Рецесията на 2016 година

/КРОСС/ В САЩ и голяма част от света през 2016 г. ще има рецесия. Ако човек се вгледа в прогнозите на МВФ и на Федералния резерв на САЩ (ФР) през последните няколко десетилетия, няма да намери случай, когато година на положителен растеж е последвана от година на свиване, а МВФ или ФР да са очаквали рецесия през април в годината на растеж.

Централните банки, вкл. ФР, Европейската централна банка и Банката на Япония, в резултат на техните политики на ниска лихва и селективно закупуване на финансови активи, са заменили свободния пазар при определяне на разпределението на кредити. Това означава, че техните политики са субсидиране на държавен дълг и заеми от големи корпорации, като всичко това е за сметка на по-малки и по-предприемчиви организации, които са основните създатели на работни места. Икономисти, които уважавам, са изчислили, че това неправилно разпределение на кредити е струвало на САЩ може би 1,5% ръст на БВП за всяка от последните няколко години, което би обяснило голяма част от икономиката на бавен растеж. Исторически погледнато, е известно, че повечето рецесии, включително Голямата рецесия, бяха причинени от грешки в паричната политика, които често са били подсилени от лоши данъчни и регулаторни политики, а не от „алчните банкери и бизнесмени".

Веднъж на всеки няколко години банкери и бизнесмени не стават изведнъж ненаситни, а управляващи политици правят големи грешки и подкрепят приятелски на себе си капиталисти. Работата на ФР е описана като „да се наклони срещу вятъра". Но за да бъде направено това, трябва да знаете накъде духа вятърът, а хората в регулаторните агенции не вникват в това повече от участниците на пазара, които са заложили на карта свои собствени пари. Нарастващият размер на регулиране на финансовата, трудовата и заобикалящата среда бавно задушава икономиката.

Някои от тези нарастващи разходи са били компенсирани от спада на цените на петрола, но това е на път да приключи. Администрацията на Обама изглежда решена да сложи край на всички изкопаеми горива, като напълно пренебрегва въздействието върху икономиката и работните места.

Броят и несигурността на всички нови финансови регламенти са скверни. Новите правила за международните финансови трансфери и сметки изключват много продуктивни инвестиции и търговия. Един от по-мъдрите икономисти, Дейвид Малпас, който има дългогодишен опит на високо равнище във Вашингтон и на Уолстрийт, предупреждава за повишаване на регулаторното насилие.

Редица грешки, допуснати преди Голямата рецесия, са били повтаряни, тъй като политиците са избрали да учат грешните уроци. В момента в Маями и на други места вървят обяви за курсове за това как "да забършеш къща", което беше един от начините толкова много хора да изпаднат в беда преди десетилетие.

Вече няма основен двигател на растежа в света.

Растежът вероятно ще продължи да буксува в Китай. В най-добрия случай Япония и Европа са в застой, и страните - големи производителки на петрол, изпитват недостиг от пари, за да купуват стоки и услуги от останалата част на света.

Спадът в цените на петрола е бил добър за потребителите, но и тази полза е повече от компенсирана от увеличението на цената на медицинската застраховка поради здравната реформа на Обама.

Преценено е, че за да отговори на настоящото търсене на петрол света, цена от 40-50 долара за барел ще бъде необходима, след като сегашните запаси бъдат изчерпани и недоходните кладенци бъдат спрени. Русия и Иран отчаяно се нуждаят от по-висока цена на петрола и най-добрият начин за постигане на това е част от производството на Саудитска Арабия да бъде изключено. Има редица добри и не толкова добри начини, по които това може да стане.

Преди края на тази година цената на петрола ще се повиши. Това, съчетано с все по-големи регулаторни разходи, постоянно неправилно разпределение на кредити от страна на централните банки, както и забавяне на растежа на Китай ще означава отрицателен икономически растеж за САЩ и много други страни.

The Washington Times/ БГНЕС

Ричард Ран e бивш главен икономист и вицепрезидент на Националната търговска камара на САЩ. Председател е на Института за глобален икономически растеж.