Раду Шуляк: Тъжно е да гледаш родителите с насълзени и да не можеш да помогнеш

/КРОСС/  В новия епизод на подкаста „Храмът на историите" Раду Шуляк, който отпадна на полуфиналите в „Игри на волята" разказва за битките си на екрана и в живота. Пред Мон Дьо той разкрива какво го е белязало най-силно - от бедността в детството, през идването от Молдова в България до 22-годишната борба с наркотичната зависимост на брат му.

„Много е тъжно да гледаш очите на майка ти, на баща ти, които са насълзени и да знаеш, че не можеш да помогнеш." споделя той. Казва обаче и че вярата е това, което го крепи в борбата.

„Когато ми пише или звънне, винаги имам наивна надежда, че нещата ще се оправят." споделя още Раду.

Неговите лични спомени от ранни детски години в Молдова обаче са при баба му - у дома. Макар и много малък, той ясно си спомня битката на семейството си с бедността в държавата - смяната на валути, обезценяването и мутренските времена.

„Бях 5-6 годишен, когато правехме „семейна оперативка" и се говореха истини за проблемите с парите." Разказва за детството си през 90-те години в Молдова Раду.

„Това ми е оставило най-голям белег - да гледаш родителите ти как се мъчат, за да дадат нещо на теб." спомня си той за трудностите на родителите си да му осигурят всичко, от което се нуждае като дете, чрез много лишения.

Макар и родителите му и брат му да са в Молдова, Раду е приел България за свой дом сега, където е неговото собствено семейство.

„Това, което ми липсва в Молдова са близките ми. Но когато отида там за повече от седмица - ми липсва България."

А неговата съпруга и близкото му приятелство с дядо ѝ са причината той да развие свой личен бизнес в България. Раду казва, че това го е накарало да премине трансформацията от обичайния ергенски живот към семейния.

„Аз съм човек, който много държи на ценностната система и знаех, че тя е жената за мен, когато се запознах със семейството ѝ." споделя той за жената до себе си.

Раду споделя, че приема трудно загубите си в живота и в игрите. Казва, че все още сънува този полуфинал, но според него това, което не му е достигнало за пъзела е било единствено още малко воля.