Румен Радев: Моята цел е България да се развива като свободна и модерна държава

Анонимен

Бях доста озадачен, че Радев бе поканен в студиото на известният в БНТ журналист Бойко Василев в зората на предизборната кампания. После ми стана ясно с откровено провокиращите въпроси отговора на Радев да бъде в услуга на Борисов и Пеевски. Да се изяви като проруски и антиевропейски настроен. Да издаде екипа си и партията, чиято регистрация ще използва, за да бъдат ударени от двамата. Радев излезе доста умен и отговори подобаващо, за да се окаже Бойко с празни ръце.

31.01.2026 22:01:46

Страхил Ангелов

Интервюто на "топ" водещия Бойко Василев с Румен Радев в ефира на държавната телевизия показа колко несъстоятелна, ретроградна, клиширана е казионната журналистика в България. Тези т.нар. "журналисти" продължават да живеят и "творят" в някаква паралелна реалност, която ни най-малко не кореспондира с реалността. Причината е, че те са най-обикновени агитатори и ретранслатори на пропагандните тези, които формира брюкселският чиновнически апарат. Това прави повечето въпроси и теми, които се поставят на обсъждане, абсолютно неадекватни и по същество ирелевантни Бойко Василев явно искаше точно това интервю да стане по-добре, но се получи "както винаги". И няма как да е иначе, когато публичната среда у нас е превзета от индоктринирани украински мухлясали мозъци, чийто кръгозор се простира до стандартния въпрос за "благонадежност" на госта: "Чий е Крим?". Тях все още това си ги интересува, те ни най-малко не са разбрали какво се случва и продължават да си питат. Единствената новост е, че от известно време започнаха да плямпат по нещо и за Гренландия. Това е спуснато от някакъв "екип" в БНТ, за чиято издръжка всички плащаме десетки милиони. Въпросният Василев, като е толкова привързан към "международното" право и неговите принципи, защо не попита например "чий е Северен Кипър", или "чия е Газа"? А Тайван, Нагорни Карабах, Косово, Дарфур, Сахел, Белфаст, Билбао...чии са? Този "журналист" наясно ли е например, че генсекът на ООН Антониу Гутиереш обяви, че организацията е пред финансов колапс? И това е така, защото балансът на силите е чувствително изменен и основни играчи вече нямат нужда от тази превзета от бюрократи организация, която не е разрешила нито един конфликт, но за сметка на това задълбочи много! Тези хора ще влязат в час, едва когато реалността се стовари на главите им с такава сила, че изпаднат в безсъзнание. И това си е техен проблем, но трагедията е, че продължават да дезинформират по-голямата част от населението, което все още вярва на това, което му се казва и показва от националните телевизии, и най-вече БНТ. Как е възможно, когато се говори за енергийна сигурност и се пита за "Боташ", да не се обели и дума за решението на ЕС да забрани изцяло вноса на втечнен и тръбен газ от Русия, което влезе в сила преди три дни? Наясно ли е този пропагандист и агитатор, че през България минава единствената тръба, която пренася именно руски газ и ние като държава се захранваме от нея? Ако не му се вярва, нека пипне радиатора в студиото си - така емпирично ще се увери Въпросния кадър на държавната телевизия доскоро подскачаше на площада в Белград заедно с протестиращите срещу Вучич - президент на съседна на България държава. Кой го упълномощи да се занимава с това и да се вживява като съорганизатор на анти-правителствени протести в Сърбия? Той не е част от екип на някоя от корпоративните кабеларки с неясна собственост и финансиране, като БТВ и НОВА, а журналист в националната телевизия и действията му могат да имат сериозни последствия за двустранните отношения със западната ни съседка. Как Василев не се сети да попита Радев за новата стратегия за национална сигурност на САЩ, в която Русия не е заплаха, но ЕС е посочен като такава? А публикуваната преди седмица от Пентагона стратегия за отбрана, в която се предвижда поетапно изтегляне на американските войски от Европа? Защо не обсъдиха с Радев това, че министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет няма да присъства на т. нар. "ключова" среща на министрите на отбраната на страните от НАТО на 12 февруари и вместо него се предвижда участие на заместника му Елбридж Колби, сочен като автор на изолационистката отбранителна стратегия? Това са силни и важни послания. САЩ се изтеглят от НАТО, а след тях това със сигурност ще направи и Турция, защото участието й в този алианс вече не отговаря на геополитическите приоритети на южната съседка на България. Реално НАТО вече съществува само на хартия и е въпрос на време всеки един член на този ретроалианс да поеме по свой път, а Василев и колегите му ще си продължават с задълбочаването на интеграцията на България в несъществуващи структури... Нещо повече, България тепърва започва строежа на голяма военна база под италиански патронаж в Кабиле до Ямбол, въпреки че ракетната система "Орешник" вече е на въоръжение в Беларус и може да долети за няколко минути... Не беше ли редно този Василев, като "водещ" български журналист, да попита Радев какво мисли относно настояването на брюкселските комисари за ускорен прием на Украйна в ЕС и каква би била позицията на България по този ключов за всички ни въпрос? А с гарантирания от държавите членки на ЕС нов заема в размер на 90 милиарда за Киев, за който Зеленски най-нагло обяви, че ще върне, когато Русия му плати репарации, т.е. НИКОГА - какво ще правим, ще даваме ли или не? Дали Василев е прочел данните, публикувани от Евростат, според които цените на храните в най-бедната държава в ЕС България са с 125% по-високи от тези в Западна Европа, докато минималната работна заплата остава най-ниската - 620 евро? И в този ред на мисли, призовавам БНТ и БНР да публикуват сметките си за електроенергия от декември и тези от януари, това е много интересно - ей така да ги сравним всички. Същото важи за Министерски съвет, нека покажат сметките, и особено тази на "социалния" Гуцанов, който много държи да ни залее с мигранти - работници, които, дойдат ли веднъж, никога няма да си тръгнат - още един въпрос, който бе подминат като "маловажен" в рамките на великото интервю с Радев в "Панорама"... Как така вездесъщият водещ на "Панорама" и фанатизиран украинист Василев не обели и дума за "блястящата" идея на Мерц и вицеканцлерът му, свързана с "Европа на две скорости"? Нима това не е важно за България? Каква би била позицията на Радев по този фундаментален за бъдещето на членството ни в ЕС въпрос? Може да се продължи, но е безмислено. Василев очевидно продължава приоритетно да се интересува от това чий бил Крим, въпреки че темата за черноморския полуостров отдавна е свалена от всякакъв дневен ред и продължава да живее само в болните украински мозъци на соросовата грантоядна общност. ФАКТИТЕ НЕ СПИРАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ, САМО ЗАЩОТО НЯКОЙ СИ БОЙКО ВАСИЛЕВ ГИ ИГНОРИРА. А чия е превзетата и колонизирана България и кога ще се освободим? Този въпрос по никакъв повод не се коментира.

31.01.2026 11:16:27

Румяна Ченалова

Какво не каза Румен Радев в “ Панорама“ – еднакво важно с това което каза? Не разказа за велики свои дела в 1300 годишната ни история / патент на Борисов/. Не добави към стойността си чрез познанства и приятелства с видни политически личности. Не ни обеща светло бъдеще. Не размаха меча на справедливостта с неизпълними обещания. Заложи на принципа- еднакви правила за всички .Това е стратегия, а не евтин популизъм. Не назова лицата на олигархията за да се хареса.Знаем ги. Не ни затрупа с програмни обещания.Дефинира две основни цели – разрушаване на модела на неравенство и изграждане основата на контрол чрез еднакво прилагане на закона. Не се подслони в ореола на големите политически играчи, а посочи фактите / темата “ Крим“/ Не говори патетично за България, избра тон и изказ, в чиято достоверност няма съмнение. Не флиртува с нас и не ни нарече с умиление “ прости“, а се държа с достойнство към хора с достойнство. Не назова врагове, не показа омраза. Познатото сервилно или враждебно отношение на политиците ни не присъстваше. Беше различен – без патос, гняв и заричания, без хвалби и конформистки обещания. Държавник.

31.01.2026 11:10:44

д-р Румен Петков

В Панорама бившият президент Румен Радев обяви, че влиза в парламентарната политика не за пост, а за демонтаж на „олигархичния модел“, като атакува „похищението“ на конституционния баланс, механиката на служебната власт и цената на еврозоната „по български“. Той отказа да даде детайли за формацията преди изборите, но поиска готовност за реакция срещу административни спирачки, защити позицията си за войната в Украйна и предупреди: пренасочването на дебата към външнополитически лозунги е подарък за олигархията, която търси легитимация отвън. Поглед.инфо винаги разглежда кой печели от шума и кой плаща сметката, когато политиката се мести „извън институциите“. Извинението като вход към битката Има интервюта, в които политикът идва да „обясни“. Има и интервюта, в които политикът идва да обяви война. Това участие в „Панорама“ беше второто – но започна с първото, най-неочакваното: „Поисках прошка.“ Не е просто реторичен жест. Това е ход, който има две функции: да свали от плещите деветте години институционална дистанция и да отвори врата към най-опасната територия – партийния терен, където прошката не се дава от протокол, а от избори. Радев рамкира излизането си от президентството като морален и политически дълг: „Считам за свой дълг… да настъпя в парламентарната политика.“ Тук е първата голяма заявка – той не влиза „да се пробва“, а да замени ролята си: от арбитър и критик към играч, който носи отговорност за резултат. И за да не изглежда като човек, който девет години е „събирал капитал“, той обръща обвинението: „За минута не съм използвал поста си… за да правя партия.“ Но в същия миг интервюто показва и голямата слабост на този разказ: ако девет години си се въздържал в името на надеждата, тогава защо сега внезапно е „призвание“? Отговорът му е прост и убийствен: „Сглобката уби надеждата.“ Това е не просто критика към конкретно управление – това е присъда над целия цикъл след 2020 г.: протест, очакване, обещание, компромис, разочарование. И точно тук той пуска основния си политически шифър за предстоящата кампания: олигархията. Не като обида, а като диагноза, която ще претендира да лекува. С една уговорка: „прошката“ е обещание за човешка слабост; „олигархията“ е обещание за политическа жестокост. „Домовата книга“ – технологията на подменената държава Най-силният институционален удар в интервюто не е към партия, не е към личност, не е към чужда държава. Той е към механизъм. Към начина, по който държавата започва да прилича на кастинг. Радев нарича това „комично“, но зад смеха му стои гняв: „Това не е нормално… да правим по такъв начин кастинг на служебен премиер.“ В това има много повече от спор за назначение. Има страх, че политическата система е започнала да произвежда кадри не по компетентност, а по пригодност за бъдещ служебен пост. И когато той изброява длъжности като гуверньор на БНБ, омбудсман, председател на парламента и техните заместници, внушението е ясно: държавата вече не избира пазители – избира резервни премиери. Това е ключова линия, защото в нея Радев се опитва да върне старата си роля: защитник на институционалния баланс. Само че вече без президентския щит. Оттук идва и втората му голяма цел: да легитимира влизането си в партийния терен като отбранителна операция за държавността. Забележете и как той прехвърля тежестта върху Илияна Йотова: „Постът е в сигурни ръце…“ Това изречение едновременно успокоява и освобождава: успокоява, че няма вакуум; освобождава него, че не оставя „хаос“. И пак – не дава детайли, но дава послание: „вие ще видите как властта ще ни спира“. Подготовка за конфронтация още преди регистрацията. Този сегмент всъщност очертава най-интересния парадокс: Радев влиза в политика, но говори като човек, който иска да върне политиката в институциите. А това означава, че битката му няма да е само с противник, а с навика на системата да живее „на ръба“ и „по процедурите“. Еврозоната – когато цифрите са политика, а цените са присъдата Всяка българска кампания търси голямата тема, която пали масата. Радев я назова: еврозоната – но по начин, който цели да взриви самодоволството. Той настоява, че не е против еврото, а против момента и начина; но истинската му атака е в обвинението за „гъвкавост“ и счетоводни фокуси. Тук той удря в две болни места – инфлацията и дефицита – и рисува картина на държава, която влиза „в сърцето на Европа“ не с реформи, а с трикове. Изречението за болничната такса, променена „за една вечер“, е метафора на управленски стил: държавата се огъва не за хората, а за доклада. Следва втората линия – дефицитът и натискът върху държавни дружества и бизнес чрез забавено ДДС, авансови данъци, „взимане за година напред“. Това е не просто икономическа критика. Това е политическа драматургия: днешната власт печели дата, а утрешната власт наследява дупка. И най-важното: той свързва еврозоната със социалната тъкан. Тук реториката му е внимателно построена – защото ако кажеш „еврозоната е зло“, те лепват етикет. Затова той казва друго: разделихте обществото, разядохте солидарността, ударихте бедните. И когато изрича, че цените са започнали да растат още преди въвеждането, той всъщност прави най-силната си прогноза: икономиката няма да настигне шока, а управляващите няма да понесат отговорност. Тази част е ключова за кампанията му, защото тук той търси прекия контакт с болката на хората. Олигархията е абстракция; цените са ежедневие. Ако иска масова подкрепа, еврозоната му дава мост към милионите, които не четат доклади, а броят касови бележки. Олигархията – голямата дума като голяма стратегия В един момент водещият почти се шегува: „колко пъти казахте думата олигархия“. Но Радев не се смущава – напротив: повтаря я, защото я прави център на наратива. Той предлага дефиниция: концентрация на публична власт + заграбени публични ресурси. И оттук строи целия си разказ за бедността, неравенството, рекета над бизнеса и блокираната икономика. Най-умното в този сегмент е, че той не говори само за морал. Той говори за механика: ресурси, пазари, конкуренция, инвестиции, индустрия. Това е опит да излезе от ролята на „възмездие“ и да влезе в ролята на „модел“. И тук идва неговият опит за интелектуална легитимация – препратката към Джоузеф Стиглиц и идеята, че олигархията и неравенството са свързани. Силният удар е в сравнението: всички държави от региона запазват или намаляват неравенството, само България го вдига до „рекорд“. Дори в суровата, разговорна форма на този стенограмeн текст, посланието е ясно: някой е превърнал държавата в машина за разслоение. Но още по-важно е обещанието му: „Не обещавам възмездия, но обещавам правила еднакви за всички.“ Това е политическият му щит срещу обвинението, че влиза да разчиства сметки. Той се представя като човек на правилата – макар че целият му език е войнствен. И точно тук се ражда най-голямата му амбиция: „да пресече достъпа… до артерията на публичните ресурси“ и да изгради модели, които да не позволят „повторно възвладяване“. Това е ключова фраза: не просто да победиш, а да направиш така, че победата да не бъде открадната обратно. Външната политика като капан – Крим, Украйна, Тръмп и „подаръкът“ за модела Външната политика в българския разговор често е морализиране. Радев я превръща в предупреждение. Отговорът му за Крим е формула, която ще се цитира дълго: „По международното право… по реалността…“ Той рискува – защото знае, че тази тема е мина. Но веднага измества фокуса: който превърне кампанията във външнополитически тест по лоялност, прави подарък за олигархията, която търси легитимация отвън. Тук се вижда политическият му инстинкт: да не позволи да го затворят в етикети „проруски/проевропейски“, а да извади тезата „национален интерес“ като антидот срещу външните шаблони. Той казва: най-опасното е да сведем поведението до дилема „с кого сме и срещу кого сме“, защото тогава ще бъдем влачени в конфликти по чужда логика. В частта за войната в Украйна той използва най-силния си личен капитал – военната компетентност. Дори когато спорът е морален, той го води като оперативен: контранастъплението, условията за настъпление, провалът, подценяването на дипломацията. Това е опит да изгради образ: не „симпатии“, а анализ. После идва и темата за Доналд Тръмп и „съвета за мир“. Радев атакува не целта „мир“, а начина: подпис „без институции“, политика „извън институциите“. Тук той прави мост между външното и вътрешното: проблемът не е Америка, не е Европа, не е Русия – проблемът е, че българската държава е сведена до административен подпис под чужда рамка. И точно този мост е неговият шанс. Защото ако успее да убеди хората, че външният шум е маска за вътрешния грабеж, тогава думата „олигархия“ престава да е лозунг – става обяснение. Когато „прошката“ срещне „модела“ Това интервю не беше разходка на бивш президент в студио. Беше входна декларация към нова властова битка. Радев влезе с „прошка“, за да извади от нея право на нов старт. Но излезе с една по-голяма дума – модел – и с обещание, което звучи красиво и страшно едновременно: правила еднакви за всички. Тук е истинският залог: ако това остане телевизионна реторика, ще потъне като поредната „надежда“. Ако обаче зад думите се появят лица, компетентност, смелост и организация, тогава „Панорама“ ще се окаже моментът, в който България чу най-опасното изречение за всяка система: „няма да е нито лесно, нито безопасно“ – но ще се прави. А в България най-много се страхуват не от скандала. Страхуват се от онзи, който идва не да крещи, а да прекъсне артерията.

31.01.2026 11:07:39