Как ще се спаси спешната медицина от липсата на медицински специалисти – гост проф. Николай Габровски

/КРОСС/ Държавата не трябва да отстъпва от една много важна социална функция, защото от много време се сигнализира, че има големи групи от обществото, пострадали от различни видове заболявания, които преминават в едно безпомощно състояние. Това отбеляза в студиото на БНТ "Денят започва" проф. Николай Габровски - началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор на медицинската дейност на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", в коментара си за разкритията за "къщите на ужасите" в село Ягода.

Типичен пример за това е тежък инсулт, който ограничава много хората в тяхната подвижност и понякога и възможността да комуникират, тежката черепно мозъчна травма, при която пациентите много често не могат изобщо да се грижат за себе си и да имат в среден и дългосрочен план някаква самостоятелност. Има едни са други заболявания, включително и деменцията, при която хората цялостно се променят, стават различни личности и ние вече не може да разпознаем собствените си най-близки хора. Всички тези групи от пострадали от различни видове заболявания, всъщност имат нужда от грижа и то от много сериозна грижа, която в повечето случаи се оказва, че техните семейства трябва да полагат. И фактически от един заболял в едно семейство, всъщност се разболява цялото семейство, страда цялото семейство. Огромен социален проблем, с който всеки, който се сблъсква знае колко труден за разрешаване е той. И тук, мисля, че трябва да има някаква форма на намеса на държавата, обясни той.

Според него "трябва да има нов тип лечебни заведения, които да са между лечебните заведения за активно лечение, каквито са повечето болници, и рехабилитационните центрове, които полагат грижа за хора с добра перспектива за възстановяване и с общо взетото от нужда от кратки срокове за възстановяване".

Та има големи групи от хора, които страдат дългосрочно, дългосрочно ще бъдат инвалидизирани, няма да могат да се реинтегрират или частично ще могат да се реинтегрират в обществото, които представляват много голяма тежест, много голямо бреме и за близки, и за общество. За тях трябва да има някакъв достоен начин да бъдат наистина обгрижени, подчерта проф. Габровски.