„Възраждане“: Слагаме край на презастрояването и хаоса в градовете

/КРОСС/ Регионалното развитие и благоустройството са, от една страна, база за всички икономически, социални и културни дейности в обществото, а от друга - резултат от тези дейности. Затова изискват специално отношение от страна на националните и регионалните управленски структури. Детайлната разработка на политиката в това направление предполага комплексни проучвания, но съществуват и общи насоки, наложени от самия обществен живот, които определят приоритетите на „Възраждане" в сектора. Особено внимание ще се отдели на развитието на регионалната икономика и намаляването на териториалните дисбаланси. Предвижда се извеждане на транзитния автомобилен и тежкотоварен трафик извън населените места, с цел повишаване безопасността на жителите и ограничаване на неблагоприятните въздействия като шум и замърсяване на въздуха. Етапността на този процес, изискващ значителни инвестиции, ще се определя от големината на населените места и интензивността на трафика.

Прилагането на мерки за намаляване на миграционния натиск в средните и големите градове и ограничаването на обезлюдяването на регионите са не просто належащи, а задължителни. Това ще се реализира чрез държавна политика за насочване на българските и чуждестранните инвестиции към стратегически определени региони,  за развитие на икономика, производство и образование, с цел задържане на местното население и стимулиране на обратна миграция. В тази връзка се предвижда и опазване на материалното и нематериално културно-историческо наследство, стимулиране на традиционните местни производства - роден дизайн, занаяти, кулинарни специалитети, както и организиране на туристически маршрути до природни и културни забележителности. Предвижда се и преустройство на изоставени селища във ваканционни, курортни и лечебни зони, когато липсват условия за икономическото им възстановяване.  Особено внимание трябва да обърнем и на управлението на водите. България е богата на водни ресурси, но неправилното управление  на водите и старата водопроводна мрежа водят до огромни загуби в  системите, които на места достигат до 85% средно за ВиК оператор,  което е недопустимо в съвременните условия на живот.

Друг сериозен проблем е презастрояването в големите градове, което следва да бъде ограничено. Една от мерките е намаляването на миграционния натиск, но също така и обосновано разширяване на градовете чрез усвояване на нови територии. Облекчаването на ежедневието в пренаселените градове може да се постигне чрез развитие на обществения транспорт, изграждане на подземни и надземни многоетажни паркинги, освобождаване на тесните централни улици от паркиране и увеличаване на тяхната пропускателна способност. Предвижда се и изграждане на обходни кръгови улици около градските центрове, както и масово въвеждане на кръстовища на две и повече нива за облекчаване на трафика. Важна мярка е и осигуряването на обекти за обществено обслужване във всички райони на населените места.

Друг важен проблем е системното изоставяне на съществуващи индустриални зони и изграждането на нови на други терени. Това налага политика за тяхното преустройство и осъвременяване, включително в индустриални паркове, като нови зони се създават само при стратегическа необходимост. Паралелно с това трябва да се развива екологичната устойчивост чрез опазване и разширяване на парковите и озеленени площи, както и ограничаване на презастрояването по Черноморското крайбрежие.

Стратегически сектор за регионалното развитие е и транспортът - в това число ускорено строителство на автомагистрали, скоростни пътища, мостове и тунели, развитие на интермодални терминали, възстановяване на държавния контрол върху ключови летища, развитие на морските и речните пристанища, железопътният транспорт, разширяване и модернизация на ГКПП. 

Необходимо е също така ограничаване и строг контрол върху разпродажбата на държавни и общински имоти, които остават ключов инструмент за управление и развитие на градската среда. Следва да се преодолее и негативната тенденция за разрушаване на ценни архитектурни обекти, носители на градска памет (например „Захарна фабрика" в София), чрез политика за тяхната реконструкция и адаптация, вместо унищожаването им. Всеки съзидателен труд е ценен и следва да бъде съхраняван, а не заличаван.