В. Рашидов: Реформаторите са интелигентни момчета, не са глупачета

/КРОСС/ Водещ: Четири месеца мълчание, откакто за втори път ви избраха за министър на културата - защо, на кого сте обиден?

Вежди Рашидов: Не съм обиден, напротив. Аз вече 4четири години бях министър и знам, че едно е когато човек всеки ден говори, това е много приятно хората да го виждат и това вдига рейтинга, но този мандат, аз много бих искал, има неща много затлачени. Знаете, че Ларгото в центъра на София 2,5 години седи в найлони. Това са тежки процедури, които ги пуснахме. Надявам се до вторник-сряда да отидем да открием найлоните и да започваме. Имаме 16 милиона европейки пари и не бива да бъдат загубени.

Водещ: Тоест какво искате - да работите и по-малко да говорите?
Вежди Рашидов: Трябваше да спася, да загубим 16 млн. евро от Норвежката програма, бяха на ръба да ги загубим. Слава Богу, тръгнаха и дълбоко се надявам, че ще успеем да ги реализираме тези средства. Разбира се, две години се водиха, не знам защо, битки да не се отваря Българският национален музей. На 24 май ще го отворим, акад. Русев вече подрежда...

Водещ: За „Българския Лувър" говорите.
Вежди Рашидов: Да оставим думата „Български Лувър", аз избягвам да казвам това.

Водещ: Със сигурност ви е било неприятно, вероятно ви е било и болно, вие ще ми кажете. Още, когато бяхте номиниран за втори път от Бойко Борисов за министър на културата, излязоха интелектуалци на площад „Народно събрание" и казаха „Вежди Рашидов не е подходящ за този пост, защото изсипа безумно количество пари в така наречения проект „Български Лувър", който е мегаломански и безсмислен проект, /.../, защото закри в първия си мандат много театри и оркестри в малките населени места".
Вежди Рашидов: Кои са закритите?

Водещ: Те така казаха.
Вежди Рашидов: А, те така казаха. Браво на тях. Аз затова питам кои са закритите. Направихме реформа, имаше отлив на публика, имаше по три представления и половина, хората получаваха, като при социализма, на калпак заплати, върнахме публиката в българските театри. Най-добрият показател дали една реформа е станала, като дойдат при вас, идват добри артисти, питайте ги искат ли обратното. Техният отговор ще бъде истината. Така че това говорим, първо не е хигиенично, не е честно. Нито един театър не е закрит, просто трябва оттук-нататък реформата да продължи, защото промяната на системата е само конструкция на един организъм. Театърът е жив организъм.

Водещ: Колкото до т. нар. „Български Лувър", смятате ли, че това наистина е ваш мегаломански проект, безсмислен?
Вежди Рашидов: Защо да е мегаломански? Ние може да казваме, че сме стар народ, ние можем да завиждаме на Франция, че Лувърът е дворецът на краля, ние можем да завиждаме на Холандия, че кралският дворец е Rijksmuseum, че Prado е дворец кралски, че е националният музей и ние да нямаме Български национален музей, един талантлив, безкрайно талантлив народ. Второ - това не са изхарчени български пари, това са европейски проекти, за които сме кандидатствали. Какво значи - да нямаме паметник ли, какво желаем? Разбира се, че нямаме музей. Само 10% от това, което притежаваме, дворецът поемаше от това... Картините не са направени за тъкмия долу.

Водещ: Как като цяло приемате тези критики, които чувате по ваш адрес?
Вежди Рашидов: Никак не ги приемам. Критиките ги получавам винаги от едни хора, които не са посадили едно дърво. Едно е да създадеш нещо, друго е да говориш за нещо. Има плеяда хора и те са едни и същи. Да не си отварям устата. Те са една група от 4-5 човека, които опрашват всички телевизии, едни говорящи, които като че ли са родени само акъл да дават.

Водещ: Защо не седнете да се разберете с тях ей така по мъжки?
Вежди Рашидов: За какво да се разбирам с тях? Имам отговорности, имам задължения. Държавата ми няма сериозен национален музей. От най-голяма иконописна школа до Кристо имаме автори, и те ми викат какво е... Кое е магаломанското?

Водещ: Кои са тези всъщност, ще ги назовете ли по имена?
Вежди Рашидов: Не, няма да ги назова по хигиенни съображения. Хора, които нямат никакъв смисъл за историята на нацията.

Водещ: Какво в смисъл, гнус ви е от тях, нечистоплътно ви е?
Вежди Рашидов: Разбира се, че е нечистоплътно. Разбира се, че зад всяко викане има една цел. Но сигурно като се махна като министър ще ви разкажа за какво глупости е ставало въпрос. Примерно как са ми искали в началото и за какво са ми искали оставка. Ако го кажа ще ми ръкопляска българският народ, но...

Водещ: Кажете де, за какво?
Вежди Рашидов: Няма да го кажа сега, когато изляза. Нашата държава и цялото медийно пространство се управлява или от обръчи или от кръгове. Аман от техните битки. В тази държава трябва да се седне някой и да направи нещо. Аз винаги съм казвал, поне една тоалетна за хората да се направи, че разпродадоха тоалетните в центъра и хората няма къде да влязат дори, да им е малко по-спокойно. Аз казвам: дори една тоалетна да направиш е добро за страната. Много лесно се руши, трудно се създава. Така че не искам акъл от хора, които нищо не са създали. Да, за мен оценка ще бъдат хора, които са градивни, хора... Нито един талантлив, способен, градивен човек не е казал, че един национален музей е лошо. Ще си го нося вкъщи този музей, какво ще го правя. А нямам и работи в музея, български.

Водещ: Сега, защото казвате за обръчите и кръговете, и сега при втория мандат на Бойко Борисов ли има обръчи и кръгове в управлението?
Вежди Рашидов: От години наред това е битката между финансовите кръгове и обръчите. Какво толкова се изненадваме - да не би да го казваме за първи път. Да, това е битка, икономическа битка.

Водещ: И сега ли я има?
Вежди Рашидов: Само че винаги смятат, че е по-лесно... Няма да им е лесно да ме ударят, по една проста причина - аз съм бил Вежди Рашидов, художник цял живот, за първи път работих като министър. Често и почтено живях и често и почтено държа да си отида. Не съм женен за министерския пост и въобще не ме стресира това. Да, има важни да се направят...

Водещ: Чакайте, вие така говорите, вие къде сте тръгнал, това минало време?
Вежди Рашидов: Ще си отида в ателието, когато пожелаят...

Водещ: А защо не си останахте в ателието при картините и скулптурите, а ви трябваше това министерство?
Вежди Рашидов: ... и ще дойде един тунеядец, много са минали. Аз питам по-скоро така: „Ремонтирахте 10 театъра, не искам благодарност. Хора, до кога българските артисти от 50 години, при това старо кадифе, неремонтирано, миришещо на мухъл, театри, ще влизат хората и ще се наслаждават в естетическа наслада?" Десет училище ремонтирахме на българските дечица, 4500 училища има в България във всички райони на държавата, дечицата ни учат при тази бедна държава в окаяни училища с лоша материална база и въпреки всички получават знания и разчитаме на това поколение да излязат българските айнщайновци от всяко градче, от всяка паланка да излезе по един талантлив българин.

Водещ: Ще излязат. Номинираха ви за академик и моментално се намериха ваши душмани, които да кажат: „Чакайте малко, той е министър на културата затова го номинират, той заслужава ли въобще такава титла, не заслужава ли?"
Вежди Рашидов: Аз и сега съм академик, международен академик с всичките ми звания, титли, документи, снимки. Аз съм коронясван три пъти като академик. Аз и сега съм член-кореспондент на БАН. Аз съм и сега доктор хонос кауза. Само че колко пъти вие чухте аз да споменавам моите титли? По-важни неща има в живота. На Пикасо защо му е да се нарича с титли - че той е великият Пикасо. Да, аз направих една марка, казва се „Вежди" и много държа на нея. Тази марка отгледа семейството ми, с тази марка остарях, с тази марка носих славата и своята, и на държавата си, защото съм български гражданин. Какъв ми е проблемът - че някои хора ще ме ползват за дъвка? Не, не съм обиден на никой. Днес съм написал едно писмо, че няма да подавам документи и нежелая да бъда кандидатиран за академик.

Водещ: Отказвате се доброволно, защо?
Вежди Рашидов: Не желая просто.

Водещ: Защо? Вие сте в правото си да защитите името си, призванията, които сте получил през годините.
Вежди Рашидов: Не може всеки да се забърсва за мен, аз имам нужда от малко спокоен живот. Аз искам като обикновен човек да си остарея и да си гледам моята скулптура, към която няма начин да не се върна. Аз не съм женен за министерския пост. Случи се втори път, ще се опитам да свърша малко полезна работа. Мога да ви изброя какво имам да правя, за 100 дни много неща разчистих, но да не ви досаждам.

Водещ: Добре. Отказвате се доброволно от номинацията си „академик".
Вежди Рашидов: Да, отказвам се доброволно, без бой.

Водещ: Това не е ли пораженческо?
Вежди Рашидов: Защо да е пораженческо, няма ли правото на избор как искам да живея?

Водещ: Имате, разбира се.
Вежди Рашидов: Добре, тогава ще ви го кажа просто. В момента правя едно от най-хубавите гробищни места в Централни гробища, там, където са творците - от Хайтов до Валери Петров. Катя Паскалева, Виктор Пасков, Христо Калчев, Генко Генков, Лиляна Русева, много велики българи са погребани. Когато погребах един мой приятел като Георги Трифонов видях кал, тиня, тръни, плевели, мърсотия и безстопанствено място. Много хора ще ви поканя и телевизиите, ще отидем да се поклоним пред паметта на тези достойни българи. Всичките единствено могат да залагат само на това, което са създали в живота си. На Валери имаше само една купчина черна, българска пръст на гроба му.

Водещ: Въпреки че и той е академик.
Вежди Рашидов: Затова ще спестя...

Водещ: Не знам дали остарявате или нещо друго се е случило...
Вежди Рашидов: Малко да, 64 вече е добре, нищо не се е случило...

Водещ: ... но малко философски сте започнали да разсъждавате.
Вежди Рашидов: Не съм обиден, имам кауза, аз искам да си отида като добър художник, имам /.../, ако ми е дал Господ живот да поработя в ателието си. Засега като министър дори губя, покани отхвърлям, не участвам никъде, за да не ме обвинят в конфликт на интереси, но аз искам да продължа. Имам покани да правя изложби в Москва, в Монако имам покана да правя, в Париж си имам галерия, с която работя, в Анкара имам голяма изложба да правя...

Водещ: Наистина ли съизмервате това, което правите, с Пикасо, както казахте преди малко? Искате ли да се съизмервате с най-големите, най-гениалните?
Вежди Рашидов: Аз нямаше да бъда днес от едно сиропиталище Кърджалийско, идвайки тук, и днес, за да бъда някакво име... Разбира се, че искам като Пикасо да стана голям, как да не искам. Съизмервам се, защо не? Какво би пожелал един голям български певец - да пее в Миланската скала, където пеят големите. Това искам, да. Къде е моето място като художник, с кого? Да седя с комплекси за малоценност? На „ти" може ли да си говорим? Ние сме и стари познати и приятели, не съм за първи път в това предаване.

Водещ: Може.
Вежди Рашидов: Аз това, което исках да се случи с мен, идвайки като едно обикновено момче, Господ ме награди, той ми даде шанса да получа 14 международни награди, последната ми е от Венеция /.../, когато не бях министър, участвах, получих голямата награда. Получих, каквито има звания и титли, Господ ми даде шанса да работя и за държавата си като министър. Осъзнавам добре, че това е една чиновническа служба и аз си гледам да си свърша като чиновник честно и почтено работата. Господ ми даде прекрасни приятели, живях между изключително талантливи хора. Аз нямам основание да бъда нещастен. Понякога при чувствителните хора като мен болката е много голяма, когато получиш рана от бездарника, когато получиш от посредствеността.

Водещ: От кого получихте най-сериозната рана през живота си?
Вежди Рашидов: От Господ получих, когато отне родителите ми и брат ми. Това беше тежка рана и до днес я нося, разбира се.

Водещ: А раните от бездарници?
Вежди Рашидов: Те съществуват винаги. За разлика от личността, който е индивидуален и сам създава себе си, бездарникът се обединява в групи и тогава започва походът на агресивната посредственост. Това е по-страшната форма, но това винаги е съществувало. Винаги е имало войната на нещото с нищото. Тази война винаги е съществувала. Така че това не е драма, с нея се свиква по някакъв начин. Драма е примерно, че имам по-малко време за семейството си, по-малко време за приятелите си. Аз съм човек, който е бил в човешкия парламент - на улицата, в заведенията, с колегите, с приятелите ми, водили сме денонощно дискусии кой е по-талантлив, кой е по-бездарен; кой е по-готин, кой е по-лош - този дебат ми липсва на мен, този парламент. Аз го наричам уличния парламент.

Водещ: Истинските хора.
Вежди Рашидов: Да, животът, живият живот.

Водещ: Драма ли е като казахте за драмите, че загубихте доста от средства си в прословутата банка КТБ?
Вежди Рашидов: За мен е драма, ще ви кажа защо е драма. Преди да стана министър, това също беше много обидно, сега не искам на тази тема много да говоря, аз по закон бях длъжен да си обявя и доходите, и имуществото, всичко, аз съм си ги качил на сайта, за моите пари оттам разбраха хора, но те не са били скрити. Но след това аз да бъда дъвката, някой да се гаври с това, че съм си платил данъците на моята държава и единствено аз да бъда дъвкан от някои хора, вместо да питат: Кой открадна парите на българските граждани? Аз се изненадвам. Как така 300 човека с над 1 милион мълчат? Само мен ли ме знаят? Защо мълчат, защо само аз говорих? Защото ей там е НАП, аз съм платил и за българското здравеопазване, аз съм платил и за българските артисти, и за българските пенсионери. Платил съм си данъка. Мълчат, защото не могат да докажат произхода.

Водещ: Прежалихте ли ги, господин министър, тези пари?
Вежди Рашидов: Не, направих цесия, както всички си направиха цесия и се опитвам една част от моите пари, събирани цял живот да си ги върна. Какво да направя? Чакам да си ги върна. Как да прежаля труда си, цял живот?

Водещ: Последен въпрос по тази тема: Ако на това място не бях аз, а беше Цветан Василев, ей сега току-що завърнал се от Сърбия, от Белград. Какво щяхте да му кажете, ако го видите очи в очи?
Вежди Рашидов: Не се е завърнал, няма и да се завърне. Аз бях първият, който казах по телевизията: той ще мини маха като /.../ и ни ще гледаме като идиоти, защото не е удобно да се върне.

Водещ: Ето, погледнете ме, ако аз бях Цветан Василев какво щяхте да ми кажете?
Вежди Рашидов: Не знам, не знам каква щеше да ми бъде реакцията, нямаше да бъде приятна.

Водещ: Щяхте ли да ме ударите?
Вежди Рашидов: Ще бъда откровен, сега ще ви кажа. Често някой тиражира, че съм ударил полицай. Да, на времето...

Водещ: Помня.
Вежди Рашидов: Има съдебни решения, има доказателства, че друг е ударил полицая, не аз, въпреки всичко аз съм /.../, което трябва да се /.../. Аз през живота си не съм удрял никого. Не обичам да удрям, защото през живота си като сирак съм бил и бит и съм бил. Удрянето е най-ниското нещо, което в човека трябва да се осъществи. Ако няма законодателство, аз ще нося една отрова, няма да ми бъде приятно да го бия. Аз не го познавам. Само един път съм се срещал и му казал за това, нищо не съм му сторил, за да ме плюят неговите медии. Това беше единственото изречение, което съм му казал. Не познавам този човек. Но няма да ми е приятно. Тук една камара изгоряха, този човек да идва, пред българското правосъдие да дава отговори. Но за съжаление това няма да се случи. Запомнете ми думите. Всичко това са едни /.../, ще дойде, няма да дойде. Няма да дойде.

Водещ: Като ви питах за кабинета, как работите с колегите от Реформаторския блок от останалите партии, които подкрепят кабинета, уютно ли ви е, добре ли ви е?
Вежди Рашидов: Знаете ли какво? Ще ви изненадам, но аз понеже не съм партиен функционер активен, общо-взето ме водят гражданска квота, разбира се, това е добре. Тези момчета ще ви кажа, че започнаха да ми харесват. Нямат опит, ще добият опит, но те са интелигентни момчета, не са глупачета да се учат сега... Те навлизат бавно, трудно е, разбира се. Сега е процесът на многото говорене, сега ще се позарадват на рейтинги, но ако работата не може да се свърши тогава ще започне атаката срещу тях, тогава няма да им бъде трудно и тогава сигурно трябва по-големите, които вече сме два мандата, имаме малко опит, минали сме, яли сме жабите на отрицанието и на приемането, трябва да се сплотим да им помагаме, гръб в гръб да се върви. Не са глупави хора, работят добре и бъдещето е в техните ръце. Млади момчета са, което е...

Водещ: Преяждат ли с власт, както твърди лидерът на АБВ в оставка Георги Първанов?
Вежди Рашидов: Те са реалните коалиционно партньори. Тук не става въпрос за преяждане за власт, става въпрос някакво процентно разпределение, защото и те в управление имат своите права, и те искат по някакъв начин техните групи да са осигурени. Това не се нарича преяждане с власт.

Водещ: Само на финала да ви питам: Грозно ли беше това, което се случи тази седмица в пленарната зала, по повод дебатите около оставката на Вучков, номинацията на Румяна Бъчварова за вътрешен министър. Валери Симеонов се изправи от парламентарната трибуна и каза така: Ромите, които извършват престъпления са озверели човекоподобни. Лютви Местан пък му отговори: ДПС са евреите на XXI век. Близо или далеч сме от етнически конфликт, според вас?
Вежди Рашидов: Вижте, питали Радио „Ереван" може ли да има гражданска война в България и отговорът знаете ли какъв е - при тази селяния е невъзможно. Парламентът не трябва да допуска да се стига до примитивни изкази. Разбира се, че не бива да си играем със съдбите на хората. Аз съм бил винаги за гражданско общество, равни пред Бога, равни пред закона, равни като граждани от равен старт. Ние всички ядем един и същи хляб от един и същи магазин. 21 век - време е вече... Има обаче един фактор, който е много смешен, вчера чувам един от ДПС как казва: Ние ще станем голяма партия, първа сила, защото ние интегрираме българите. Това нещо аз преди години казах, българските партии трябваше много отдавна да отворят вратите си, да интегрират българските граждани, няма значение от какъв етнос са. Тъй като те не го направиха това, това започна да го прави ДПС, което за мен е смешно. И Никос Казанзакис има едно много хубаво изречение в книгата „Зорбас", той там е казал нещо простичко: За да си лягат понякога жените сами, за това са виновни само мъжете. За да е тази ситуацията днес, една тръгнала като етническа партия да приобщава обществото, затова са си виновни всички останали партии, които са си позволили капсулация.

Водещ: Благодаря ви за това, че бяхте гост тази сутрин. Успех ви пожелавам. Не унивайте, винаги може да се върнете в ателието, то ви чака, въпросът е да свършите доста полезни неща, докато сте министър.
Вежди Рашидов: Животът намаля. Той не ме чака. Ателието ме чака.

Вежди Рашидов - министър на културата

BTV