в Синтра. Според него основното послание от срещата е необходимостта Европа да действа по-бързо, за да намали икономическата дистанция със Съединените щати.

„Европа не изостава в създаването на иновации. Проблемът е, че значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство", отбеляза той. Според Радев за повишаване на продуктивността ще бъдат необходими повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бързо внедряване на новите технологии.

По отношение на паричната политика на Европейската централна банка той каза: „Навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска, а все по-малко - чрез предварително зададена траектория".

Радев даде положителна оценка и за първите шест месеца от членството на България в еврозоната. „Преходът протича спокойно и много добре организирано. Това е резултат от сериозна подготовка, която БНБ и банковият сектор извършваха дълго време", подчерта той.

По думите му вече се наблюдават първи положителни икономически ефекти, сред които засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и по-добро позициониране на страната по отношение на достъпа до финансиране. В същото време той отбеляза, че ползите от членството няма да се реализират автоматично, а ще зависят от провеждането на стабилна национална политика, подобряването на инвестиционната среда и укрепването на публичните финанси.

По темата за първата българска възпоменателна евромонета, посветена на българската азбука, управителят на БНБ заяви, че до приключването на процедурата няма да бъдат правени допълнителни коментари. По думите му централната банка е изпълнила всички свои ангажименти при пълно спазване на законовите и процедурните изисквания.