Позиция на Министерството на финансите

/КРОСС/ Във връзка с широкия медиен отзвук и засиления обществен интерес към темата за съхранението на домашна ракия е необходимо да внесем яснота по фактите и да успокоим гражданите. Домашната ракия не е, не е била и не става обект на забрана.

Настоящите нормативни промени нямат за цел да ограничат правото на българските граждани да произвеждат и консумират традиционния домашен алкохол за лични нужди. Целта е единствено спирането на незаконната търговия, пресичането на сивия сектор и гарантирането на сигурността на потребителите.

Всеки гражданин може да продължи да вари ракия за своето семейство в регистрираните Специализирани малки обекти за дестилиране (СМОД), познати като „селски казани". Промените по никакъв начин не променят разрешените количества за лична консумация, нито правото на хората да преработват собствените си лозя и плодове.

Новата разпоредба на чл. 100 изрично забранява държането на домашна ракия единствено на места, свързани със стопанска дейност - като хотели, къщи за гости, ресторанти и складове. Текстът не засяга личните имоти, изби, мазета и домове на гражданите. Домашната ракия е предназначена за лична консумация на физическите лица, а не за предлагане в търговската мрежа.

Наблюдава се практика в хотели и заведения да се продава наливна ракия без платен акциз, а при проверка да се представят документи, издадени на трети лица (често възрастни хора от съседни села), които нямат общо с бизнеса. При проверки на митническите органи са установявани случаи, при които представяните акцизни данъчни документи са издадени на други лица, различни от лицата, при които фактически е установена ракията. Това създава затруднения при установяването на произхода и предназначението на алкохола и при разграничаването между законното лично съхранение и случаите, при които са налице данни за нерегламентирана търговска реализация.  

Освен посоченото, тази мярка има важно значение и за общественото здраве. Когато наливен алкохол с неясен или недоказан произход се разпространява нелегално в търговски обекти, заведения и къщи за гости, той застрашава директно живота на потребителите. Липсата на строг контрол върху нерегламентирано продавания алкохол крие значителен риск от тежки отравяния с метилов алкохол, които в практиката неведнъж са водили до фатални последици. Задължение на държавата е да гарантира, че всеки алкохол, предлаган на клиенти в търговската мрежа, е преминал през официалните процедури за качество и безопасност.

Макар че правната логика на вносителите е насочена изцяло срещу търговските злоупотреби и защитата на здравето, отчитаме обществената чувствителност по темата и създаденото от медийните интерпретации напрежение. С оглед на ясното и недвусмислено разбиране от страна на обществото и контролните органи, разпоредбата ще бъде нормативно преработена и прецизирана преди окончателното ѝ приемане. По този начин ще се елиминира всякаква възможност за субективно тълкуване и ще се гарантира пълното спокойствие на гражданите, които спазват традициите и закона.

Пресцентър на МФ